Съдът прехвърли на парламента отговорността за прекратеното дело за лагерите на смъртта

Делото за комунистическите лагери в Ловеч може да бъде възобновено само ако законодателният орган в страната се произнесе по този проблем. Това заяви пред БТА зам.председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков.

Делото за лагерите е било прекратено от тричленен състав на ВКС през юли поради изтичане на абсолютната давност за носене на наказателна отговорност.

Прекратяването е било поискано от Ненков, който и съдия-докладчик по делото. "Аз не одобрявам това, което е ставало в лагерите, но съдът работи според закона. Поел съм кръста на това решение", каза Ненков.

Досега нито едно от народните събрания не е погледнало на този въпрос по-сериозно, допълни Ненков

През 1990 г. парламентът увеличи давността от 20 на 35 години, но не прие специална разпоредба, с която да се придаде обратно действие на поправката.

Делото за лагерите беше образувано от прокуратурата през март 1990 г., по време на първото правителство на Андрей Луканов. По него бяха привлечени като обвиняеми бившият заместник-вътрешен министър о.з. генерал Мирчо Спасов, началникът на лагера в Ловеч Петър Гогов, заместникът му Цвятко Горанов, служителят на Държавна сигурност в лагера Николай Газдов, надзирателката Юлияна Ръжгева.

През 1993 година те бяха изправени пред състав на военната колегия на Върховния съд, а Иван Татарчев лично ги обвини в извършването на 14 убийства в периода 1959-1962 година.

Съдебният процес обаче беше блокиран няколко месеца по-късно след смъртта на Мирчо Спасов. Заради процесуални пречки и юридически спорове делото беше препратено на съда в Плевен, но оттам по-късно отново върнато в София.

Днес в интервю за радио Свободна Европа бившият главен прокурор Иван Татарчев заяви, че наказателна давност не може да тече за хора, които не са били предмет на наказателно преследване. Според Татарчев обвиняемите по делото за лагерите са били поставени над тогавашните закони.

Той мотивира тезата си със строго секретно решение на ЦК на БКП, издадено през 1952 г. Според документа при възбуждане на наказателно преследване срещу партийни члeнове, прокурорите трябвало да искат съгласието на съответния партиен комитет. Решението е било отменено едва на 6 май 1963 г., посочи бившият главен прокурор.

Второто основание е чл. 318 от висшия наказателно-процесуален кодекс, приет през 1952 г., аргументира се Иван Татарчев. По думите му в него пише, че след като разкрие виновния и определи обвинението му, военният следовател иска разрешение за привличането му като обвиняем и предаването му на съд от началника, а за офицери и генерали - от министъра на народната отбрана, съответно от министъра на вътрешните работи.