Само организираната престъпност ще спечели от отлагането на членството ни в ЕС

Отлагането на членството на България в ЕС ще бъде от полза единствено на организираната престъпност и на политическата корупция в страната. Това е един от основните изводи в проучване на Групата за европейски прогнози и изследвания (ГЕПИ) на Институт “Отворено общество” – София, за възможните сценарии за приемането или отлагането на членството на България в Европейския съюз.

Според групата независими изследователи са възможни пет сценария за членството на страната ни в ЕС с различна вероятност да се случат. Те са: приемане на страната от 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи, приемане от 1 януари 2008 г., приемане от 1 януари 2007 г. с предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешeн ред”, приемане от 1 януари 2007 г. със защитни мерки по вътрешния пазар, приемане от 1 януари 2007 г. с клаузи по правосъдие, вътрешен ред и вътрешен пазар.

Всеки от сценариите има различно отражение не само върху България, нейната политическа стабилност и икономическо развитие, но и върху самото функциониране на ЕС и политическите му послания както към сегашните членове на общността, така и към бъдещите асоциирани партньори или членове, се казва в анализа на ГЕПИ.

Първи сценарий: Членство от 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи

Анализаторите смятат, че от политическа гледна точка това е най-вероятният сценарий, защото от него ще имат най-голяма полза и България, и ЕС.

За България ще бъде гарантирана вътрешнополитическата стабилност, ще се отнеме силата на антиевропейските, националистическите и антисистемните настроения, ще има по-прозрачно управление на финансовите средства.

При този сценарий ЕС няма да загуби контрола над реформите в страната, защото ще продължи да разполага със средствата си за въздействие (задействането на предпазни клаузи във всеки момент). В политически план ЕС ще даде сигнал, че в общността всичко е наред и разширяването тече в интерес на съюза.

В икономически план стопанството на България ще се интегрира по-бързо в глобалната икономика, което ще доведе до спад в безработицата, повишаване на доходите, фирменото развитие, въпреки очакваните трудности, пред които то ще бъде изправено, ще продължи във възходяща насока.

Най-общо казано приемането на страната ни по график и без клаузи ще има дисциплиниращ и стимулиращ ефект върху повечето от сферите на обществено развитие.

Втори сценарий: Отлагане на членството с една година

Ако този сценарий се случи, той ще е заради борбата с престъпността, корупцията и състоянието на земеделието, смятат анализаторите

Единствен печеливш ще е организираната престъпност, която има още една година да пести значителни разходи от иначе затруднената си дейност в интегрирана към ЕС България. За една година няма да се повиши ефективността в борбата с тази престъпност, дори обратното – поради негативите от неприемането на страната в срок, на високо ниво ще се повиши политическата корупция и толерирането на организираната престъпност за реализиране на бързи ползи.

За земеделието този сценарий ще е лош поради недостатъчното финансиране. Най-силно ще се усети в селските райони.

В политически план отлагането на членството ще бъде силен стимул за националистически настроения и тежнения към подмяна на демократичните ценности, предупреждават анализаторите от ГЕПИ. Според тях страната няма да стане по-подготвена за времето на едногодишната отсрочка. Освен това ще спадне инвеститорският интерес, ще бъде засегнат и износът, който и в момента преобладаващо е насочен към ЕС.

Известна полза ще имат затворените системи като финансите, транспортът и фармацевтиката.

Трети сценарий: Влизане на 1 януари 2007 г. с предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред  

Според анализаторите този сценарий ще усложни задачите и функционирането на ЕС, защото досега общността няма практика в такова асиметрично отношение към свой член.    

Във вътрешен план ще бъде наблюдавано повишено внимание към корупцията по високите етажи, неминуемо ще има политически скандали и дела срещу лица от властта. Корупцията в останалите сфери ще остане като досегашната.

Членките на ЕС обаче ще осъзнаят, че мярката сама по себе си няма да реши проблемите на България, което означава, че ще се породят съмнения за нейната ефективност, ако се приложи едновременно с влизането на страната в общността.

Такова членство ще повиши фирмените разходи, което е неблагоприятно за бизнеса, но от друга страна той ще натисне за по-бързи реформи в съдебната система.

За ЕС прилагането на предпазна клауза ще означава демонстрация на твърда ръка към онези негови членове, които си позволяват неразумни национални политики и неизпълнение на задълженията. От друга страна, налагането на санкции към собствените членове ще се отрази негативно в политически план на общността и ще засили антиевропейските настроения в страните членки.

Четвърти сценарий: Членство от 1 януари 2007 г. с предпазна клауза по вътрешния пазар

Този сценарий може да се случи, ако страната бъде “наказана” по този начин заради съдебната система. Според изследователите от ГЕПИ той е малко вероятен и в политически план както в България, така и сред самите членове на ЕС ще бъде възприет като репресивен.

В икономическо отношение последиците от такъв сценарий и в краткосрочен, и в дългосрочен план ще са негативни.

Пети сценарий: Влизане от 1 януари 2007 г. с предпазни клаузи по правосъдие, вътрешен ред и вътрешен пазар. 

Възможно най-негативният, но и почти невероятен да се случи. Последиците от него ще са съвкупност от наслаганите последици от двата по-предни сценария и са трудни за прогнозиране.

На този фон в доклада на Институт “Отворено общество” – София се прави изводът, че оптималният вариант за членство на България е страната да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г. с подробна пътна карта за реформи в сферата на “Правосъдие и вътрешен ред”, подготвена от България и приета от Европейската комисия преди датата за членство.

Пътната карта трябва да бъде съпроводена с ясен ангажимент, че ако предвидените мерки не бъдат следвани, предпазната клауза по “Правосъдие и вътрешен ред може да бъде въведена по всяко време през първите три години на членството.