Русия и НАТО - незаменими партньори в една коалиция за сигурност

Днешното ми посещение в Москва е свързано с участие във форум, който би изглеждал невероятен само допреди година и половина. Съвместно с министъра на отбраната Сергей Иванов ще открием конференция на Съвета НАТО-Русия, посветена на ролята на военните в борбата срещу тероризма. Първата такава конференция през февруари бе доста успешна - днешната също няма да е изключение.

Невъзможно е да се посочи по-актуален въпрос за обсъждане от Русия и НАТО от терористичната заплаха. Кризата със заложниците през октомври в Москва бе ужасяващ пример за подобно предизвикателство, нов симптом на болестта, плъзнала по цял свят - от Кения и Танзания до Ню Йорк и Вашингтон, до остров Бали и тук, в Русия.

Цел на всички тези терористични актове е гибелта на максимален брой хора сред мирното население - това са удари не само по непосредствените жертви, но и върху цялата международна общност. Те потвърждават една скръбна истина - в епохата след студената война тероризмът се превърна в първостепенна заплаха за сигурноста през 21-ви век. И ако желаем ефективно да възпрем тази нова заплаха, трябва да трансформираме и характера на противодействието.

Какво означава това? Преди всичко трябва да удвоим усилията си в търсене на политически решения за проблемите на нашето време. Регионалното напрежение, сепаратизмът и другите нерешени политически въпроси раздухват пламъка на тероризма, създават извори, откъдето терористите черпят последователи. И това терористично блато може да се пресуши сигурно и трайно, само ако подобни конфликти бъдат притъпявани с политически средства.

Второ, това значи, че трябва да усъвършенстваме невоенните си инструменти - да замразяваме финансирането на терористите, да координираме работата на полицейските сили, да засилваме контрола по границите, да подобряваме проверката на транспортните контейнери, да активизираме обмена на информация. Ако сполучим съгласувано да прилагаме такива невоенни средства, животът на терористите постоянно ще се усложнява.

И трето - това значи, че е необходимо да наточим военните си инструменти. Нашите военни трябва да са в състояние бързо да действат при терористични атаки, да ги възпират и разстройват, да се отбраняват от тях, където и да се наложи. За това са нужни леки, мобилни сили, а не армии, въоръжени с "тежкия метал" от времената на студената война. Необходими са и достатъчен брой транспортни средства за прехвърляне на войски по въздух и по море там където се появят проблеми.

За да бъдат задоволени тези насъщни нужди, НАТО предприе процес на реорганизация, включващ конкретни и неотложни мерки за модернизиране на въоръжените сили на пакта. На Пражката среща преди две седмици всички правителства на 19-те страни членки поеха ясни и конкретни ангажименти по създаването на широк спектър от сили и средства, способни истински да отразят съвременните заплахи. Тези ангажименти показват колко сериозно се отнася НАТО към трансформирането си и не по-малко сериозното намерение на алианса да гарантира сигурността ни в борбата с новите опасности и заплахи.

НАТО обаче не може да се справи самостоятелно с тази задача. Най-нагледен урок от изминалото десетилетие стана може би разбирането, че срещу международните заплахи може да се действа единствено чрез многостранно сътрудничество в сферата на сигурността. Регионалните конфликти, разпространяването на оръжие за масово унищожаване, екологичните катастрофи, организираната престъпност, незаконната търговия - всички тези проблеми могат да бъдат решени само чрез най-широко взаимодействие, включително, което е много важно, с Русия.

Знаехме това и преди 11 септември 2001 година. Тогава обаче не можахме да преодолеем предубежденията от времето на студената война и да вземем мерки срещу заплахите, с които се сблъскваме сега.

След 11 септември не ни остават вече извинения, нямаме вече избор. Трябваше да работим заедно. Днешната конференция е само един от примерите - доказателство, че сме усвоили този урок. Сега сме единни в борбата си с тероризма, с разпространяването на оръжие за масово унищожаване и другите заплахи на 21-ви век.

Създаването на Съвета Русия-НАТО осигури основата за издигане на сътрудничеството между нас на качествено ново равнище. В Рим бе постигнато историческо споразумение, станало повратен пункт за всяка от подписалите го двадесет държави - за Русия и деветнадесетте членки на НАТО. Експертите на всички страни, подписали документа, работят сега съвместно върху ред въпроси - сред тях са противоракетната отбрана на театъра на бойните действия, тероризмът, неразпространяването на оръжие за масово унищожаване, извънредните ситуации от невоенен характер, регулирането на кризи, контролът върху въоръженията, ядрените проблеми, контролът върху използването на въздушното пространство, издирването и спасяването по море. Направо главозамайващи/зашеметяващи са общият обем и качеството на сътрудничеството в Съвета Русия-НАТО във формат "20".

Започнахме съвместна работа и в сферата на военната реформа, в процеса на която Русия и НАТО могат да разменят опит в областта на модернизирането и оптимизирането на въоръжените си сили. Адаптацията на НАТО се развива в дух на прозрачност и предсказуемост и ние сме готови да обменяме опит с руските партньори.

Бъдещите историци ще разглеждат днешните събития като начало на принципно нова епоха в сферата на евроатлантическата сигурност. Да, ние се сблъскваме с нови, безпрецедентни заплахи. Но в борбата срещу тях евроатлантическата общност също придоби нещо безпрецедентно - една истинска коалиция между привърженици на сигурността, в която Русия и НАТО участват като незаменими партньори.

По БТА