Съдът отмени такса смет в Габрово

Съдът отмени такса смет в Габрово

Габровският административен съд обяви за неправомерно определена таксата смет в общината и отмени разпоредбата за размера ѝ според данъчната оценка на имота, съобщиха от Българската стопанска камара в понеделник.

Решението обаче подлежи на обжалване в 14-дневен срок.

Делото бе образувано по жалба на "ИСА – Стопанска камара“, Габрово, в която се посочва, че при приемането на наредбата за таксата смет е трябвало да се представят мотиви и методика за определяне на размера на таксата битови отпадъци, а това не е направено и се нарушават законите за местните данъци и такси и за нормативните актове. Освен това не е проведено обществено обсъждане на предложените тарифи.

При приемането на наредбата не са посочени необходимите финансови средства за прилагането ѝ, нито са посочени очакваните резултати от приложението ѝ, смята съдът.

В решението му се отбелязва още, че размерът на таксите в страната трябва да е обвързан с цената на конкретната услуга и затова данъчната оценка на имота не може да бъде основа за изчисляване на определена такса.

"Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. За да се стигне до приложението на тази разпоредба, обаче, следва да се докаже, че действително е обективно невъзможно установяването на количеството на битовите отпадъци“, посочват от Габровския административен съд.

От БСК припомнят, че България остава единствената страна в ЕС, в която таксата смет се определя не на база европейския принцип "замърсителят плаща“ (т.е. според количеството отпадъци), а върху данъчната оценка на имота или балансовата стойност на активите.

Определянето на ТБО на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите се превръща във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма такса битови отпадъци, поради по-високата балансова стойност на активите им, отбелязват от камарата.

Тя за пореден път критикува общинските администрации, че определят различни основи и размери на такса смет за различните видове потребители. Това е пряка дискриминация по имуществен признак – според вида и големината на имота. Една и съща услуга се предоставя при различни условия, според вида на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика между “битови” (от човешката дейност) и “промишлени” (от производствената дейност) отпадъци, отново обясняват от БСК.

Камарата допълва, че в България има общини, в които едно предприятие осигурява 50-70% от приходите от такса смет при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината.
Разходите на фирмите за таксата на едно лице варират от 8 лв. до 10 000 лв., а отчитаните количества смет в различните общини е между 7 до 2285 кг/жител.

При сегашната система за определяне на таксите за сметосъбиране и сметоизвозване липсват стимули за намаляването на отпадъците за депониране и тяхното рециклиране, за пореден път заявяват от БСК.

Само преди дни стана ясно, че Европейската комисия смята да приеме регламент за намаляване на депонираните отпадъци до 10 на сто от произвежданата смет при положение, че в момента на склад отиват 70 процента от боклука.

Още от Бизнес