Съдът на ЕС: Uber е транспортна услуга, която подлежи на държавна регулация

Предоставяната от Юбър (Uber) услуга по свързване с непрофесионални шофьори спада към услугите в областта на транспорта, което означава, че тя подлежи на държавна регулация също като таксиметровите превозвачи, реши Съдът на ЕС.

Uber, която позволява на пътниците да си поръчват пътуване чрез приложение на смартфоните си, промени таксиметровата индустрия след стартирането си през 2011 г. и сега работи в повече от 600 града в целия свят.

В последната от поредицата си съдебни битки Uber твърди, че това е просто цифрово приложение, което действа като посредник между шофьори и клиенти, които търсят превоз и че затова услугата трябва да бъде съобразена само с по-леките правила на ЕС за онлайн услугите. Решението на висшата съдебна инстанция в ЕС обаче отхвърля този аргумент.

През 2014 г. професионална организация на таксиметровите шофьори в град Барселона (Испания), предявява пред Търговски съд номер 3 иск за установяване, че дейността на Юбър системс Спейн (Uber Systems Spain), дружество, свързано с Юбър текнолъджис (Uber Technologies Inc.), (наричани по-нататък заедно "Юбър") представлява заблуждаваща търговска практика и нелоялна конкуренция. Всъщност нито Юбър системс Спейн, нито непрофесионалните шофьори на съответните превозни средства притежават лицензите и разрешенията, предвидени в Наредбата за таксиметровите услуги на агломерация Барселона.

Съдът смята, че за да се прецени дали дейността на Юбър може да бъде окачествена като нелоялна търговска практика и като нарушаваща испанските правила за конкуренцията, е необходимо да се установи дали тя трябва предварително да разполага с административно разрешение. За целта според този съд е необходимо да се определи дали предоставяните от това дружество услуги трябва да се разглеждат като транспортни услуги, като услуги на информационното общество или като комбинация между тези два вида услуги.

Всъщност от правната квалификация, която ще бъде възприета, зависи дали то може да бъде задължено да разполага предварително с административно разрешение. По-специално, ако предоставяната от Юбър услуга се обхваща от Директивата относно услугите на вътрешния пазар или от Директивата за електронната търговия, дейността на Юбър не би могла да се счита за нелоялна търговска практика.

С решението си с днешна дата Съдът приема, че посредническа услуга като разглежданата, с предмет свързването срещу заплащане, посредством приложение за смартфон на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз, трябва да се смята за неразривно свързана с транспортна услуга и следователно да се квалифицира като "услуга в областта на транспорта" по смисъла правото на Съюза. Поради това такава услуга трябва да бъде изключена от приложното поле на свободното предоставяне на услуги изобщо и от това на Директивата за електронната търговия.

Следователно, според действащото към момента право на Съюза, държавите членки са тези, които трябва, при спазване на общите правила на ДФЕС, да уредят условията за предоставяне на такива услуги.

Съдът приема най-напред, че предоставяната от Юбър услуга не се свежда до посредническа услуга, състояща се в свързване посредством приложение за смартфон на непрофесионален шофьор, използващ собственото си превозно средство, с лице, желаещо да ползва градски превоз. Всъщност в тази ситуация лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място. В това отношение Съдът отбелязва, че предоставеното от Юбър приложение е необходимо както на шофьорите, така и на лицата, желаещи да ползват градски превоз. Той подчертава също така, че Юбър освен това упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от шофьорите.

Ето защо Съдът смята, че тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като "услуга на информационното общество", а като "услуга в областта на транспорта".

Съдът посочва, че поради това Директивата за електронната търговия не се прилага за такава услуга и че последната е също така изключена от приложното поле на Директивата относно услугите на вътрешния пазар. По същата причина въпросната услуга се обхваща не от свободното предоставяне на услуги изобщо, а от общата транспортна политика. За услугите по индивидуален градски превоз, както и за неразривно свързаните с тях услуги, каквато е предоставяната от Юбър посредническа услуга, обаче не са приети правила, основаващи се на тази политика.