Само неутрализирането на палестинските терористи може да спаси пътната карта

Редица фактори доведоха последния израелско-палестински мирен процес до ръба на "онази скала, от която и двете страни ще паднат", както каза миналата седмица американският държавен секретар Колин Пауъл. Нито израелското, нито палестинското правителство изпълниха задълженията си по "пътната карта" - подкрепяният от САЩ мирен план, който и двете страни формално одобриха. Вместо това те положиха минимални усилия, необходими да бъде избегнат евентуален разрив с администрацията на Буш, и в същото време настояваха Вашингтон да принуди другата страна да изпълни изцяло задълженията си, предвидени в пътната карта.

Палестинският премиер Махмуд Абас бе блокиран от президента Ясер Арафат, който направи всичко възможно, за да попречи на процеса, целящ отчасти да го лиши от власт. За пореден път се оказа, че израелският премиер Ариел Шарон не е склонен да предприеме някакви сериозни мерки срещу еврейските селища на Западния бряг и ивицата Газа.

Въпреки това основната причина, поради която израелци и палестинци сега се изправят пред поредната тенденция за открити военни действия, е същата, която разруши мирните споразумения от Осло преди три години и оттогава пречи на мирното споразумение за две държави, което и двата народа искат. Тази основна причина е тероризмът на палестинските екстремисти и неуспехът на умерените палестински лидери да му се противопоставят. Мирен процес не е възможен, докато самоубийци разкъсват израелски цивилни в сърцето на Ерусалим. Сегашното размразяване на отношенията започна единствено заради появата на Абас като лидер, който се ангажира с прекратяването на подобни престъпления. Ако Абас не успее да изпълни сега това обещание, няма да има почти никаква надежда да се избегне скокът от скалата.

Абас изглежда истински решен да спре самоубийците. При все това подходът му - натиск върху екстремистките групи да съблюдават примирието - не проработи. Въпреки че насилието рязко намаля по време на седемседмичното примирие, ислямистките групи Хамас и Ислямски джихад никога не са гледали сериозно на него.

Те използваха този период, за да натрупат арсенал и в същото време работиха за създаването на климат, който да им позволи да подновят терористичните действия. Освен всичко друго, те подтикнаха Абас да поиска отстъпки от Израел като например освобождаването на 7000 палестински затворници - нещо, което не
фигурира в "пътната карта".

Шарон улесни плановете им, като не изпълняваше или свеждаше до минимум израелските ходове и продължаваше да нарежда военни операции срещу групите, които по общото мнение спазваха примирието. Подновяването обаче на самоубийствените атаки на Хамас бе неизбежно - идеята, че групировка, която има за цел унищожаването на Израел и се наслаждава на избиването на малки деца, може спокойно да се превърне в мирно политическо движение, както предположи Абас, е опасна илюзия.

Под силен натиск от страна на администрацията на Буш силите на Абас сега предприемат първите, до голяма степен символични стъпки за неутрализиране на терористите. Те твърдят, че са щели да направят повече, ако усилията им не са били подкопани с убиването на няколко лидери на Хамас след атентата в Ерусалим. Всъщност по-голямата пречка е Арафат. Той блокира плана на Абас за кампания срещу екстремистите преди наказателните действия на Израел и отказа да предаде контрола над палестинските сили за сигурност, които могат да бъдат използвани за спирането на терористите.

Администрацията на Буш може да направи повече за спасяването на положението. Най-вече тя може да работи по-смело, за да мобилизира арабския и европейския натиск върху палестинците. Шарон трябва да бъде притиснат да обуздае израелските военни. Но истинските действия остават, както е било в продължение на три години, в ръцете на палестинците. Ако те не вземат на прицел злото сред тях, външният свят не може да направи много, за да им помогне.

По БТА