Руският план - бомба за Молдова?

В четвъртък първият заместник-ръководител на кремълската администрация Дмитрий Козак събра журналисти и с доста рязък тон им обясни причините за провала на тъй широко рекламирания, включително от самия Путин, план за урегулиране в Молдова.

Наложи се руският президент спешно да отмени посещението си в Кишинев, а молдовското ръководство - също тъй спешно да се разграничи от плана, одобрен от президента Владимир Воронин, а и не само от него. Руските предложения бяха подкрепени и от представители на ОССЕ, и от президента на Украйна Леонид Кучма.

Какво се случи всъщност? Наистина ли молдовското ръководство се изплаши от протестите на опозицията?

Надали. Комунистите разполагат с устойчиво мнозинство в молдовския парламент и никакво обединение на опозиционни сили не може да постави под въпрос това мнозинство или да доведе до оставката на президента Воронин. В постсъветското пространство си спомнят за опозицията, когато имат нужда от нея - дори президентът на Беларус Александър Лукашенко реши да се консултира с опозиционери, щом стана въпрос в страната му да се въведе руската рубла. Полученият съвет очевидно е задоволил напълно беларуския лидер.

Демонстрациите на опозицията напълно задоволиха ръководителите на Молдова. А дали изобщо е имало друг вариант?

Руският план от самото начало изглеждаше някак демонстративно нежизнеспособен. Първо, той неизвестно защо бе предложен едностранно, без да участват другите посредници в конфликта - ОССЕ и Украйна. Те естествено подкрепиха този план (без да крият недоволството си в кулоарите), но не поеха отговорност нито за осъществяването му, нито за евентуалния провал.

Самият план на практика отменяше държавността на Молдова, създавайки на нейна територия три независими формирования - самата Република Молдова, Приднестровието и Гагаузия. При това Република Молдова не се провъзгласяваше за единица от общата федерация - за разлика от самопровъзгласената Приднестровска молдовска република и Гагаузката автономия.

Всъщност с този план на молдовците се предлагаше да създадат една нова Босна, при това в доста по-лош вариант. Всяка единица от Босна представлява субект от общата федерация - и Мюсюлманско-хърватската федерация, и Република Сръбска, а мирът между тях се поддържа от международни сили. В Молдова се предлагаше да бъдат демилитаризирани всички субекти от федерацията, но въпросът за руските миротворци не бе решен до последната минута. Излизаше, че именно руските войски остават единствената въоръжена сила на територията на страната, докато армията на Република Молдова би трябвало да изчезне. Освен това Дмитрий Козак - вече след като мисията му претърпя фиаско, твърдеше, че руският план отварял на Молдова пътя към европейска интеграция.

Интегрирането на Република Молдова в ЕС със сигурност може да стане факт и без Приднестровието. Молдова обаче се нуждае от международни гаранции за самото си съществуване като държава - и след провала на руската мисия това бе заявено вече без заобикалки от самия президент Владимир Воронин.

Кишинев и занапред ще се стреми именно към международна отговорност за това, което става. Точно липсата на такава отговорност бе основен недостатък на руския план. От друга страна обаче кой освен Москва би могъл да поеме отговорността за един план, който фактически ликвидира молдовската държавност?

По БТА, с малки съкращения