Русия остана изолирана в ОССЕ заради Украйна, Грузия и Молдова

Русия и Беларус провалиха приемането на заключителна декларация на годишната министерска среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Както и миналата година в Маастрихт, причина за това стана нежеланието на Москва да изпълни решението на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул от 1999 г., според което трябваше да изтегли своите войски от Грузия и Молдова.

Русия и Беларус освен това се обявиха против включването в заключителния документ на текст за ситуацията в Украйна.

Външният министър на Грузия Саломе Зурабишвили заяви пред журналисти, че Русия "блокира политическата декларация, което е още един знак, че тя не е в състояние да поддържа международни отношения".

Причината да няма заключителна декларация са различните политически виждания, каза българският външен министър Соломон Паси, който председателстваше ОССЕ през последната година. Знаехме още от самото начало, че има вероятност да не се постигне консенсус, посочи той и изрази надежда по време на започващото словенско председателство консенсусът да се възстанови.

Словенският външен министър Димитрий Рупел каза, че най-голямата му загриженост е да се избегне евентуалната задънена улица в развитието на организацията, като се насърчат всички страни-участнички в ОССЕ да се ангажират в организацията с нови сили.

ЕС категоричен за Грузия, Молдова и Украйна

В специална декларация Европейският съюз изрази съжаление, че не беше възможно да се постигне споразумение за включване в декларация на въпросите за Молдова и Грузия. Това е липса на прогрес в търсенето на решение на двата регионални конфликта, се посочва в декларацията на Евросъюза, представена в София от холандския външен министър Бернард Бот.

ЕС оценява като още по-жалко, че форумът на ОССЕ не е успял да приеме и текст за Украйна, още повече, че подобна декларация е била подкрепена от правителството в Киев, което до вчера се колебаеше по този въпрос.

Във вторник към работата на форума се присъединиха американският държавен секретар Колин Пауъл, руският външен министър Сергей Лавров и германският външен министър Йошка Фишер.

Основните обвинения на Русия към ОССЕ се задълбочиха във връзка с кризата в Украйна, предизвикана от фалшификацията на президентските избори в полза на проруския кандидат Виктор Янукович. Оценката на наблюдателите на ОССЕ за множество нарушения даде основание на ЕС и САЩ да не признаят изборните резултати, които впоследствие бяха обявени за невалидни от Върховния съд, който насрочи прегласуване.

Според Москва ОССЕ прилага "двойни стандарти" и занапред трябва да насочи дейността си към икономически теми и борбата с международния тероризъм (към който Москва причислява и чеченския) и да се занимава по-малко с проблеми като демокрация и човешки права в страните - членки, като Русия е най-чувствителна към тези от бившия Съветски съюз.

Пауъл отрича намеса на Запада в Украйна

В изказването си пред заседанието на ОССЕ в София Колин Пауъл отхвърли твърденията, че Вашингтон и съюзниците му се опитват да разширят влиянието си в Украйна.

ЕС подкрепи териториалната цялост на Молдова ЕС изразява подкрепата си за ролята на ОССЕ и другите посредници при разрешаването на конфликта в Приднестровието при пълното зачитане на териториалната цялост на Молдова, се казва в декларацията на Евросъюза, представена в София. ЕС запазва своята готовност да участва в дискусии с всички заинтересовани страни по Декларация за сигурност и стабилност в Молдова, предложена от молдовския президент Владимир Воронин, допълни холандският външен министър. Що се отнася до изтеглянето на руските войски и техника, ние настояваме Руската федерация да зачете без отлагане ангажиментите, които са поети през 1999 година в Истанбул, заяви холандският външен министър Бот.

По думите на Пауъл хората в Украйна се борят за демокрация, което означава честни и свободни избори и международната общност оказва съдействие за това. Той даде пример с Грузия, където САЩ не се интересуват да налагат влияние, а от това грузинският народ да бъде свободен и да живее в демокрация. Не искаме от тях да избират между Изтока и Запада и мисля, че същото се отнася за Украйна, Кавказ и страните от Централна Азия, добави той.

В понеделник руският президент Владимир Путин предупреди за западната експанзия в страните от бившия Съветски съюз.

САЩ не се конкурират с която и да е друга страна за контрол, каза Пауъл. "Сферите на влияние, мисля, са понятие, което не отговаря на днешните обстоятелства", добави той.

Държавният секретар не е съгласен с твърдението, че ОССЕ чрез полевите си мисии се намесва политически в страни от бившия Съветски съюз и прилага двойни стандарти. Страните - членки на ОССЕ са се подписали под идеите за свобода, демокрация и върховенство на закона, добави той.

Русия отново приканена да изтегли войските си

Пауъл, също като холандския външен министър Бернард Бот, чиято страна председателства ЕС, напомни на Москва неизпълнения ѝ ангажимент да изтегли войските си от Грузия и Украйна.

Основен принцип на Договора за обикновените оръжия в Европа е съгласието на една страна да приеме на територията си военни части, посочи американският държавен секретар.

Пауъл добави, че САЩ запазват ангажимента си за ратификация на адаптирания договор за обикновените оръжия в Европа, но страната му ще направи това само при условие, че поетите в Истанбул през 1999 година ангажименти за Грузия и Молдова бъдат изпълнени.

Колин Пауъл изрази загриженост за неизпълнените обещания за демокрация и съблюдаване на основните свободи в някои държави членки на ОССЕ. Загрижени сме за свободата на медиите и правовия ред в Русия, отбеляза още Пауъл. Държавният секретар посочи и Беларус като страна, която не успява да изпълни ангажиментите си към ОССЕ за защита на човешките права, демокрацията и правовия ред.

Оценката на САЩ е, че приносът на ОССЕ е бил значителен през последната една година. Той припомни наблюдателните мисии в Грузия и Афганистан. Пауъл също така отбеляза, че през годината на българското председателство ОССЕ е предприела и конкретни стъпки в борбата срещу международния тероризъм и трафика на хора.

В заключение Пауъл призова ОССЕ да уважи молбата на Палестинската автономия и Ирак за изпращането на наблюдатели на изборите в тези страни, изтъквайки, че това ще е важна крачка напред за организацията.

Москва недоволна от "двойните стандарти" на ОССЕ

Руският външен министър Сергей Лавров изтъкна в изказването си форума в София, че ОССЕ не успя да отбележи напредък по фундаментални въпроси като обезпечаване на общоевропейската сигурност.

Той призова за преориентиране на полевите мисии с конкретни проекти по искане на приемащите страни.

За да избегнем пагубната практика на "двойните стандарти" при оценката на изборните процеси е необходимо да се разработи система за обективни критерии на вота, която да се прилага в пространството на ОССЕ, каза Лавров.

Той също така посочи, че страната му е усилване на антитерористичния акцент в дейността на ОССЕ.

Лавров даде да се разбере, че Русия е против искането на Грузия, например, за по- широка международна намеса в преговорите за конфликта в Южна Осетия. Позицията на ОССЕ трябва да бъде в подкрепа, а не да се девалвират съществуващите преговорни формати, смята той.

По повод ситуацията в Молдова той каза, че упрекна Кишинев, че преди година е отхвърлил плана на Москва за уреждане на кризата, който на практика предвиждаше Русия да остане завинаги в Приднестровието, но под легитимна форма. "Ако не беше този срив, конфликтът отдавна щеше да бъде решен, включително и въпроса за извеждане от Приднестровието на останалите там боеприпаси", каза руският външен министър.

Той декларира готовността на страната си "още днес да подпише декларация за стабилност и сигурност в Молдова, във вида предложен от молдовския президент Воронин и при разбирането, че той ще влезе в сила веднага след постигане на политическо решение на Приднестровския проблем. Според него изходът от ситуацията е само един - отказ от безплодните политически маневри около изкуственото търсене на нови формати за регулиране на конфликта и убеждаване на страните в него за необходимостта от съвместна работа със съдействието на трима посредници - Русия, Украйна и ОССЕ, за бъдещата схема на съвместно съжителство.

Както се очакваше, в изказването си Лавров повдигна и въпроса за правата на рускоговорящите малцинства в Латвия и Естония.

Според руския първи дипломат ОССЕ изпада в криза на идентичността. ОССЕ не само, че престава да бъде форумът, обединяващ държави и народи, но започва да работи за разединение и всичко това не способства за повишаване на доверието в ОССЕ, заяви руският външен министър.

Пауъл и Лавров са разговаряли за четвърт час в НДК, в рамките на форума на ОССЕ.

Йошка Фишер защити мисиите за наблюдение на избори

Германският външен министър Йошка Фишер от своя страна защити политиката на ОССЕ по изпращане на полеви мисии. С мисиите си по наблюдение на избори ОССЕ придава легитимност и всеки, който подлага на съмнение важността на тези мисии е против реформите в ОССЕ, каза Фишер по повод руските критики.

По думите на Фишер ОССЕ работи за стабилизиране на демокрацията и за утвърждаването на честен избирателен процес. Той изтъкна, че организацията е изпратила наблюдатели на изборите в САЩ и че е поканена за изборите в Афганистан през 2005 г.

Фишер изрази готовността на Германия да изпрати до 100 наблюдатели за повторението на втория тур от президентските избори в Украйна на 26 декември.

Последните събития в Украйна още веднъж демонстрираха, че ОССЕ подкрепя фундаменталните принципи на демокрацията, каза Фишер и добави, че изборите там трябва да бъдат честни, а резултатите от вота трябва да отразяват волята на народа. В тази връзка нашите наблюдатели ще играят важна роля, отбеляза той.

Присъствието на наблюдатели на ОССЕ на място може да помогне за изграждането на общоприета основа за последващи решения, допълни Йошка Фишер.

Германският външен министър апелира за обединение на ОССЕ около общите ценности, за да се предотврати появата на нови разделителни линии.

Двадесет и едно проекторешения бяха приети във вторник по време на заключителната пленарна сесия на 12-тата министерска среща на ОССЕ.

Сред приетите решения са за предотвратяване на употребата на Интернет за терористични цели, за подобряване на ефективността на икономическия форум, за борба с корупцията, за ролята на генералния секретар, за председателството на ОССЕ през 2007 година, когато то ще бъде поето от Испания, за борба с тероризма, както и за 60-та годишнина от края на Втората световна война.