Съдът на ЕС одобри спирането на еврофондове при проблеми с правосъдието

Съдът на ЕС отхвърли в сряда оспорването от Будапеща и Варшава на европейското законодателство, което обвързва достъпа до еврофондовете със спазването на европейските стандарти за върховенството на закона. Това дава възможност на Европейската комисия да започне наказателно производство срещу двете страни.

Въвеждането на този механизъм представляваше значително препятствие при договарянето на седемгодишния бюджет на блока от 1.8 трилиона евро, което се случи в края на 2020 г. Съгласно постигнатия компромис, Унгария и Полша трябва да вдигнат ветото върху бюджета, след като Съдът на ЕС се произнесе по законността на санкционния механизъм.

Съдът на ЕС за първи път излъчи на живо обявяването на своето решение на езиците на оспорващите. Председател на съда е белгийския съдия Коен Ленартс, който говори унгарски. Унгария и Полша твърдяха, че санкциите са приети, въпреки че нарушават договорите на ЕС и нарушава принципа на правна сигурност. Аргументите им обаче не успяха да убедят Съда на ЕС, чието решение е окончателно.

Съдът на ЕС постанови, че европейските институции са действали съгласно закона и са създали "финансови правила" при изпълнението на бюджета.

По двете дела Унгария и Полша се подкрепят взаимно, докато Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Швеция и Комисията встъпват в подкрепа на Парламента и Съвета.

Съдът разглеждаше тези жалби по реда на бързото производство по искане на Европейския парламент. Освен това делата бяха разпределени на Пленума на Съда предвид значимостта на предмета на делото.

Съдът посочва, че спирането на европейското финансиране може да се налага, само ако са налице разумни основания да се счита, че са допуснати нарушения на принципите на правовата държава. Важно е да се докаже, че тези нарушения накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на ЕС. При това положение санкциите гарантират законните интереси на европейските данъкоплатци.

Съдът припомня, че зачитането от държавите членки на общите ценности, на които се основава ЕС, обосновава взаимното доверие между тези държави. Тези ценности определят самата идентичност на ЕС като общ за тези държави правен ред, сред които ценности са правовата държава и солидарността.

"ЕС трябва да бъде в състояние, в пределите на правомощията си, да защитава тези ценности", се казва в решението на Съда на ЕС.

Институцията напомня, че доброто финансово управление на бюджета на ЕС и на финансовите интереси на ЕС могат да бъдат сериозно накърнени от нарушения на принципите на правовата държава, допуснати в държава членка.

ЕК e готова да действа

Европейската комисия заяви своята готовност да действа решително след решението на съда, се казва в изявление на председателя на комисията Урсула фон дер Лайен. "В следващите седмици ще одобрим насоки за допълнителна яснота как правилата да бъдат приложени. Обещах, че нито един случай няма да бъде подминат и удържах на това обещание", заявява Фон дер Лайен.

ЕК следи обстановката във всички държави от ЕС от влизането в сила на правилата и някои случаи са подложени на задълбочена оценка.

Будапеща и Варшава очаквано критикуват решението на Съда на ЕС, което не е в тяхна полза. "Това е пример за злоупотреба с власт от страна на Брюксел", каза унгарският министър на правосъдието Юдит Варга, цитирана от Ройтерс.

По думите ѝ решението на съда е политически мотивирано и е свързано с предстоящия в Унгария референдум за защита на децата. Варга има предвид референдума, насрочен за 3 април, на който избирателите ще се произнесат относно законодателство на управляващата партия, ограничаващо преподаването в училищата по теми като хомосексуалността и транссексуалността. На същата дата унгарците ще гласуват и на парламентарни избори.

Полският премиер Матеуш Моравецки каза, че ще коментира решението на съда в Люксембург, когато се запознае с мотивите му. Малко преди това полският заместник-министърът на правосъдието Себастиан Калета определи решението на ЕС като атака срещу суверенитета на страната му.

"Трябва да се защитим от атака срещу суверенитета ни. Полша трябва да брани демокрацията си от изнудване, което цели да отнеме правото ни сами да вземаме решенията за себе си, особено предвид това, че Полша ще изгуби фондове заради мерки, които са норма в Испания или Германия", написа Калета в Туитър.

Реакцията в Германия е на другия полюс. Според най-голямия донор на средства в Бюджета н ЕС съдът е "защитил и укрепил общността на ценностите "Правовата държава е основата на ЕС", припомни в Туитър германският външен министър Аналена Бербок.