Сакскобургготски отказа да носи отговорност

Как оценявате поведението на Симеон Сакскобургготски, който отказа да оглави партия НДСВ и отложи учредяването?

Отказът на Симеон Сакскобургготски да оглави собствената си партия аз разчитам като отказ от носене на отговорност. Още повече, че месеци наред занимаваха обществото с това как ще направят партия. По-рано СДС им пречеше, след това съдът им пречеше, след това не знам още кой им пречеше... Сега се видя, че те сами пречат на себе си, просто защото явно са хора, които не могат да носят отговорност, не са способни да формулират идеи, да застават и да ги отстояват.

Случилото се дава и някакво обяснение защо правителството и мнозинството се провалят с всеки изминал ден.

Вие мислите, че вина носят всички присъстващи в залата на учредителното събрание, а не само техният лидер? И дали с тази си постъпка Сакскобургготски не играе цар?

Най-голямата отговорност пада върху него, разбира се. Това, че останалите участници в НДСВ не могат да се организират, е по-малката вина. Но в крайна сметка, той беше човекът, който застана още на 6 април миналата година, пое ангажименти, поиска мощно движение зад себе си, което в днешния ден очаквахме да бъде превърнато в нещо като партия, но и това не направи. Най-голямата отговорност е негова. Не бих казала, че по този начин действията могат да бъдат разчитани в посока на промяна на политическата система в страната и за това, че се държи като цар. Българските граждани сякаш все повече осъзнават, че "царят е гол".

Сакскобургготски отправи критики към министрите и към депутати. Според Вас ще последват ли промени в правителството, ще има ли разцепление в парламентарната група на НДСВ?

От речта на министър-председателя при тази гротескна сцена, която се състоя в НДК, стана ясно, че има критики към министри и към депутати. Не бяха назовани министрите, не бяха назовани депутатите. Това, което забелязах беше, че бурно се аплодираха тези думи. Ако наистина министър-председателят желае да изпълни своите обещания, така както и днес го заяви, той трябва да поеме политическата отговорност и ако ще прави смени в правителството, да назове нещата ясно, да каже какво ще направи, защото бездействието вече дестабилизира страната.

Вие мислите ли, че някои от хората в залата се почувстваха и донякъде унизени? Все пак те толкова време работиха за това учредително събрание?

Не завиждам на нито един от тях, които са били там и са били ангажирани с подготовката. Но явно скандалите вътре са толкова големи, че всеки е гледал собствения си интерес. Аз си мисля обаче, че има още нещо, което се случи. Вчера беше заложена още една бомба, която ще води до разстройване на отношенията в НДСВ - в парламентарното мнозинството и в правителството. Практически вместо да се даде сигнал за сплотяване, за създаване на механизми за вземане на решения, за по-голяма координираност на действията, с отказа да се предприемат тези действия, на мен ми се струва, че се залага наистина конфликт, който може да се разрасне много повече.

Означава ли това, че се очертават по-ясно едни предсрочни избори?

На този въпрос винаги съм отговаряла, че предсрочните избори са въпрос на управляващите. Опозицията критикува, атакува грешките, но в крайна сметка дали ще има предсрочни избори, зависи от това, какво ще направят управляващите. 2002 година е много важна година за България. Аз все повече се притеснявам за перспективите на страната ни с този тип управление, който ни се предлага сега. България има нужда от стабилност, има нужда от отговорност в управлението, има нужда от заемане на ясни позиции, отстояване на национални интереси. Има нужда от сигурност за българските граждани и осигуряване на поминъка, а не от разрушаване на устоите на държавата и на икономическите механизми. Нужни са бързи радикални действия от страна на управляващите, ако искрено им е желанието за това, че България може да стане член на НАТО в 2002 година. Именно за това СДС настоява за адекватни действия от страна на управляващите. Не може поведението непрекъснато да бъде безотговорно. Това просто вече граничи с политическа невменяемост.

Не закъснява ли СДС да предотврати тази дестабилизация, не трябва ли по-категорична позиция да заеме, и то не само на думи?

СДС е опозиция и може с думи да показва грешките и да атакува управлението. Ние не можем да подменим управлението. Няма как това да бъде. Единствено управляващите могат да се оправят. Затова ние желаем те да направят бързи действия, които да покажат, че биха могли да се справят с проблемите на България. Ако не могат, тогава наистина ще трябва да говорим за друго. Но не ми се ще в днешния ден да мислим, че не може все още нещо да се направи, така че да се укрепи управлението на страната.

Значи Вие продължавате да сте оптимистка въпреки вчерашната случка?

По-скоро съм песимист. Но давам един шанс в поведението на управляващите, но то е много в къси срокове. Защото другото, което виждаме, че в "новото време" изтича много бързо. Никой преди шест месеца не можеше да си представи, че няма да имаме нормално управление. Никой не можеше да си представи и не мислеше за предсрочни избори. И това, че в момента този въпрос все повече витае във въздуха, вината не е при нас, в опозицията, нито в българските граждани. Защото проблемът вече не опира върху това кой е опозиция. Казва се, че българските граждани започват да се превръщат в опозиция на управлението, защото живеят много трудно. Защото това, което се предприе от управляващите, води до невъзможност хората да си плащат данъците и таксите, невъзможност да реализират своя бизнес. Говоря вече за малкия и за средния бизнес, за семейния бизнес. Хората не могат на тези патентни данъци да издържат и ние ще видим увеличаване на безработицата, ще видим поява на сива икономика, ще видим неща, които не са за доброто на хората в страната. А това е основната грижа на политиците.