Саддам е само част от проблема с ядрените оръжия

Ядреният потенциал на Саддам Хюсеин се посочва често от президента на САЩ Джордж Буш като необорим аргумент, поради който американският народ би трябвало да подкрепи една инвазия в Ирак. Дори и да премахне заплахата Саддам, като остави останалата част от политиката си на неразпространение непроменена, Америка би подобрила само частично сигурността срещу ядрен тероризъм. За да има смисъл инвазия в Ирак, трябват спешно нови инвестиции в ядрената сигуност.

Водещи експерти и много служители на разузнаването приемат, че на Саддам му трябват още няколко години, за да произведе достатъчно обогатен уран за ядрена бомба. Когато вицепрезидентът Дик Чейни предупреди, че Ирак би могъл бързо да се снабди с ядрени оръжия, той имаше предвид, че Багдад може да си достави стратегическия материал от чужбина, като го открадне или като го купи на черно.

Колко сигурност може да се гарантира, ако се отстрани само един потребител на тази стока? По всяка вероятност ядреният потенциал на Саддам е по-голям от този на терористите, работещи без държавна подкрепа. В докладите на разузнаването се казва, че Ирак има нужната технология, за да направи бомба от 20 килограма високо обогатен уран.

Ал-Каида, например, вероятно няма такава технология и ще ѝ е нужно три пъти повече уран, за да направи бомба от типа на пуснатата над Хирошима. Други източници твърдят, че Ирак може да направи бомба от плутоний, терористичните групи като Ал-Каида със сигурност не могат. Поради тази причина Ирак представлява специфична заплаха.

Въпреки това обаче не е правилно да се вторачваме само в Ирак, за да намалим ядрената заплаха. Същият уран, който Ирак търси в чужбина, може да бъде купен от терористи и превърнат в бомби. Ако терористична организация като Ал-Каида реши да се снабди с ядрено оръжие, е по-вероятно да го използва, отколкото Ирак.

Отговорността при съхраняване на ядрени материали се подценява. Републиканците в Конгреса настояват в бюджета за отбрана за идната година да бъде включена разпоредба, която да забранява на президента да харчи пари от програмите за неразпространение на оръжията извън бившия Съветски съюз.

Въпреки недостатъчното финансиране, програмите все пак бяха доста успешни. САЩ складираха на сигурно място уран, достатъчен за направата на хиляди бомби и направиха така, че редица руски учени да не отидат да работят за "непокорни държави". Нови инвестиции в неразпространението на оръжия ще убедят скептичния свят, че САЩ говори сериозно за ядрените оръжия - че фикс-идеята Ирак е именно заради оръжия за масово унищожение, а не заради вътрешна политика, петрол или отмъщение.

Още един милиард долара, похарчени за неразпространението на тези оръжия ще е само малка част от цената на една война в Ирак. Ако ядреният тероризъм навести Америка, дали ще е утеха, че бомбата не е била на Саддам Хюсеин?

По БТА