Съдебната ни система е на средно европейско ниво

Огромна част от дейността на българската правосъдна система отговаря на европейските стандарти и не се отличава от възприетите европейски практики. Това е заключението в доклада на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) за състоянието на българската съдебна система.

По време на представянето му в четвъртък присъстваха председателите на ВКС и ВАС Иван Григоров и Константин Пенчев, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, посланикът на Великобритания Джереми Хил и Фернандо Понс от мисията на Европейската комисия в България.

Съдебните и досъдебните процедури България не се отличава от практиките в ЕС. Гражданските дела, водени в българските съдилища приключват средно за 350 дни, а наказателните за 835 дни, което включва и дължината на досъдебната фаза.

“Поне според тези критерии нашата съдебна система е средното ниво за ЕС като се отбележи, че сме далеч от отличничките”, обясни Даниел Смилов от ЦЛС.

По думите му основният проблем е бавенето на делата между различните инстанции. Времето, необходимо за предвижването на едно дело от по-долна към по-горна инстанция често е съпоставимо с времето, необходимо на съда да постанови съдебния акт.

Данните за наказателното производство сочат, че до неговото приключване с издаването на съдебен акт минават 835 дни, от които 541 са необходими за извършването на досъдебното производство.

Според изследването на ЦЛС тези срокове могат да бъда свързани и с наличието на страх у наказателните колегии от издаване на оправдателни присъди. През 2005 г. са издадени 80% осъдителни присъди и едва 1% оправдателни.

“Когато не може да бъде издадена осъдителна присъда обикновенно делото се връща за доразследване”, добави Смилов.

Общата статистика за движението на делата в българските съдилища показва, че от всички решени на първа инстанция съдебни казуси, 22% след това се обжалват на втора, а едва 4% достигат до върховните съдилища.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров отговори, че въпреки този факт, върховните съдилища са претрупани. Той даде като пример трудовата колегия в подопечния му съд, която била запълнила всички дати до 2007 г. и вече записвала за 2008 г.

“Един съдия във ВКС решава годишно сам около 250 дела, а участва в издаването на близо 650-700 съдебни решения. Когато кажа тази статистика на колеги ни от ЕС, те си мислят, че съм прекалил с някои питиета”, обясни Григоров.

Общият извод на изследването е, че съдебната система функционира “задоволително”, но се акцентира върху очевидните проблеми по отношение на борбата с организираната престъпност, прането на пари и корупцията по високите етажи на властта.

“Почти няма осъдени за участие в организирани престъпни групи. Това означава, че разследващите органи работят на парче и изпитват сериозни трудности в проникването в престъпни мрежи”, се отбелязва в анализа.

Това бе и една от основните критики към работата на МВР и следствените органи в междинния доклад на Европейската комисия преди месец.

В доклада на ЦЛС за финансирането на съдебната власт се отчита, че то е адекватно спрямо състоянието на бюджетната сфера и е съпоставимо като отпуснат процент от БВП със страните от ЕС.

Препоръките са за по-добро взаимодействие между властите и ВСС  да създаде необходимия капацитет за следене на унифицираната практика на съда.

Според Даниел Смилов последните промени в конституцията са затвърдили впечатлението за парцелирана отчетност.

Кунева видя “острови” в съдебната система

Около месец преди публикуването на официалния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева видя “острови” на надеждата в родната правосъдна система.

“Вчера (б.р в сряда) бях на посещение на съда в Габрово и видях отчетност и прозрачност на живо. Това показва, че такива острови в нашата съдебна система съществуват. Остава да ги свържем, за да се получи наистина система”, заключи Кунева.

По думите ѝ изпълнителната и съдебната власт се опитват да покажат солидарност и сътрудничество и да бъдат партньори.

Григоров нападна политиците за лошия имидж на съдебната власт

Половин час по-късно обаче Иван Григоров заяви, че изпълнителната власт и политиците никога не са били солидарни със съдебната власт.

“Съдът в момента е в състоянието на дете. Когато в едно семейство се получи скандал, обикновено страда детето на съседа. Това е съдебната система”, каза Григоров.

По думите му политиците и медиите не са си направили труда да разберат работата на съда и често незаслужено го обвиняват за неща, за които не е отговорен.

“Понятието съдебна система е абсурд. Съдът няма касателство към работата на следствието и прокуратурата, тези две институции са само негови работодатели. Обществото може да очаква от съда да свърши само своята работа”, обясни Григоров.

Според него в докладите от партньорските проверки на експертите от ЕС личало непознаване на нашата съдебната система, защото “не може лорд еди кой си, от еди кое си графство да познава в дълбочина нашата конституционна реформа”.

Григоров директно нападна политиците за лошия имидж на съдебната ни система в ЕС като заяви, че те нито веднъж не са споменали факта, че родните съдилища са най-натоварените в цяла Европа, а в същото време за правосъдие държавата дава най-малко пари.

“Министър Кунева говори, че е хубаво да се въведе конкурсното начало при назначаване на хора в система, защото така искали от ЕС, но нали точно нейното правителство през 2002 г. премахна конкурсното начало. След като законът дава, никой не е виновен, че някой се опитва да заобиколи правилата”, разясни председателят на ВКС.

В междинният доклад на ЕС се споменава и за скандала между Иван Григоров и бившия главен прокурор Никола Филчев.

Първият секретар на мисията на Европейската комисия в България Фернандо Понс индиректно коментира обвиненията на Григоров с това, че от всички гласове за съдебната система “ЕС чува онези, които викат най-силно”.

“На нас ни е трудно да различим всички гласове, защото това понякога звучи като какафония”, обясни Понс.

Той повтори становището на Европейската комисия, че най-важното, което стои пред България е да докаже, че новоприетите закони ще се прилагат и че страната може да се бори ефективно с високата корупция и организираната престъпност.

Председателят на ВКС Константин Пенчев изрази задоволството си, че поне в този доклад правосъдната система не е била представена като най-лошото дете на демокрацията.

Той заяви, че конституционните реформи не заплашват независимостта на съдебната власт и обеща да използва нетрадиционно парламентарното си време за представянето на годишния отчет на ВАС.

“Няма да прочета за сведение онзи доклад, който може да бъде свален и от Интернет. В доклада си ще се опитам да посоча с които актове и действия изпълнителната власт нарушава закона или вреди на гражданите. Това ще е полезно взаимодействие”, допълни Пенчев.

Според Григоров представянето на докладите от тримата висши магистрати е безполезно, тъй като и досега два пъти годишно той е отчитал работата на ВКС, но никой депутат не е показал, че е прочел нещо.