“Съдебните медици не сме сивите кардинали на съда“. Депутати, експерти и министър правиха дисекция на професията

Случаят с брутално малтретираното момиче от Стара Загора вкара по спешност в политическия дневен ред отдавна неглижираните проблеми на съдебната медицина у нас. На среднощно заседание в понеделник депутатите от парламентарната здравна комисия изслушаха министъра на здравеопазването Христо Хинков и експерти за това спазени ли са процедурите при изготвянето на съдебномедицинската експертиза по случая с нарязаното с макетно ножче момиче в Стара Загора, както и действащите правила и процедури при определянето на вида на телесна повреда. Малкото на брой медици, които са недооценени и работят без медицински стандарт за работата им бяха част от очертаните проблеми.

Никой не се нае да каже има ли пропуски в работата на съдебния лекар, изготвил експертизата в конкретния случай, но и министърът, и съдебен лекар, и депутати бяха категорични, че комплексната оценка на престъплението е работа на съда, а не на лекаря.

От думите на здравния министър Христо Хинков преди заседанието стана ясно, че по-скоро съдебният медик “малко го е отнесъл“ като е бил отстранен временно от работа до приключване на разследването. За да има качество и предвидимост в работата на съдебните медици Министерството на здравеопазването предстои да приеме медицински стандарт по съдебна медицина. Хинков обясни, че това не се прави заради конкретния казус със Стара Загора, а стандартът е готвен от специалистите в сферата в продължение на 10 години и просто финализирането му съвпада със случая. По думите му дори и този стандарт няма да реши комплексните проблеми на съдебните медици. Стандартът определя минималните задължителни изисквания към структурите, осъществяващи дейностите по съдебна медицина и се явява като професионален протокол за работата на специалистите.

“Относно мисленето, че можем да бъдем сивите кардинали в съда – не можем, тъй като експертизата ни не е задължителна за съда.Тя може да бъде приета или да не бъде приета“, каза доц. Александър Апостолов, председател на Българското дружество по съдебна медицина по време на заседанието. От името на дружеството той се обяви против това медиите да издават присъди и да посочват виновни. Той каза, че е за това медицинската дейност по изготвянето на съдебна експертиза да бъде регламентирана, но по думите му няма как конкретното мнение на експерта да се постави в рамка, защото така няма да е независим. Апостолов посочи, че по принцип е възможно да има две мнения по един и същи казус, като всеки експерт ще изложи мотивите си и ще ги обосневе и съдът само би спечелил от това. Той допълни, че съдът в крайна сметка решава дали да приеме една експертиза или не.

Относно конкретният случай в Стара Загора Апостолов заяви, че колегата му е дал първоначално заключение в ранен етап, в който най-вероятно не е разполагал с всички медицински документи, за да даде обосновано заключение за тежестта на травматичните увреждания. Съдебният медик в Стара Загора е дал тяхната медикобиологични характеристики, което е било достатъчно на този етап. Това, че в последствие не са назначени разширени експертизи не е проблем на съдебния лекар, допълни Апостолов.

Здравният министър Христо Хинков също посочи, че съдът е този който взема под внимание всички обстоятелства, свързани с едно престъпление и прави комплексна оценка.

Специалистът по медицинско право адвокат Мария Петрова обясни, че без действащ стандарт по съдебна медицина лекарите нямат правна рамка за своята работа, търпят критика и не е ясно кой, как и при какви условия упражнява контрол над тяхната работа. Освен това няма възможност да се търси административно наказателна отговорност.

Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов коментира, че медицинският стандарт не може да дописва Наказателния кодекс. “Не можем да упрекваме МЗ и вещото лице дали критериите за лека и средна телесна повреда са правилни, защото те са предмет на НК. Необходим е стандарт, но не можем да кажем, че липсата на стандарт е довело до тази ситуация“, посочи той. Той допълни, че множеството рани могат да бъдат определени от едно вещо лице като неопасни за живота, но друго вещо лице да прецени, че са опасни.

“Необходими са ни условия на работа, които да дадат качество и предвидимост в работата на медицинските специалисти“, заяви Пандов.