С Америка, без Америка или срещу Америка? - въпросът е неуместен

Сухите цифри сочат не само огромната разлика между Европа и Америка, но и растящата пропаст между претенциите на Европа и реалността. Все пак европейският континент имаше амбицията да застане като равноправен партньор на страната на Америка.

Eдинната валута и силите за бързо реагиране са новите придобивки на Европа. Еврото обаче не стана нито водеща, нито истинска резервна валута. Силите за бързо реагиране, които през 2003 г. ще наброяват 60 000 души, ще играят подчинена роля, защото ще могат само да гарантират, но не и да налагат мир.

"Истината е, че Европа представлява минивеличина във военната сфера", каза генералният секретар на НАТО Робъртсън на 38-та международна конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен. По думите му едва ли има европейска страна, която да може с месеци или години да поддържа значим военен контингент извън собствените си граници.

В това не би имало нищо лошо, ако светът си бе останал такъв, какъвто бе в звездния час на Европа от 1989 до 1991 г., когато съветската империя се разпадна.

На времето Европа изглеждаше цивилната свръхсила, която можеше да се гордее с "оръжия" като процъфтяваща икономика, успешна вътрешна политика, темперамент, подобаващ за ролята на посредник. Междувременно икономиката не процъфтява, насилието се завърна, военният фактор придоби огромно значение. Огневата и технологична мощ, която САЩ демонстрираха в Афганистан, няма как да не е предизвикала завистта на всеки европейски финансов министър и генерал.

Америка няма да позволи на европейците да ѝ попречат да води глобална война срещу терористите. Нито да ѝ попречат да отправя заплахи срещу "оста на злото", която минава през Багдад, Техеран и Пхенян. Очевидно европейците са решили, че иракските оръжия за масово унищожение или иранските оръжейни доставки за терористични групировки в Близкия изток не представляват пряка заплаха за тях. Американците от своя страна са решили да не включват европейците в "коалицията на сърдитите", когато решат да отнемат ядреното, химическото и бактериологичното оръжие на споменатите три страни - било чрез натиск или прилагането на сила, било утре или след години.

По-интересният въпрос обаче е дали Америка, най-голямата сила в света след Рим, може без Европа?

Не, Америка не може без Европа. Как без международни съюзници САЩ ще могат да налагат на "триото на злото", пиратите на глобалния тероризъм, санкции и ембарго, да контролират паричните потоци, да свършат цялата полицейска работа и решат всички задачи на секретните служби? Когато става дума за цивилна отбрана, Европа е най-подходящият коалиционен партньор. Нима постоянният натиск и забраната върху вноса на технологии за Ирак не са по-евтиното и по-подходящото средство от войната? Ако Северна Корея бъде взета на прицел, Китай неизбежно ще се намеси.

А Европа? Вместо да задава баналния въпрос дали да върви с Америка, без Америка или срещу Америка, старият континент има да решава друг проблем. Защото който иска да участва днес в световната политика, задължително трябва да разполага с много повече военна техника, отколкото притежава Европа.

Независимо от атлетичната поза Европа няма атлетична фигура. Причината трябва да се търси в икономическата ѝ немощ, закостенялостта ѝ и склонността ѝ да пилее сили, за да брани старото и пренебрегва новото. Силата на Америка не се крепи единствено на бомбардировачите ѝ, а и на културата, която бързо осмисля промяната и по-бързо поправя грешките. Един преподавател в Принстънския университет разказва, че 80 процента от докторантите там са чужденци. Защо тези хора не отидат в Потсдам или Париж например? Защо въпреки застоя на икономиката на САЩ много повече капитал се прехвърля от Европа към Америка, а не обратното? Никой не принуждава европейците да финансират огромния бюджет в платежния баланс на САЩ.

Когато Европа стане по-силна, ще може повече да влияе върху събитията в света и на Америка - колоса, който буди толкова страх, завист и възхита. През 21-я век обаче силата не се изчерпва единствено с интелигентното оръжие. Тя е продукт на икономиката, която създава добавена стойност, и на културата, която прехвърля граници. Само така може да се купуват военни транспортни самолети и спътници, а и да се печелят избори.

По БТА