Рязкото намаление на вноските не води автоматично до скок на събираемостта

Г-н Христосков, миналата седмица парламентът Ви избра за втори мандат начело на Националния осигурителен институт (НОИ). Кажете, кои са основните предизвикателства пред НОИ и пред осигурителната система през следващите няколко години?

По-скоро бих говорил за задачи, които има да решава НОИ и социалното осигуряване в България. Най-важната е да отговорим на изискванията за пълноправно членство в ЕС. От началото на 2007 г. започва автоматично да се прилага европейското законодателство и в частност директива 1408 на ЕС, според която всички граждани на всяка страна членка могат свободно да се движат на територията на общността и заедно с това да пренасят осигурителните си права – своите и на членовете на своето семейство, като съответно получават обезщетение или услуги от осигурителната система на страната, на чиято територия се намират. Зад тази добра политика всъщност се крие огромна рутинна работа - ползването на конкретни формуляри, доброто познаване на законодателството на съответната страна, където хората са добили осигурителни права. Това, естествено, важи и за българските граждани.

НОИ се готви да изпълнява тази директива. Ние имаме съвместен проект с колеги от Холандия, в който участват и колегите от Националната здравноосигурителна каса, както и от Агенцията по социално подпомагане, които също са носители на осигурителни права в България. Готвим нашите служители как да прилагат тази директива.

Втората ни основна задача се изразява в това, че от началото на 2006 г. НОИ ще изплаща всички обезщетения за временна нетрудоспособност – така наречените болнични, както и обезщетенията за бременност и раждане, каквато е практиката и в останалите страни членки на ЕС. Те сега се изплащат от работодателите, които играят ролята на посредник между осигурителната институция и осигурения. Преминаването на плащането директно от НОИ трябва да стане без никакви сътресения, не трябва да се допускат опашки или загуба на време на хората.

Как ще го направите?

Най-вероятно тези обезщетения ще се плащат по банков път, по дебитните или кредитни карти на осигурените. Може би ще се наложи в началото да се ползват и други средства – например чрез пощенски записи.

На трето място, в момента се допуска едно нарушение на основни принципи – а именно хората да не могат да реализират осигурителните си права поради липса на информация в случаите, когато работодателят е прекратил своята дейност и няма правоприемник. Тоест, те не могат да си набавят всички документи за пенсиониране, в трудовия или осигурителния им стаж липсват цели периоди заради това, че го няма работодателят.

Това, между другото, е много голям грях в ЕС – да не можеш да си реализираш правата поради някакви нормативни или правни бели полета.

Също така в общините в момента е струпан огромен архив на бившите ТКЗС-та, на държавни, общински и на кооперативни предприятия, които са закрили своята дейност и кметствата в момента издават документи за пенсиониране, което е нетипична дейност за тях.

Освен невъзможност да ползваш правото си, се получава и друг ефект – появяват се измамници, които от името точно на закрити предприятия издават документи и се правят опити за нелегитимно ползване на осигурителни права.

Затова НОИ ще започне да събира всички документи, свързани с осигуряването в случаите, когато работодателите са прекратили своята дейност и нямат правоприемници. Приемайки създадения в миналото архив и развивайки го в електронен вид и занапред, ние ще дадем възможност на хората да осъществят своите права и ще затворим възможностите за злоупотреби.

Откога започва този процес?

Ако сега бъдат приети на второ четене промените в Кодекса за социално осигуряване, от юли т.г. в продължение на една година НОИ ще приеме архива на държавните, общински и кооперативни предприятия, който се съхранява в общините. А от 1 януари догодина ще започнем да приемаме и архива на работодатели, които прекратяват своята дейност и нямат приемници.

Как ще се гарантира, че частните фирми ще спазват изискването да предават архива си на НОИ?

Това ще бъде едно от условията за тяхното заличаване в съда.

Друга задача, по която НОИ работи от доста време, е създаването на Националната агенция по приходите и прехвърлянето на част от дейността на НОИ по събиране на осигурителните вноски, по регистрация на юридическите лица като данъкоплатци и като осигурители на едно място. Това естествено ще доведе до пестене на време и до по-добра събираемост на държавните вземания. Едновременно с това е и една много трудна задача поради различните нива, на които се намират сега данъчната и осигурителната администрации, на различните процедури, които се прилагат според Данъчния процесуален кодекс и според Кодекса за социално осигуряване. Така че предстои огромна работа и в рамките на тази работа ще има и предизвикателства.

В последната година – година и половина все повече се налага тезата, че вече не размерът на данъците, а размерът на осигурителните вноски се превръща в основен проблем за бизнеса и затова продължава криенето на реалния доход, върху който се начисляват осигуровките. Днес (бел.ред. - вчера) излезе и едно изследване на НЦИОМ, според което само 41% от работещите в частния сектор се осигуряват върху реалните си заплати...

Тезата за високата осигурителна тежест е вярна дотолкова, доколкото вноските като процент от трудовото възнаграждение са по-високи от данъците, които през последните години бяха намалени.

Но нека не забравяме принципната разлика между данъците и осигурителните вноски. Почти изцяло плащаните вноски – около 98.5%, се връщат под формата на доходи, под формата на пенсии в семействата на осигурените. Също така, при временна нетрудоспособност работодателите вече плащат само първия ден, а останалите дни се плащат от същата тази осигурителна система, за която бизнесът прави вноски. Работниците са застраховани в случаите на трудова злополука, за безработица – тоест плащайки вноски, се осигурява един, да го наречем, социален комфорт за нетрудоспособния период на работниците.

Аз съм съгласен с понятието осигурителна тежест дотолкова, доколкото сегашните работници и работодатели плащат стари грехове поради огромния брой пенсионери в момента. На това поколение работещи и бизнес се стоварва бремето да покриват тези разходи. И в това отношение са всички опити да бъде намалена осигурителната тежест, и това е една от причините за бягство в сивата икономика.

Какъв е ефектът от предприетите досега мерки за изваждане на светло на осигурителните доходи?

Със създаването на задължителния регистър на трудовите договори и с въвеждането на минималните осигурителни прагове ние успяхме, образно казано, да “засмучем” една част от работещите в сивата икономика, да официализираме тяхното присъствие в осигуряването. Също така и на една част  от доходите.

Но това е все пак борба със следствията, а не с причините. Високият осигурителен товар е една от причините. Другата, за да можеш да работиш на тъмно, е наличието на огромно количество нелегитимни, неосчетоводени пари в икономиката на България. Ако тези пари ги няма, работодателят ще бъде длъжен да показва реалните заплати като разход, за да може да ги намали от печалбата.

В тази връзка, намаляването на данъците в последните години доведе ли до увеличаване на приходите от осигурителни вноски?

По-добри са приходите от осигурителни вноски, както и от данъци, но общо взето тази учебникарска теза, че като намалиш рязко осигурителните вноски и данъците, събираемостта ще скочи, не е вярна за България.

Не скача?

Не скача. Например, чуждестранните инвеститори с признат международен авторитет, които са в България, плащат много по-високи заплати и в интернет страницата на НОИ са измежду най-изрядните осигурители. И те не поставят въпроса за това, че вноските са високи, а казват – ние искаме всички да плащат тези вноски.

На другия полюс са български търговски дружества, една част от тях държавни или с голям процент държавно участие, които години наред не плащат заплати на работниците, не плащат осигурителни вноски, натрупали са огромни задължения. Тоест, за тях ставката е не 10 %, а нула, но не са в по-добро икономическо състояние. Значи, не е само осигурителната вноска и цената на работната сила причина за лошото икономическо състояние на голяма част от стопанските субекти. Причините са и в маркетинга, и в мениджмънта, и в културата на управление, в отсъствието на нови технологии и т.н.

Така че нека не търсим тази автоматична връзка, че като намалим осигуровките и данъците, веднага ще се подобри събираемостта и ще събираме 3 или 4 пъти повече. Но е вярно, че има такава зависимост.

Тогава да обърнем въпроса – защо не се увеличи по-рязко делът на осигурителната вноска, който отива по личната сметка на осигурения в частните пенсионни фондове. Логично е, ако по-голямата част от осигуровката, която аз и работодателят ми плащаме, отива по моята сметка, да се увеличи личният ми стимул да се осигурявам върху реалната заплата.

Това е едно от предимствата на системите, базирани на лични сметки с капитализиране. Но тук трябва да внимаваме с баланса между възрастното и младото поколение. Сегашните пенсионери вече нямат възможност да имат свои лични сметки. Техните осигурителни вноски са отишли за пенсиите на техните родители. Ако насочим всичко по личните сметки на сегашните работещи, откъде ще плащаме пенсиите на сегашните пенсионери?

Как може да се излезе от този омагьосан кръг?

Като постепенно,а не рязко, се увеличава делът на личните спестявания и като се потърси някакъв външен ресурс, който в началото да помогне да се намали осигурителната вноска като цяло.

Вие вече лансирахте една подобна идея – държавата също да се включи като осигурител за известен период, като поеме 40% от осигурителната вноска.

Да, и естествено параметрите могат да бъдат различни, държавата да участва с повече или по-малко. Това не е само българска практика, а на много страни, например в Люксембург работникът, работодателят и държавата си делят по една трета от осигурителната вноска.

Но трябва да поддържаме баланса между интересите на възрастното и на младото поколение. Не бива да допускаме конфликти.