Съдии прилагат разнопосочно закона по оспорените вземания от КТБ

Градският съд: Няма единно тълкувателно решение на ВКС за таксите по дела за оспорени вземания

Съдии прилагат разнопосочно закона по оспорените вземания от КТБ

След като загубиха спестяванията си във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), сега вложителите с оспорени вземания са изправени пред нова абсурдна ситуация. Различни състави на Софийския градски съд прилагат различно закона като налагат различни такси. Причината се оказва празнота в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).

За това сигнализира неправителствената организация "Ние гражданите", в която членуват ощетените вложители. Те са изпратили открито писмо до председателите на Градския съд Калоян Топалов и на Върховния касационен съд Лозан Панов, главния прокурор Сотир Цацаров. Сигнализирали са и президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, омбудсмана Мая Манолова, председателя на фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков, председателя на Комисията за защита от дискриминация Ана Джумалиева. Писмото им е изпратено и до Европейската комисия.

Сдружението не е съгласно с начина за оповестяване на делата. Смята, че това е станало непрозрачно в празничните дни и засегнатите не са имали възможност за реакция. По тази причина искат това да бъде променено. "Ние гражданите" настояват още всички засегнати да плащат една и съща държавна такса за разглеждането на делата им, а не различни, както постановяват отделните съдебни състави на VІ-то отделение в СГС.

"Въпросът със съдебните такси е по движението на делото е от компетентността на всеки съдия съм да прецени каква такса да определи. Към момента няма единно тълкувателно решение по въпроса на ВКС", отговориха от СГС на запитването на Mediapool.

Синдиците на КТБ отказаха коментар относно начина на оповестяване на списъците с оспорените вземания, които възлизат на над 3.7 млрд. лв.. Съобщението беше публикувано на 14 май – събота.

Начинът на оповестяване на делата - дискриминационен

"Ние гражданите" посочват, че съобщението на синдиците не е публикувано в Търговския регистър, а в в портала за достъп до съдебни дела на СГС.

Достъпът до този портал става с електронен подпис и парола от юристи. За да може гражданин или фирма да получи достъп, е необходимо да знае номера на делото. Ако по някакъв начин са придобили информация за номера на делото и влязат в портала, следва да отправят молба до системния администратор за достъп и да поръчат електронен подпис, обяснява сдружението и допълва, че това отнема не по-малко от 24 часа.

Но това не е всичко, защото достъпът до портала е възможен само след осигуряването на защитен линк, което за повечето ни членове на неправителствената организация изисква ангажирането на ИТ специалист.

По тази причина "Ние гражданите" смятат, че достъпът до тази информация за граждани и фирми е недостъпен. Аргументите им са, че не всички фирми и граждани имат адвокат или юрисконсулт.

"Непонятно за нас остава решението голяма група от български и чужди граждани и фирми да бъдат дискриминирани по този начин в сравнение с всички останали граждани и фирми с дела в СГС – Търговско отделение, които са оповестявани от съда за дела, по които са страна, по общоприетия начин – с призовка или съобщение на съда", се казва в сигнала на "Ние гражданите.

Таксата – от 0 лв. до 4% от оспорваната сума

По оспорените вземания (по чл. 66, ал. 6) от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) пред Софийския градски съд, различните състави на VІ отделение са образувани отделни дела.

Съдиите в тези състави дават различни указания за дължимите държавни такси. Едни постановяват, че не се дължи държавна такса. За други тя е 25 лв., за трети – 80 лв. Най-тежко е положението за вложителите, чиито жалби са попаднали в 13-ти състав на Търговското отделение. Този съдебен състав е решил, че трябва да платят 4% от материалния интерес на вземането, за да бъде разгледана жалбата им.

Така на практика за граждани и фирми, които не са включени в списъците на кредиторите или не е определен пълният размер на претендираната от тях сума, се прилагат различни стандарти от един и същи съд.

Проблемът е сериозен, защото засегнатите са стотици, а оспорените суми възлизат на около 3.7 млрд. лв.

"Ние гражданите" посочват още, че вложителите в КТБ с надгарантирани депозити не водят дела с материален интерес. Най-често с подадените и неприети от синдиците възражения се оспорва включването или невключването на вложители с техните суми в списъка на кредиторите и поставянето им на ред 7 за удовлетворяване на вземането, вместо на полагащия им се по ЗБН ред 4, на който е и гаранционният фонд.

Оспорва се още осчетоводяването на суми по цесии с дата на уведомление след 6.11.2014 г. , липсата на прихващане по тези осчетоводявания, "изчезването" на огромни суми от сметките на вложителите без да е направено прихващане.

Породи всичко това вложителите настояват за уеднаквяване на практиката на различните състави на Търговско отделение на СГС за определяне на държавната такса въз основа на категоричната липса на материален интерес по тези дела.

"С определянето на задължение за възразилите срещу решенията на синдиците на КТБ (н) да платят 4 % държавна такса българската държава целенасочено и умишлено възпрепятства достъпа на гражданите и фирмите ѝ, пострадали от казуса КТБ до правосъдие", смятат от "Ние гражданите".

В Закона за банковата несъстоятелност липсват изобщо разпоредби какви такси са дължими при това особено оспорване на решенията на синдика пред съда по несъстоятелността, коментира адвокат Маргарита Чечова, която представлява вложители в КТБ АД по дела, свързани с несъстоятелността на КТБ, пред "Правен свят".

Според нея след като в ЗБН няма процедура, аналогична на тази в Търговския закон (по чл. 694, ал.1), то следва да се приложи Законът за нормативните актове (чл.45 ал.2). Текстът предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Това на практика означава, че при "предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца".

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: