С туристическа виза на просия в Берлин

Румънски семейства пристигат като туристи в германската столица и изпращат децата си да просят из търговските улици. Собствениците на магазини се дразнят и смятат да наемат частни охранители, за да прогонят нежеланите просяци, насядали пред витрините.

Точно в осем започва сутрешната смяна на просяците. Дузина мъже, жени и деца се срещат на ъгъла на Мерингдам и Йоркщрасе в квартала Кройцберг, носят тенекиени кутии и картони. Разменят си по няколко думи и после се пръсват. На следващия светофар жените и децата придобиват жално изражение, все едно че си надяват маска на лицето, протягат ръце и молят минувачите за дребни пари. Малко по-късно предават събраните монети и банкноти на мъжете, и се отправят към следващия светофар, за да продължат да просят.
Курфюрстендам, Брайтшайдплац и Тауенциенщрасе са любимите места за колоните от просяци. "Берлин е столицата на уличните деца", казва Улрике Херпих-Беренс, ръководителка на провинциалната служба за работа с младежи, "това обаче е по-специален случай". Защото повечето деца са циганчета. Заедно с родителите си те са влезли като туристи във Федералната република, за да печелят пари от милосърдието на хората.

"Броят на децата, които просят, скочи от миналото лято", обяснява изпълнителната директорка на АГ Сити, Корнелия Прис. Търговците се дразнят и ядосват. Пред витрините на магазините седят или стърчат деца с недъзи - едни без ръце, други без крака. Придвижват се по тротоарите със скейтборд, като замахват с ръце като гребци. Според Прис търговците се тревожат за своя имидж.

Като например Зами ал Окле.Почти всеки ден едно момче на около 5 години с черна коса и мургава кожа сяда на тротоара близо до неговия магазин и протяга към минувачите картонена чаша. Ал Окле му дава от време на време кифла или сандвич. Ако му пусне в чашата пари, детето така или иначе ще ги даде на възрастните.По няколко пъти на ден то отива до близката църква и предава изпросените евро на групата мъже.

Сега търговците в центъра на Берлин смятат да наемат охранители от частна фирма, които ще кръстоват булевардите, за да сплашат децата. Охранителите обаче не могат да им попречат да просят. Защото просията в Германия е разрешена от 1994 година. Забранена е само агресивната просия, при която просякът дърпа минувача за ръкава или му се натрапва по друг начин. Ако децата-просяци бяха сами, съответните служби, които се грижат за деца, изпаднали в беда, щяха да се намесят. Само че тези деца не са сами, родителите им ги наблюдават от разстояние.

Въпросът с просията занимава и берлинското вътрешно министерство. Опитът на Бремен би могъл да му бъде от полза. И там румънски деца просеха в центъра на града. Бяха пристигнали в началото на 90-те години от Източна Европа, и очевидно ставаше дума за организирани банди. За да пресече детската просия, провинциалният парламент прие през 1994 г. специален закон. С него проблемът набързо се реши.

Очевидно когато властите решат да действат, румънските просяци бързо изчезват. Миналата зима в Кьолн циганки седяха с децата си по улиците. За да събудят съчувствие, нарочно бяха насядали по ветровити места около катедралата. В продължение на две седмици социални работници и полицаи обикаляха от сутрин до вечер стария градски квартал, за да наблюдават просещите майки и деца. Когато обаче стартира проектът за осигуряването на подслон, просяците вече бяха изчезнали. Според Клуз Фьомеке от кьолнската социална служба най-вероятно е ставало дума за организирана мрежа за просия. Берлинските власти също предполагат, че децата и жените са влезли в Германия заедно с фамилните кланове и че става дума за организирана просия.

По БТА