Русия може да насочи ядрените си ракети срещу Европа

Русия може да насочи своите ядрени ракети срещу цели в Европа, ако Полша и Чешката република се съгласят на тяхна територия да бъдат разположени елементи на американската противоракетна отбрана (ПРО), заяви командващият на руските ракетни войски със стратегическо предназначение Николай Соловцов в понеделник.  

Държавните ръководители на Чехия и Полша казаха, че възнамеряват да позволят на Съединените щати да разположат на територията на страните им съответно радари и ракети–прехващачи.

Чешкият министър-председател Мирек Тополанек каза, че след разговора с полския му колега в понеделник са се разбрали да дадат най-вероятно положителен отговор на американското искане.

Съединените щати посочиха, че противоракетната защита в Централна Европа има за цел да предпазва страните от евентуални ракетни атаки от държави “извън контрол” като Иран и Северна Корея.

Чешкият премиер Тополанек и полският му колега Ярослав Качински подчертаха в понеделник след срещата си във Варшава, че ракетите няма да бъдат насочени срещу Русия.

“Последиците ще бъдат тежки”

На въпрос как руските ракетни войски ще реагират на евентуалното разполагане на елементи от ПРО в Чехия и в Полша, генерал Соловцов заяви: "Там още нищо не е разположено. Ако Полша и Чехия вземат такова решение, то руските ракетни войски ще са в състояние да включат сред целите си и тези обекти."

Последиците от разгръщането на нови позиционни райони на американските противоракети в Европа "ще бъдат тежки за всички страни", предупреди Соловцов.

"Не бих желал това събитие да се случи в Полша. Ако бъдат предприети мерки за увеличаване на позиционните райони в Полша и в други страни, последиците при воденето на бойни действия ще бъдат тежки и за двете страни. Затова трябва много добре да се помисли дали е нужно сега да се прави това", подчерта той.

Николай Соловцов каза, че Русия започва да създава нова балистична ядрена ракета със среден обсег на действие, като въвеждането ѝ на въоръжение ще стане до 4-5 години.

Той уточни, че за да стане това, Русия ще трябва да излезе от Договора за унищожаване на ракетите със среден и малък обсег на действие, сключен през 1987 г. от президентите на тогавашния СССР Михаил Горбачов и на САЩ Роналд Рейгън. Този договор позволи на двете държави да унищожат цял клас балистични ракети със среден обсег на действие. Всяка от двете страни има право да излезе едностранно от договора, ако реши, че това е необходимо за защита на националните ѝ интереси.

Руският президент Владимир Путин неотдавна заяви, че САЩ нарушават договора и заплашват Русия с изграждането на противоракетния щит, чийто елементи ще бъдат разположени в Полша, Чешката република и Великобритания.

Чешкият премиер все още не е успял да прокара решението за разполагане на радарите през двете самари на парламента. Неговото трипартийно коалиционно правителство наскоро спечели вот на доверие, но контролира едва 100 от всичките 200 места в долната камара, отбелязва ББС.

В страната има съпротива срещу изграждането на елементи от ПРО, наскоро в Прага се проведоха протести. В Полша също има обществена съпротива срещу плана.

Разрив в ЕС, Германия изрази разбиране към Русия

Американските планове за разполагане на елементи от ПРО в Чехия и Полша предизвикаха разнобой в Европейския съюз. Германия обяви през почивните дни, че Русия трябвало да бъде консултирана за тези планове.

Външният министър на страната Франк-Валтер Щайнмайер заяви пред “Ханделсблат”, че настоява за “предпазливост и интензивен диалог с партньорите, които ще бъдат пряко и непряко засегнати”.

“Тъй като площадките за разполагате се намират по-близо до Русия, те трябва да разговарят с Русия преди това”, каза министърът.

Мнението на Щайнмайер – бивш началник на кабинета на ексканцлера Герхард Шрьодер, който в близки отношения с Путин – се споделя и от германския министър на отбраната Франц Йозеф Юнг, който е член на по-критичната към Русия консервативна партия.

”Имайки предвид общите ни интереси в областта на сигурността, ние трябва да гарантираме в бъдеще, че НАТО и Русия развиват база за партньорство”, каза той.

Проблемът може да събуди отново разрива в ЕС във връзка с трансатлантическите отношения, който достигна своята кулминация през 2003 г. по повод инвазията в Ирак. Тя бе подкрепена от бившите комунистически страни в Централна Европа, против бяха “стари” страни от ЕС членки начело с Германия и Франция.

Настоящият спор хвърля светлина и върху фундаментално различните възприятия в ЕС по отношение на Русия.

Германия, която в момента е ротационен председател на ЕС, се стреми към по-тесни връзки с Москва, докато Полша, например, изпитва дълбоко недоверие към източната си съседка. Варшава има проблеми с Берлин и във връзка с проекта за газопровод между Германия и Русия, който заобикаля Полша, припомня EUobserver.