Руски милиардери завладяват спортните клубове

“Горещи пари идват от Сибир. Някой ще се опари с тях...”, коментират със силен акцент двама възрастни руски имигранти, седнали на терасата на ресторант в малко немско градче. Над дървената врата стои заковано името – “Руски стил”. На видеостената в заведението до преди 5 месеца двамата са следяли световното първенство по футбол. Сега гледат разтревожени новините за успешно приключилите договори между немския футболен клуб Шалке и руския концерн “Газпром”. 100 милиона евро за пет години, посредник на новия собственик - бившият канцлер Шрьодер.

Мениджърът на Байерн Мюнхен Ули Хьонес нарече случващото се “русизиране на футбола”. Всъщност, русизирането на футбола отдавна е в разгара си и не засяга само Европа. Дори аржентинският футболен съюз продаде правата на игрите на националния си отбор на руския милиардер Виктор Векселбург. Според Хьонес това е началото на края на футбола.

Не само Хьонес мисли така. Президентът на Реал Мадрид Рамон Калдерон вече година предупреждава за подобно развитие. Той разглежда олигарха Роман Абрамович като първоизвор на всички злини: “Клубът на Челси увеличава безумно цените на билетите. Това е изключително опасно. Човек не знае колко дълго с подобна политика подобни отбори изобщо ще останат във футбола, тя ги съсипва.”

Но “подобни отбори” все още не са изчезнали, напротив, те се увеличават. Отборите, закупени и контролирани от руския олигархичен елит. Последният контракт сключи руският гигант “Газпром”. С което руските ръце директно от Кремъл се протегнаха към немския спорт.

През последните месеци въпросът за нов собственик на някой клуб в Европа водеше неминуемо до остри дебати, в които първите думи бяха “руснаци” или “руски пари”. При Арсенал, например, новините за неизвестно лице, закупило тайно голямо количество акции на клуба, отприщиха страха, че става дума за руски милиардер. А трансферът на Тевез и Машерано в Уест Хем Юнайтед предизвика паниката, че това е заявка на руски интереси към клуба.

Вината за тревогите носи друг бивш гражданин на бившия СССР - Киа Йорабчиан, шеф на агенцията МСИ, която държи бразилския клуб Коринтиас. От където заминаха двамата футболисти за Великобритания. Йорабчиан собственоръчно извърши блиц-трансфера им в английския клуб. На пресконференцията без повод той натърти неколкократно, че не са текли руски пари и няма руски интереси в изненадващо бързия контракт. С което събуди мнителността на не един и двама наблюдатели и загрижени фенове.

Киа Йорабчиан е известен посредник на бившия компаньон на Роман Абрамович, Борис Березовски. И именно търговският партньор на Березовски, Бадри Патракатишвили, който е близък и до Йорабчиан, според английски коментатори, е направил предложение на Уест Хем Юнайтед за 100 милиона паунда. Патракатишвили отказва коментар и до момента не е потвърдил информацията. На него принадлежи Динамо Тбилиси – а правилникът на международния футболен съюз забранява еднолична собственост на два клуба.

Последното не би било обаче проблем за руските олигарси. След Челси, и Портсмут попадна в руски ръце, но не пряко в тези на Аркадий Гайдамак, който имаше претенции към клуба. Той притежава вече Бейтар Ерусалим и срещу него в Израел се води разследване за подкупи и пране на пари. При тези констелации, Портсмут отиде съвсем легално и безпрепятствено в ръцете на сина му Александър. Последният не се стеснява да разказва, че при ненавършени 30 години сам е спечелил 20-те милиона евро, с които плати половината от цената на сделката.  

Роман Абрамович също инвестира не само в Челси, но и в ЦСКА Москва и Апоел Тел Авив. Разбира се – чрез посредници. Очевидно никой в международния футболен съюз няма нищо против шуробаджанащината от руски тертип, с която се заобикалят правилата и никой не се осмелява да удря руските олигарси през ръцете.

Владимир Романов, който закупи шотландския клуб Хартс оф Мидълтън, прогнозира,  че до 2009 г. една четвърт от британските клубове ще попаднат в руски ръце. Много руски инвеститори се оглеждат за отбори от Висшата лига на Острова. Романов скандализира Острова с многобройните уволнения на треньори и проблемите в управителния съвет на клуба. Освен него – въпреки всички правила – той притежава и литовския Каунас.

“Руснаците имат манталитет на деспоти – идват в клубовете ни и си мислят, че могат да диктуват отбора, играта и взаимоотношенията ни.” – това оплакване не е прецедент. При тези условия в модното течение се включи безпроблемно и Кремъл - с “Газпром”. В случая има играч от друго естетсво и с по-висока цел – държавните интереси на Русия могат да контролират не само футбола и да влияят не само в спорта.  

Докато американските инвеститори, като Малкълм Глейзър на Манчестър Юнайтед или Ранди Лърнър на Астън Вила се задоволяват с печалбата от клубовете, при руските инвеститори все по-често явление стават загубите, клубовете преживяват конфликти или са арена на сътресения в управителните съвети. За Роман Абрамович купуването на Челси беше прищявка, в която руският грандоман инвестира 700 милиона евро до сега – най-лошата руска инвестиция откакто руснаците продадоха Аляска на Америка, коментират на Острова. Всъщност той така и не даде логично обяснение, защо купи Челси.

Натежава предположението, че с покупката Абрамович удари два заека с един изстрел: да задоволи страстта по хобито си, като същевременно се интегрира в западния неинтелектуален елит, сред спортни звезди и важни за спорта политически личности. И разбира се, така за него Челси се превърна във вид застраховка за живот – чрез озападняването му като публична личност и легитимацията като собственик на известен отбор той се надява да избегне преследването на Кремъл и Владимир Путин.

Роман Абрамович постъпи всъщност превантивно благоразумно, предвид съдбата на конкурента му Михаил Ходорковски, който реши, че може да оцелее в Русия в двубоя с Путин. Докато Ходорковски е държан затворен в Сибир при незавидни условия, Абрамович напусна предвидливо страната и успя да постигне по-късно компромис с Москва, продавайки за 11 милиарда евро 72,6 % от концерна си “Сибнефт” на държавния “Газпром”. Който от своя страна се настани като собственик на Шалке в немския футбол.

Футболът за руските олигарси и за Кремъл се явява вход в едно сигурно общество – те търсят прибежище или начини да завоюват Запада. Който иска, получава влияние, стига да има пари. Или по-скоро пари за пране. Политическото си влияние Кремъл осъществява из всички сфери в Европа с могъщия си троянски кон – “Газпром”. Дойде ред и на спорта – той все пак е златна мина и центруфугира масовите настроения. Каква по-добра инвестиция, какво по-добро място, в което да се настани камуфлажно Кремъл в културата на масата!

Не са симпатични новите собственици. Не само защото не разбират особено от футбол. Апетитите за британската Висша лига са големи и не са случайни - отборите в нея представляват изключителна инвестиция. Особено атрактивен е контрактът на лигата с големите телевизии, който само до 2010 на сезон ще носи над един милиард евро печалба. Акционерите и собствениците от руски произход стоят не рядко на заден план, особено когато заобикалят правилника. Техните посредници и офшорки обикновено са достатъчни за сключването на контракта и за формалната легитимност на покупките. Така всъщност за много клубове не съществува достъпна информация кой получава печалбите. Дяволски кръг.

Парите на руснаците отдавна се перат из казината в Монте Карло. Но на подвизаващия се там олигарх Алексей Федоричев това не бе достатъчно - той реши да си купи клуба на френския легист Монако. В последния момент се намеси не друг, а Негово височество Алберт, който лично предотврати инвазията. Сключи се договор във вариант на крайно ограничен спонсоринг с тежки клаузи, възпрепятстващи злоупотреби и контрол над клуб и отбор.

До последно и надеждите при немския Шалке бяха, че клубът няма да сподели съдбата на попадналите в руски ръце отбори. Но “Газпром” надделя. Преди всичко финансовите проблеми на отбора налагат заключението, че клубът ще бъде изцяло зависим от финансовите инжекции, интересите и намеренията на руския концерн. Но руският държавен монополист обслужва пряко политическите амбиции на Кремъл. Какво ще правят те в немския футбол и каква форма ще добият за страната, предстои тепърва да научат немският футболен съюз и немските политици. Последните са сред феновете на големите отбори на федерацията и често срещани гости на трибуните.

Много по-екстравагантно е поведението на руските собственици. Роман Абрамович споделя, че намира голямо удоволствие да предизвиква грандоманията на съперниците си. През юни руският олигарх подари една от трите си стометрови яхти - Le Grand Bleu - на своя приятел Юджийн Суидлър, който му помогна да купи Челси. Владимир Романов пък си купи в отговор на подадената ръкавица веднага една атомна подводница - К-19, тази, на която по време на военната си служба от 1966 до 1969 е бил матрос. Носталгични, куриозни и непредвидими са руските собственици на футболни клубове. И тук се налага въпросът, а каква странична екзотична покупка на новия собственик да очакват тогава германците след договора с Шалке? Какво мечтае да си подари всъщност най-много Кремъл след успешно сключения договор, в познатия руски стил?