Русия разделя и владее Европа

Малко въпроси предизвикват толкова страсти и гняв в иначе стерилната политика на Европейския съюз, колкото темата за енергийната мощ на Русия. Тревогите заради големия източен съсед доминираха срещите на върха в ЕС през миналата година повече отколкото всички други европейски въпрос взети заедно.

Много често подходът на Европа се колебае между късогледия интерес в предстоящата енергийна сделка и утопичната вяра във възможността ѝ да влияе върху стратегическото мислене на Москва.

Стратегията на Брюксел за договаряне с Москва e била предимно търговска. Правейки Русия зависима от европейските пазари и инвеститори, ЕС се надява Москва да уважава международните търговски и политически правила и да стане добър гражданин на света. Същността на тази стратегия беше да насочи Русия в Световната търговска организация (СТО) и впоследствие да поведе региона към един голям търговски пакт, включвайки републиките от бившия Съветски съюз, които не членуват в ЕС.

Тази стратегия се провали, защото Русия смята, че има по-добра: да направи Европа зависима от нейните енергийни доставки и да контролира енергийния експорт на съседките си. ЕС е парализиран пред визията на Русия за интегриране на региона под собствения си енергиен чадър и своята зона на сигурност.

Стратегията на Европа не можеше да успее, защото ЕС управлява един разпокъсан, национализиран и олигархичен енергиен пазар. Това позволи на Русия да разиграе класическата тактика на "разделяй и владей" срещу Европа, която ще стане все по-зависима от доставките на руски природен газ.

В резултат Европа може да направи малко, за да обърне сегашната руска протекционистка тенденция. Миналата година Москва ограничи чуждестранните инвестиции в 42 сектора, включително автомобилния, енергийния, финансовия и телекомуникационния. Сега руската бюджетна комисия, начело с премиера Владимир Путин, предлага увеличаване на митата в много сектори, като металургията и корабостроенето, където чужденци се конкурират с руски производители.

Всяка промяна в подхода на Европа към Русия и дългосрочната ѝ способност да внедри Русия в една почиваща на правила световна икономика трябва да започнат от енергийната политика.

Ускоряването на плановете на ЕС да изгради единен енергиен пазар ще има много ползи. Ще насърчи повече надпревара между енергийните доставчици, което ще доведе до намаляване на цените за потребителите и ще подхрани инвестициите в европейски енергийни мрежи. Ще помогне и за смекчаване на последиците за повечето източноевропейски страни, когато основни енергийни износители за Европа спират кранчето - практика, която за жалост не е монопол на Кремъл.

Европа ще може по-добре да компенсира енергийни режими или режими на тока в страни като България или Унгария следващия път, когато Украйна или Русия ограничат газовите доставки за региона. Нещо повече - това ще даде на Европа по-голяма пазарна мощ в борбата с антиконкурентното поведение на руски енергийни компании като "Газпром".

Това е класическа, в стила на ЕС стратегия от типа отдолу-нагоре: когато отваря и либерализира отвътре, тя расте силно външно и може да използва своята пазарна мощ, за да накара и други страни да се отворят и уважават правилата. Усилията на Европа да накара Русия да играе по международни правила, вкарвайки я в СТО, е малко вероятно да успеят. Не е съвсем ясно дали Русия наистина иска да се присъедини към тази търговска организация.

По-добра стратегия ще е да се използват съществуващите ангажименти на Русия като страна, подписала Европейската енергийна харта, за да бъде накарана да спазва международните правила. Не е изненадващо, че Русия не харесва Европейската енергийна харта, защото това е едно от малкото международни споразумения, които могат да озаптят енергийните ѝ игри. Москва твърди, и то с основание, че е подписала хартата, но не я е ратифицирала. Тя също така твърди, обаче без основание, че поради това не е обвързана от споразумението. Когато подписа Европейската енергийна харта, Русия се съгласи да прилага правилата ѝ още преди ратификацията ѝ.

За да обърка нещата още повече, руският президент Дмитрий Медведев предложи в последно време нова световна енергийна харта, която да покрива всички енергийни източници и включва всички вносители и износители на енергия. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предвидливо отклони поканата на Медведев ЕС и Москва заедно да оглавяват този нов енергиен пакт. Тази идея обаче бе посрещната топло в някои европейски страни като Германия.

Планът е толкова нереалистичен, че истинската му цел може да бъде само да разсее ЕС от енергийните му проблеми с Русия.

Само хора, връхлетени от политически романтизъм, може сериозно да предложат световно съгласие в енергетиката, а Кремъл може да бъде обвинен в много неща, но не и в романтизъм.

Европа не може да действа като регионална свръхсила, когато няма обща търговска политика по въпроса, който е от най-голямо значение за източните ѝ съседи. Постоянните кризисни срещи на върха заради Русия може и да осигуряват възбудени заглавия на първа страница. Европа обаче работи най-добре, когато е скучна, например когато неуморно се труди над единния си пазар.

* Фредрик Ериксон е директор на Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел