С локални мерки към национален провал

Ако някой все още не е разбрал, България е в трета вълна на коронавируса и има много сериозен проблем. Болниците са препълнени, спешната помощ издъхва. Ваксиниране на пратика почти няма.

Ако някой все още се заблуждава, че се вземат някакви адекватни мерки, време е да спре. У нас бодро сме тръгнали чрез локални мерки към национален провал.

И как да е иначе, след като на правителството и премиера никак не им се ще да налагат мерки на централно ниво? Естествено, в предизборна кампания сме и на никой не му се иска да го псуват, за това, че затваря заведения и училища. Затова е далеч по-лесно да си измиеш ръцете с обяснението, че трябва да се отчитат регионалните специфики при разпространението на вируса. Да кажеш, че Търговище не е Кюстендил. И че е редно щабовете по места да вземат решение. Резултатът е ярък – цялата карта е в червено. Без Търговище. За тамошния феномен още никой не е дал обяснение, нито пък е казал дали там се правят достатъчно тестове. При втората вълна през миналия ноември Търговище бе сред най-засегнатите.

Прекрасен пример за ефективността на локалните мерки е Благоевград. На единия ден затвориха фитнесите, на следващия ги отвориха. Какво се случи междувременно? Двайсетина човека се сърбаха на протест. Ами Варна? В усилието си да се представят възможно най-добре там затвориха театъра точно в деня, в който трябваше да бъде посетен от президента Румен Радев. След разразилия се скандал набързо отмениха заповедта и обявиха, че в действията им няма нищо политическо. А областният управител се оплака, че каквото и да направи, все е сгрешил. Толкова за решимостта и качествата на местните власти.

Всъщност те толкова си могат. От премиерската джипка вече не се раздават заповеди, понеже законът забранява да се прави кампания чрез държавно имущество. И тъй като няма нареждане от централно ниво, всички щабове са леко шокирани. Да действат ли? Може да им се скарат. Да не действат ли? Пак може да има се скарат.

И така стигаме до последната сряда. Един ден, в който в Габрово решиха да затегнат мерките, а в Плевен заключиха, че моловете може да работят, защото не са чак такъв фактор за разпространение на заразата.

В този подреден хаос здравният министър обикаля нагоре-надолу и все обяснява, че всичко е наред. Разказва как е написал във вайбър групата на всички шефове на РЗИ-та, че могат да затворят каквото си поискат и имат пълната му подкрепа. Пък те май не му хващат много вяра, защото вместо да затварят молове и фитнеси, ги отварят.

И както всичко си беше наред и под контрол, както здравната система можеше да се справя с 20% положителни тестове (пак по здравния министър), така в един ден шефовете на големите столични болници започнаха да разправят, че са пред колапс. Помните ли ноември? И тогава здравният министър викаше, че всичко е наред, докато един ден не се изправи в Министерския съвет и патетично не заяви: "Няма да съм аз човекът, който..." И затвори всичко.

В това обръщане на палачинката може да се търсят конспирации. Може да се подозира, че експертите се опитват да убедят политиците най-после да действат. Шефът на "Пирогов" например на 6 март обясняваше, че след 20 март нещата ще се успокоят и ще се покаже ефектът от ваксинирането. На 16 март каза: "На предела сме".

Но дори да се приеме, че лекарите искат, а политиците не дават, докато фейсбук не се взриви от поредния разказ за претъпкани болници и закъсняващи линейки, това не подобрява ситуацията особено. Защото не може едни и същи хора днес да ти обясняват, че всичко е ок, утре да ти кажат, че иде Апокалипсис и после да очакват да им вярваш. Просто доверието не работи по тоя начин. А в момента се случва точно това. При отварянето на ресторантите главният здравен инспектор твърдеше, че опасността не е чак толкова голяма, ако се спазват мерките. Преди ден каза, че е време да се действа, при това решително.

Това отдавана е ясно на всички, но по-важно беше да се отворят кръчмите и цирковете (с последната заповед на министъра). А единственото, което успяха да свършат локалните мерки, бе да затворят някое и друго училище. Защото така е най-лесно – пращаш децата вкъщи и държиш заведенията отворени. Кой ще ти протестира? Родители, дето се чудят как да се организират така, че да огреят на шест места едновременно? Едва ли.

Не е далеч времето, когато ще се действа и на национално ниво. И тогава ще бъде много удобно за премиера да прехвърли вината върху местните власти и да се намеси като спасител. Междувременно провалът ще е настъпил, но по-важното е кой ще извлече полза от това.