Съдиите искат по-засилен имунитет от прокурори и следователи

Имунитетът на съдиите да е по-засилен от този на прокурорите и следователите, защото вида на дейността им се различава, а и такава е практиката по света. Това предложи шефът на Върховния административен съд и бъдещ конституционен съдия Владислав Славов, на проведеното днес обсъждане между магистрати и депутати на промените в конституцията.

Вчера поправките в основния закон, касаещи имунитета, несменяемостта и мандатността на съдии, прокурори и следователи, бяха приети единодушно на първо четене от Народното събрание.

Според Славов, един от вариантите е имунитетът на съдиите да се запази в досегашния абсолютен вид, а на останалите да е функционален, тоест да важи само при изпълнение на служебните задължения.

Депутатите не реагираха на предложението на Славов. Единствено зам.-главният прокурор Христо Манчев се възпротиви с обяснението, че в България и съдии, и прокурори, и следователи са включени в съдебната система и все още не е назрял моментът за въвеждането на подобно различие в имунитетите.

По време на обсъждането магистратите по принцип одобриха изготвените от депутатите предложения за промени в конституцията. М хода на дискусията те предложиха известни корекции, които според тях щели да подобрят текстовете.

Шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров предложи да се заличи понятието "действия, уронващи престижа на съдебната власт" като основание да отпадне несменяемостта на магистратите. Предложението на Григоров подкрепиха и останалите представители на съдебната система.

Мотивът им бе, че това понятие е субективно и няма гаранции при неговото прилагане. Според участници в дискусията, никой не можел да гарантира че носенето на къса пола, например, нямало да се таксува като уронващо престижа на съдебната власт.

По думите на шефа на ВКС, уронването на престижа трябвало да се замени с професионална непригодност.

Председателят на временната парламентарна комисия за промени в Конституцията Камелия Касабова принципно се съгласи, че текстът е неясен и може да бъде редактиран. Зам.председателят на ПГ на НДСВ Константин Пенчев също допусна този текст да бъде редактиран, но с уговорката, че смисълът му трябва да бъде запазен.

Срещу това се противопостави правосъдният министър Антон Станков. Аргументът му бе, че в подготвяните етични кодекси на магистратите ще се определят точно действията, които уронват престижа на съдебната власт.

По време на срещата представители на прокуратурата отново настояха да се запази правото на обвинител №1 единствен да иска снемане на имунитет. Според поправките в основния закон, това вече ще може да прави и една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. По думите на заместника на Никола Филчев Христо Манчев, не било редно членове на институцията, която ще снема имунитет, да правят и предложението.

Той дори предложи да се помисли дали президентът или шефът на парламента да не искат снемане на имунитет, ако не трябва да е само главния прокурор.

Шефът на ВАС Владислав Славов пък настоя в конституцията да се уреди статута на дознателите, които в момента извършват полицейското разследване.

Някои от магистратите се противопоставиха и на 5-годишния мандат за назначаване на административни ръководители в съдебната система с мотива, че ако те се окажат негодни за административна работа, няма да могат да се сменят преди изтичането на мандата им.

Като исторически момент за съдебната реформа в България определи днес американският посланик Джеймс Пардю приемането на промените в конституцията. Посланик Пардю се срещна с председателя на временната комисия Камелия Касабова.

След срещата Касабова съобщи, че американският посланик е дал висока оценка за работата на парламентарната комисия. Тя го запознала с основните проблеми на съдебната власт, които се решават чрез тези промени.

Касабова напомни, че американските политически и делови среди изразяват безпокойство за състоянието на българската съдебна система.

В отговор на въпрос посланик Пардю заяви, че американското правителство не се ангажира с мнението на експерта Лоръл Милър. Преди два дни Касабова оповести, че в доклад на Лоръл Милър се предлага новият състав на Конституционния съд, част от който ще бъде подменен тази есен, да преразгледа решението на съда от 10 април, с което той определи кои промени в Конституцията могат да се правят от Велико Народно събрание и кои - от обикновено НС.

Това е експертно становище, което ангажира единствено Милър и не изразява позицията на САЩ, добави днес посланик Пардю.