Русия иска да внася всичкия необходим газ на Китай

Китай и Русия подписаха в понеделник споразумение за засилване на енергийното сътрудничество, като Москва заяви, че иска да задоволява цялостните нужди от природен газ на Китай, предаде АП.

Не е посочена стойност на сделката, макар че по време на държавното посещение на руския президент Дмитрий Медведев в Пекин бяха подписани споразумения за сътрудничество в различни области – въглища, природен газ, атомна енергетика и възобновяеми енергийни източници.

Руският вицепремиер Игор Сечин, който придружава Медведев, каза, че двете страни не са успели да се разберат за цената на газа. По думите му износът на руски газ ще започне през 2015 г., а самите търговски контракти Русия очаква да бъдат подписани в средата на 2011 г.

Коментирайки подписания договор, Игор Сечин заяви в понеделник, че "сътрудничеството в газовата област има стратегически перспективи". Тъй като към момента в Китай основният енергоносител са въглищата, "практически няма никакви ограничения за ръста на потребление на газ в Китай", каза Сечин.

"Искаме да потвърдим, че Русия е готова в пълен обем да обезпечи на Китай цялото му необходимо потребление на газ", заключи руският вицепремиер.

Руският държавен монополист "Газпром" съобщи, че съгласно споразумението, от края на 2015 г. ще доставя на Китай 30 млрд. куб.м. газ годишно за срок от 30 години.

Русия е най-големият енергиен производител в света, а Китай е най-големият енергиен консуматор в света, след като миналата година надмина САЩ.

Макар че Европа остава най-големият пазар за износ на руски нефт и газ, и Пекин, и Москва търсят възможности за разнообразяване на източниците и съответно на пазарите, независимо от дългогодишната им история на взаимни подозрения и напрежение, отбелязва АП.

Двете страни от дълги години се опитват да договорят газов договор, но досега проблем е била цената на доставките. Докато Русия се опитва да обвърже цените на газа за Китай с цените на петрола (по начина, по който ценообразува за Европа), Китай смята, че европейските равнища на газовите цени са твърде високи.

На въпрос възможно ли е цената за доставяния газ да бъде 150 долара за 1000 куб.

метра, Медведев отговори : "Не ме разсмивайте".

Подписаното споразумение между "Газпром" и "Китайската национална петролно-газова корпорация (CNPC) е за разширяване на основните условия за доставки на руски газ в Китай. Още при подготовката на споразумението, шефът на департамент в "Газпром" Станислав Циганков каза, че документът фиксира мощността на двата газопровода от Русия до Китай (63 млрд. куб.м. годишно); обемите и сроковете за доставка по тримесечия; равнището take or pay (минимален обем на изкупен газ), пише руският в. "Комерсант". Източник на изданието е пояснил, че това равнище съставлява 75-85% от общия обем на контракта, независимо от промените в пазарната конюнктура.

Игор Сечин уточни, че са останали редица нерешени проблеми, единият от които е цената на газа. Като се позовава на информирани източници, "Комерсант" пише, че ценовите параметри ще бъдат следващо споразумение, планирано да се подпише до средата на 2011 г. Китай е готов да обсъжда цена от порядъка на 150 долара за 1000 куб.м. при условия за финансиране на строителството на газопроводите.

Експерти коментират, че по тази схема китайците са получили ниска цена с Туркменистан (120-165 долара за 1 000 куб.м.).

В съобщението на "Газпром" не се споменава нищо за маршрута на газопроводите, но в компанията дълго работят по проект на трасе през Алтай, което би свързало богатия на газ Западен Сибир с Шанхай.

Още през 2006 г. "Газпром" обяви, че ще стри да газопровода до Китай, но тези проекти бяха блокирани поради проблема с цената на доставките.

В същото време Туркменистан успя да се договори с Китай, който ще стане най-големият купувач на газ от централноазиатската страна, след като газопроводът достигне пълен капацитет. Доставките започнаха по-рано тази година и се очаква да достигнат 40 млрд. укб. м. през 2015 г.

Игор Сечин обаче съобщи, че независимо от нерешените въпроси, между двете страни е постигнато взаимно разбиране.

Руският президент е на тридневна визита в Китай, която започна в неделя. След срещата с Медведев, китайският президент Хю Ху Цзинтао обяви "нова ера" в отношенията между двете страни.

Двамата подписаха съвместно изявление във връзка с 65-годишнината от края на Втората световна война, както и съвместно изявление за всестранно задълбочаване на руско-китайските отношения на партньорство и стратегическо сътрудничество.

Двамата президенти присъстваха и на церемония в Пекин по повод приключването на 1000-километров петролопровод от Източен Сибир за Китай. Петролопроводът е част от сделка, подписана миналата година, при която Китай предоставя на Русия заем от 25 млрд. долара срещу 15 млн. тона нефт годишно (300 000 барела на ден) в продължение на 20 години.