Съдът в Страсбург осъди България по шест дела

Европейският съд по правата на човека съобщи в четвъртък, че България е осъдена по шест дела, свързани с ненаказано полицейско насилие, липса на цялостно и ефективно разследване, продължително задържане в ареста, невъзможност за реализиране на справедлив процес и др.

Държавата трябва да изплати над 22 хиляди евро обезщетения по тези дела, а от началото на годината общата сума възлиза на около 100 000 евро.

Безнаказано полицейско насилие

Най-голямата парична сума от последните дела - 9 000 евро - е присъдена на учителя Светослав Кръстанов, който е получил втора степен инвалидност заради травми от жесток побой, нанесен от полицията, без да има осъдени по случая.

През март 1995 г. служители на МВР, на спецотряда за борба с тероризма и на НСБОП (тогава ЦСБОП) нахлуват в столичния бар "Ла Скала", за да арестуват заподозрени за търговия с антики престъпници, за които било известно, че са редовни посетители на заведението. По същото време Кръстанов бил вътре със свои колеги.

В акцията са участвали близо 40 полицаи, които са нанесли побой и граждани извън заведението и са изпотрошили имуществото вътре в него.

По време на полицейския щурм Кръстанов е бил ударен два или три пъти по главата с тежък предмет, докато в същото време полицаите го псували и заплашвали. Кръстанов бил влачен от кафенето навън, повален на земята и отново удрян и ритан по главата и в ребрата.

След като полицаите проверили документите му да самоличност, те казали, че са го объркали с друг човек и са се извинили.

Кръстанов, загубил съзнание, е бил отведен в неврохирургията в Медицинска академия, където са били открити многобройни мозъчни травми, хематом, счупени ребра и т.н. След претърпяна операция той остава на лечение до края на ноември 1995 г., а през 1998 г. е установена втора степен на инвалидност.

През май 1995 г. той завежда дело срещу МВР, НСБОП, отряда за борба с тероризма и СДВР за неправомерно използване на сила, както и иск за 500 000 (неденоминирани) лева неимуществени вреди и 100 000 (неденоминирани) лева имуществени вреди.

През ноември 1996 г. Софийският градски съд е постановил, че полицейските служители са използвали ненужно сила срещу Кръстанов и че по никакъв начин не са били провокирани от неговото поведение. Съдът присъжда на учителя 500 000 лева за неимуществени вреди и 63 хиляди лева.

В същото време, проведените от МВР вътрешно разследване не прераства в криминално разследване срещу организаторите на побоя.

Европейският съд реши, че има нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека във връзка с неправомерно и унизително третиране.

По отношение на разследването на побоя от страна на българските власти съдът посочва, че не е имало криминално преследване и наказание на извършителите на деянието, а правосъдието се е ограничило само до компенсации за ищеца.

Ако властите ограничат реакцията си инциденти на преднамерено полицейско насилие само до изплащане на компенсации и в същото време остават пасивни по отношение въздаване на правосъдие на отговорните лица, е възможно да се стигне до безнаказаност и общата законова препоръка за превенция на насилието, нехуманното и унизително поведение да са неприложими на практика, смята Европейският съд.

Съдът също така посочва нарушение на чл. 6 от конвенцията за защита на човешките права, заради забавянето на двуинстационния съдебен процес, който е продължил 4 години.

Задържане без съдебно решение и продължителен процес

Другите две дела, по които съдът в Страсбург осъди България, са за продължително задържане под арест и забавяне на съдебния процес във връзка с жалбите на Валентин Куйбишев и Запрян Запрянов.

Куйбишев е бил арестуван през септември 1996 г. и задържан в следствения арест по обвинения за фалшифициране на банкови документи за теглене на заем. Той е осъден от Софийския апелативен съд на 3 години затвор. Присъдата е отхвърлена от Касационния съд през декември 2000 г.

Запрянов е бил арестуван през май 1996 г. и задържан в следствения арест по подозрения в неправомерно присвояване на обществени средства. През декември 1999 г. е осъден на 5 години затвор, присъдата е потвърдена от Касационния съд през юли 2000 г.

Куйбишев и Запрянов са подали жалба в Европейския съд срещу България за нарушение на три члена от конвенцията за правата на човека, тъй като не са имали достъп до съдия веднага след арестите; за задържането им по време на продължителното предварително производство; както и затова, че не им е било дадено решение за законност на задържането.

Съдът в Страсбург постанови, че и в двата случая тъжителите са били арестувани и дадени на следствието, което няма право да взема обвързващо решение за задържането им. Такова право няма и прокурорът, потвърдил задържанията.

И двете инстанции не са достатъчно независими и безпристрастни от гледна точка на чл. 5 и чл. 3 от конвенцията, с оглед на практическата им роля в обвинението и потенциалното им участие като страна в криминалния процес. Съдът реши единодушно, че е нарушено правото на ищците за достъп до съдия или до друг представител на властта, който има право да упражнява съдебни правомощия, в нарушение на двата упоменати члена от конвенцията.

Съдът също така е установил нарушение на правото на гражданите на съдебен процес в разумен срок. Задържането на Куйбишев преди началото на съдебното дело е продължило 1 година и 9 месеца, а на Зпарянов - над 3 години.

България беше осъдена да плати 2 500 евро на Куйбишев за морални щети и 2 000 евро за разходи по делото, а на Запрянов 3 500 евро неморални щети и 2 500 евро за разходи.

По делото на Минка Манчева държавата е осъдена да плати общо 2 800 евро във връзка с това, че тъжителката е осъдила държавата, но не е успяла да си получи компенсацията по повод производствен инцидент.

По петото дело, Иванка Николова за втори път успя да осъди България по жалба за продължителен домашен арест - над 2 години и 5 месеца, както и за продължителен съдебен процес (приблизително 5 години).

Държавата е осъдена да ѝ плати 4 000 евро за морални и неморални щети, както и 1 800 евро разходи по делото.

Румен Пръмов от Карлово, който е бил уволнен от БДЖ през 1995 г. за укриване на пари от продажби на билети, осъди България за това, че не е получил право на справедлив процес. Пръмов е обжалвал уволнението си пред съда, който обаче постановил, че не е в неговата юрисдикция да се занимава с дисциплинарни санкции и не е образувал дело по случая.

Според единодушното решение на Европейския съд, българската държава трябва да плати на Пръмов общо 3 000 евро за морални щети и разходи по делото.