Съд заради НАТУРА 2000 надвисна над България

Европейската комисия ще реши в сряда дали да изпрати България на съд заради неизпълнените ангажименти по екологичната мрежа НАТУРА 2000, съобщи в неделя БНР, позовавайки се на свои източници в Брюксел. Нагласите сред еврокомисарите са да дадат ход на съдебните процедури, защото изпратеният през януари списък със защитените зони по двете европейски директиви за опазване на птиците е оценен като “орязан” и “непълен”, а включените в него обекти - като “недостатъчни”.

България има шанс да избегне внасянето на случая в Съда на европейските общности  в Люксембург, ако успее да навакса пропуските си през следващите 4 месеца. При задействане на съдебната процедура за НАТУРА 2000, България ще получи първо предупреждение и възможност за 2 месеца да отстрани пропуските. Ако това обаче не се случи, ще последва второ предупредително писмо и нова възможност от два месеца да се реши проблемът. Ако това отново не стане, случаят ще бъде изпратен в съда.

Правителството одобри в четвъртък списък с 27 зони, които бяха отложени за преразглеждане на границите по искане на Националното управление по горите. Пълният списък със защитените територии, през които минава пътят или се намират местообитания на защитените от европейските директиви птици, трябваше да бъде факт към момента на присъединяването на страната ни към Европейския съюз – 1 януари т.г.. България закъсня още при предаването на списъка, защото той беше одобрен от Министерския съвет през февруари и то под условие. Правителството и в частност Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не успяха да дадат смислен отговор на причините за закъснението. Тогава от първоначално представения списък отпаднаха 32 територии за допълнително прецизиране на границите.

Още през февруари екоорганизациите предупредиха, че може да стигне до изправяне на страната пред съд заради неизпълнените ангажименти.  Появиха се и първите сигнали, че Брюксел е силно притеснен от получения списък със защитени зони. Вероятността да се стигне до съд беше веднага и нееднократно опровергавана от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. През февруари той съобщи, че събира нови и по-добри експерти, които да прецизират границите на защитените територии по НАТУРА-2000. 

За последните седем месеца, докато МОСВ организираше работата по отложените територии, се появиха множество сигнали за злоупотреби  в отложените от екологичната мрежа зони. Направен беше опит от депутати от черноморските зони и Националното управление по горите да се извадят апетитни територии от НАТУРА 2000.

След последното допълване на списъка за доразглеждане останаха два терена – Рила буфер и Централен Балкан буфер. Те бяха отложени за следващото събрание на Националния съвет по биоразнообразие, който ще е на 25 октомври.  На този съвет  трябва да се разгледат и още 44 зони.

От ЕК се надяват, че България ще успее да попълни списъка с новите зони, докато тече четиримесечният срок, и няма да се стигне до осъждане на страната ни заради неизпълнени ангажименти по присъединяването.

Санкции и за закъснението във въвеждането на номер 112

България може да бъде изправена пред съда и заради невъведения единен телефонен номер за спешни повиквания 112, за закъсненията за въвеждане на биометричните данни в личните документи на гражданите и пропуски в закона за нотариусите.

Въвеждането на единен номер 112 е в задълженията на Министерството на държавната политика по бедствия и аварии (МДПБА). Ведомството обяви открита процедура на обществена поръчка за разширение и доизграждане на национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 в първите дни на октомври. Офертите по този проект ще се приемат също до 25 октомври. Чрез тази обществена поръчка ще се възложи изграденият в София център за спешни повиквания 112 да се разшири, като във всеки един от 6-те района за планиране се изгради по един такъв център. По този начин ще се постигне национално покритие на страната за телефон 112.

Страната ни е поела ангажимента да изгради такава мрежа за спешни повиквания от един номер в глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” от Договора за присъединяване. Очакванията на МДПБА са, че едва в края на 2009 година ще  може да изпълни тези ангажименти.

Биометрични данни - едва след изтичане на сегашните паспорти

Подменянето на сегашните паспорти на българските граждани с такива, които съдържат чип с биометрични данни, ще се извършва след изтичане на валидността на действащите паспорти. Това бе казано от министъра на вътрешните работи Румен Петков преди десетина дни, когато той поясни как ще става издаването им и колко ще струва изработката.

Липсата на такива паспорти за българските граждани ще наруши възможността да отпадне визовият режим на страната със САЩ, дори ако страната отговори на останалите критерии на американската страна. Няма да имаме и протекцията на ЕС, който настоява за уеднаквяване на визовия режим на САЩ с всички страни от Евросъюза.