Руският газ разделя политически ЕС заради липса на интегриран пазар

Политическите разделения в Европа по отношение на руския газ се изострят от лошо функциониращия, сегментиран европейския газов пазар. Това е един от изводите в доклада на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), който предстои да бъде публикуван идния понеделник.

В резюмето на документа се посочва, че малко неща са по-важни за бъдещето на европейския проект от развитието на амбициозна обща външна политика към Русия, която да защитава и насърчава интересите и ценностите на Европа. През последните няколко години един от най-големите въпроси, спъващи голямо европейско единство по отношение на Русия, са енергийните ресурси, по-специално природният газ. Газовите отношения с Русия се превърнаха в най-важната детерминанта на ЕС и на страните членки в двустранните им отношения с Москва.

В ЕС зависимостта от руския газ не расте

и малко вероятно това да се случи в бъдеще, според анализа на ЕСВП.

- Делът на вноса на руски газ в ЕС е значителен (над 40%), но е постоянно намаляващ за последните 25 години (бил е 80% през 1980 г.).
- Руският газ възлиза едва на 6.5% от първичните енергийни доставки за целия ЕС - цифра, която е била стабилна в продължение на 20 години.
- "Газпром” не е в състояние значително да увеличи своя износ на газ към Европа.
- Потреблението на газ в Европа не задължително ще се увеличи - търсенето в действителност намалява в продължение на повече от две години. Природният газ е заместимо гориво и изправено пред конкуренция във всичките му употреби.
- Много малко вероятно е европейският пазар на газ да се разрасне, при положение, че е все повече доминиран от Русия.

Политическите разделения в Европа по отношение на руския газ се изострят от лошо функциониращия,

сегментиран европейския газов пазар.

- По-голямата част от вноса на газ от Русия е предназначен за Западна Европа – най-вече за Германия и Италия, които консумират почти половината от внасяната суровина. Все пак доставките на газ за Западна Европа са диверсифицирани.
- Обратно, обемите на руски газ, внасяни от страните от Източна Европа, са много по-малки, но представляват в относителен размер много голяма част от енергийните доставки за тези страни.
- При липса на добре функциониращ европейски пазар, който да създава ефективна практическа солидарност между държавите членки, такава ситуация е обречена да създава политически разделения. Поради факта, че двустранно сътрудничество между "Газпром” и вносители в Германия, Италия или Франция, които внасят газ в тези отделни страни, а не в ЕС, за Русия е много по-лесно да извлече лоялност от двустранните отношения с големите политически и газови актьори.
- Ако Европа имаше интегриран и конкурентен пазар на газ, Германия и Италия нямаше да могат да извлекат пълни икономически ползи от техните специални политически отношения с Москва. Те все още биха били най-големите клиенти на "Газпром”, но няма да имат такива стимули да подкрепят Русия и нейните политически възгледи. Нещо повече, интегриран европейски пазар ще осигури на източноевропейските страни достъп до не-руски газ чрез суапове със Западна Европа.
- Следователно, постигането на интеграция на пазара на газ – декларирана цел на ЕС от дълго време, потвърдена от 27-те държави членки на Съвета през март 2007 г. - ще премахне някои от основните пречки за европейско единство по отношение на Русия.

Положението в областта на

газовата сигурност в Централна и Източна Европа не е толкова зле,

както обикновено се твърди (въпреки че са необходими допълнителни изследвания), според резюмето от доклада на ЕСВП.

- Седем страни от ЕС внасят повече от 80% от консумирания от тях газ от Русия, шест от които са сред 12-те нови държави членки в Централна и Източна Европа.
- Но само четири страни от ЕС (Литва, Латвия, Унгария и Словакия) имат особено високи равнища на енергийната зависимост от руски газ (във всяка от тези страни руският газ възлиза между 30% и 35% от общите първични енергийни доставки).
- Страни като Литва, Естония, България и Полша консумират голямо количество газ като суровина за нефтохимическата промишленост. Този тип на потреблението търпи прекъсване: в случай на прекъсване на снабдяването с газ, предприятията могат да се затворят и да се внесат нефтохимически продукти.
- По същия начин, в Латвия, Естония, Литва и България почти не се консумира газ в домакинствата (жилищно отопление), което най-малко би търпяло прекъсване на доставките. Но този сектор представлява между 25% и 35% от потреблението на газ в Унгария, Чешката република, Словакия и Полша, което предполага по-голяма нужда газови резерви.
- По-задълбочено проучване е необходимо, за да се получи точна картина за състоянието на газовата сигурност в страните, които са силно зависими от Русия, и да се набележат политически мерки, които биха могли да доведат до възможно най-голяма промяна за сметка на минимум разходи.

ЕС трябва да превърне интеграцията на газовия пазар в приоритет

на своята стратегическа енергийна политика, според първата препоръка на ЕСВП.

- "Третият газов пакет" съдържа интересни нови разпоредби, които би трябвало да помогнат за премахване на пречките пред инвестициите в преносен капацитет, особено в трансграничните тръбопроводи.
- Създаването на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER) е стъпка в правилната посока, но в настоящата ситуация ACER няма необходимите средства за влияние върху националните регулатори. Правомощията на ACER трябва да се повишават постепенно, като целта трябва да бъде тя да се превърне в европейски еквивалент на американската Федерална комисия за енергийно регулиране.
- Русия има пряк интерес от сегментация на пазара. Докато Европа се сдобие с мощен и независим регулаторен орган, инвестициите на "Газпром” в европейските преносни мрежи и в съоръжения за съхранение носят риск от засилване на бариерите пред интеграцията на пазара.

Друга препоръка е ЕС да помогне на централно и източно европейски страни членки за съставяне на оценка на тяхната газова сигурност разработване на национални планове за действие за сигурност в тази област.
- В духа на директивата от 2004 г. относно сигурността на снабдяването с газ, ЕС трябва да помогне на източноевропейските държави-членки да изготвят по-задълбочен икономически анализ на положението им в областта на газовата сигурност.
- Европейската Комисия и бъдещата ACER след това трябва да преговарят по национални планове за действие с правителствените и регулаторни органи на държавите членки, като определят икономически най-ефективния начин за изпълнение на стандартите, определени в Директивата от 2004 г.

Понеже проблемът не е липсата на разнообразно предлагане, отговорът не е "Набуко", смята ЕСВП.

- Ако газови компании могат да получат достъп до големите газови находища на изток от Турция и искат да построят газопровод към Европа, защото биха имали търговска изгода от това, тогава ЕС би трябвало да предложи нормална дипломатическа помощ на инвеститорите.
- Но ЕС не трябва да субсидира този тръбопровод с надеждата, че "газът автоматично ще дойде".