Съединените щати могат да направят повече за съюзниците си от Новата Европа

Полският министър на отбраната Йежи Шмайджински заяви миналата седмица, че Варшава планира да намали с 40 процента числеността на своя контингент в Ирак след изборите през януари 2005 г. и да изтегли всички свои войници от страната в края на същата година. Макар че полският президент Александър Квашневски обяви, че изтеглянето е на етап обсъждания и може да не бъде одобрено окончателно преди провеждането на изборите в Ирак, думите му идват на фона на появилите се признаци за кавги в коалицията.

Няколко централноевропейски страни, които се присъединиха във войната към Съединените щати, подготвят планове за изтеглянето си от Ирак. Полша, чийто контингент е четвърти по численост, е една от първите страни, които подсказват, че няма да останат в Ирак през целия преходен период до установяването на постоянно правителство.

Говори се, че Украйна и Молдова също възнамеряват да намалят своите контингенти. Изявлението на полския министър на отбраната бе особено важно, защото бившите комунистически държави бяха сред първите и най-ангажирани партньори в Ирак. Девет от най-новите членки на НАТО имат свои войници в страната.

Полша командва една от четирите военни зони, където разположи 2500 свои военнослужещи. Литва, Унгария, България и Украйна изпратиха общо 2446 войници. Правителствата им сега са изправени пред сериозни политически проблеми, тъй като граждани на тези страни са взимани за заложници и техни военни биват убивани в Ирак.

Лидерите от Централна Европа се присъединиха към Съединените щати в Ирак въпреки възраженията на обществеността в страните им и на фона на силен натиск, оказван от някои европейски ръководители. В цяла Централна Европа все по-често се задава въпросът защо страните от региона са въвлечени в Ирак.

"Естествено аз също се чувствам некомфортно за това, че бяхме заблудени с информацията за оръжията за масово унищожение", сподели Квашневски още през март. Осъществено през юни проучване на общественото мнение показа, че 61 процента от анкетираните унгарци са против подновяване на мандата на 3500-членния контингент на страната в Ирак, който изтича в края на тази година.

Американският държавен секретар Колин Пауъл пътува през юли до централно- и източноевропейски държави в опит да втвърди подкрепата за водената от Съединените щати коалиция. От екрана на унгарската телевизия Пауъл призова членовете на коалицията "да не си подгъват колената" заради отвличанията в Ирак или резултатите от проучванията на общественото мнение у дома.

Но ако Вашингтон иска да подкрепи въвличането на Новата Европа в коалицията в Ирак, той не трябва да се задоволява само с думи, а да предприеме действия, насочени към главните безпокойства на съюзниците си. Едно от тях са прекомерните изисквания за издаване на визи на хора, пътуващи от Централна Европа за Америка. Дори днес, когато тези страни са членки и на ЕС и на НАТО, всеки поляк, чех, словак и унгарец трябва да плати такса от 100 долара и да бъде интервюиран.

По време на визитата си във Вашингтон през август Квашневски попита за това президента Джордж Буш, публично и директно. Отговорът на администрацията бе увеличаване на консулския персонал на американското посолство във Варшава и създаването на програма за предварително пресяване на поляците, пътуващи от столицата. В края на краищата обаче поляците искат да видят страната си, включена в списъка на Вашингтон на страните, освободени от визи.

За негова чест, Джон Кери обяви през септември, че ще "работи с Полша и другите нови демокрации в Централна и Източна Европа, които са членки и на Европейския съюз и на НАТО", за да ги включи в програмата за освобождаване от визи.

Другата "ябълка на раздора" между Съединените щати и Централна Европа е по въпроса за договорите за следвоенното възстановяване на Ирак. Докато Халибъртън и няколко други американски компании са спечелили, според слуховете, контракти за милиарди долари, то компании от Централна Европа получиха сравнително малко договори. Американското посолство във Варшава организира семинар през септември, за да разберат полските предприемачи правилата за получаване на договори в Ирак.

Въпреки това, в страната се шири масово разочарование от факта, че пламенността, с която администрацията на Буш въвлече Полша във войната, не съответства на разпределянето на работата по следвоенното възстановяване. Евентуален напредък в тези две сфери - улесняване на пътуването от Централна Европа и отваряне на вратата за договори на нашите съюзници, би представлявал голяма крачка за укрепване на трансатлантическия съюз. При това не само за целите ни в Ирак, но и за други горещи теми. Ако сегашната политика не се промени, сътрудничеството между САЩ и Централна Европа може да стане още един пример за дипломатическите неуспехи на администрацията на Буш.

*По БТА