Анализ на въздействието на възможните сценарии за членство на България в ЕС, предвидени в Договора за присъединяване

История

На 25 април 2005 г. в Люксембург държавите-членки на Европейския съюз, България и Румъния подписват Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

Договорът трябва да бъде ратифициран от всичките държави-членки на ЕС и от България и Румъния съгласно конституционните изисквания на всяка една от държавите. Парламентите на България и Румъния вече ратифицираха договора.

Инструментите за ратификация се депозират при правителството на Италианската република най-късно до 31 декември 2006 г. На 27 май 2005 г. България връчи ратификационния документ по Договора за присъединяване.

По силата на член 1 от Договора България и Румъния стават членове на Европейския съюз.  Договорът предвижда няколко възможни сценария за членството на България в ЕС от гледна точка на време и условия.

Първи сценарий: България се присъединява към ЕС на 1 януари 2007 г.

Договорът влиза в сила на 1 януари 2007 г., при условие че всички ратификационни инструменти са депозирани преди тази дата. България ще се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., ако успее да изпълни всички ангажименти, поети в процеса на преговорите за присъединяване, което следва да бъде потвърдено от Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия и решението на Европейския съвет от юни 2006 г.

До момента на присъединяването на България към ЕС Европейската комисия ще продължава да наблюдава изпълнението на ангажиментите, поети от България и Румъния в процеса на преговорите за присъединяване, по-специално практическото прилагане на възприетите достижения на европейското право. С особено внимание ще се следи напредъкът на България в областта “Правосъдие и вътрешни работи”. Европейската комисия ще продължи да представя годишни доклади за напредъка на България и Румъния към присъединяване заедно с препоръки, ако е необходимо.

Политически ефект

Петото разширяване на ЕС е може би най-проблематичното досега, особено в последната му фаза – присъединяването на България и Румъния. Дори най-ентусиазираните му привърженици отчитат съществуването на множество проблеми за разрешаване от ЕС, повечето от които са формулирани от Европейската комисия. То е на път да приключи с положителни резултати с присъединяването на България и Румъния на 1 януари 2007 г. От политическа гледна точка това е най-вероятният сценарий, а ползите и за България, и за страните-членки на ЕС са безспорни.

Ползите за България са очевидни. Положителен политически ефект се очаква в следните насоки:

ü      Политическа стабилност, която ще създаде благоприятна среда за завършване на реформите.

В момента се наблюдава напрежение в трипартийната коалиция, а предстоящите президентски избори допълнително засилват политическото противостоене. Всяка слабост в политиката на сегашното правителство може да се използва от политическите опоненти, за да подкопаят позициите на някоя от управляващите партии или на президента, който се свързва с две от тези партии. Евентуалното задействане на отлагателната предпазна клауза, което би забавило присъединяването на страната, би могло да се превърне в удобна възможност за политическа офанзива и дестабилизация на управлението. Обратно, присъединяването на България през 2007 г. без налагане на предпазни клаузи би допринесло за стабилността на управлението.

ü      При този сценарий ЕС няма да загуби контрол върху осъществяването на политиката и ще продължи да разполага със средства за въздействие, за да изисква спазване на поетите ангажименти за присъединяване. Договорът за присъединяване предвижда защитни мерки, които могат да бъдат наложени, ако България не спазва ангажиментите си и не постигне напредък в прилагането на достиженията на европейското право. Това е ефективен външен инструмент, с който да се стимулират политическите партии и правителството да изпълнят задълженията си. С използването на външни и вътрешни методи политическите субекти могат да бъдат задължени да ускорят реформите във всички критични области, споменати в последните мониторингови доклади на Европейската комисия.

ü      Укрепване на правовата държава чрез подобряване на работата на държавната администрация и съдебната система.

Ще бъдат предприети по-енергични мерки в борбата с корупцията. Усилията за развитие на  цялостния административен капацитет ще продължат с цел ефективно прилагане на приетото законодателство.

ü      България ще бъде в състояние да сведе до минимум трудностите и да осигури адекватно финансово управление и контрол на изпълнението на програмите, финансирани от структурните фондове на ЕС, и на мерките, финансирани от кохезионните фондове. Последният мониторингов доклад на Европейската комисия отбеляза, че България е изправена пред сериозни трудности по отношение на административния капацитет на институционалната рамка. Членството в ЕС ще създаде по-силна политическа мотивация и по-ефективни методи за правилно усвояване на всички средства, отпуснати на България.

ü      Присъединяването на България на 1 януари 2007 г. би осигурило прозрачни правила и процедури, с които ще се създаде благоприятна бизнессреда. Властите ще изпълняват задълженията си по-енергично, за да могат гражданите и икономическите субекти да се възползват в най-голяма степен от членството в ЕС.

ü      Умерените проевропейски настроени сили и социални групи ще укрепят позициите си. Въпреки засилването на евроскептицизма и антиевропейските настроения членството в ЕС би смекчило съществуващите антиевропейски, антиситемни, антипартийни, антиелитарни и националистически нагласи.

Можем да направим извода, че ако България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., това ще има положителен политически ефект за България, защото членството ще стимулира промените и реформите. Присъединяването ще създаде благоприятна политическа среда, ще укрепи правовата държава и всички демократични ценности. Европейският съюз ще разполага с най-ефективните средства и мерки за контрол, наблюдение и налагане на реформи във всички критични области, най-вече в тези, които са обект на особена загриженост в последните мониторингови доклади (напр. корупцията, престъпността, съдебната система). Защитните мерки в Договора за присъединяване ще бъдат използвани като средство за сплашване и налагане на изисквания за реални реформи в България след присъединяването ѝ към ЕС.

Присъединяването на България би донесло политически ползи и на ЕС. На първо място така страните-членки на ЕС ще завършат петото разширяване, с което ще изпратят положителен сигнал, че вътрешните проблеми не са причина за спиране на процесите на интеграция. Европейският съюз ще разшири територията си и ще осигури по-добър контрол и защита на външните си граници. Същевременно ЕС ще може да съсредоточи усилията си върху решаването на вътрешни проблеми. От друга страна, страните-членки на ЕС ще изпратят положителен сигнал на страните от Балканския регион. След присъединяването на България ЕС ще разполага с по-голям капацитет, за да продължи работата по присъединяването на Турция, което е свързано със сериозни трудности, както и да подготви нова стратегия за балканските страни и бъдещите разширявания. Европейският съюз би показал категорично, че европейският проект продължава въпреки проблемите около Европейската конституция. Присъединяването на България би доказало, че разширяването е един от най-мощните инструменти на ЕС.

Икономически ефект

Въпреки че е трудно да се даде точно количествено изражение на икономическите въздействия при този сценарий в сравнение с другите възможности за присъединяване, разгледани в настоящия доклад, лесно могат да се очертаят следните основни ефекти:

ü      От гледна точка на България присъединяването към ЕС в първоначално договорения срок (без отлагане) означава като цяло по-бързо интегриране на националната икономика в световната, по-висока конкурентоспособност и в крайна сметка тласък за икономическото развитие. Очаква се членството в ЕС да стимулира външната търговия и да засили конкуренцията на вътрешния пазар, да даде допълнителни стимули на местните фирми за подобряване на производителността и ефективността, да открие нови пътища за трансфер на технологии и ноу-хау и в крайна сметка да доведе до устойчив ръст на производството и производителността на труда. Достъпът до структурните фондове на ЕС от 2007 г. ще позволи на България да започне възможно най-скоро изграждането на различни инфраструктурни проекти, което  ще има положителен ефект върху конкурентоспособността на страната. От макроикономическа гледна точка това ще доведе до по-нататъшен спад в безработицата, понижаване на инфлацията и намаляване на бюджетните дисбаланси.

ü      В резултат на прилагането на Споразумението за асоцииране България e имала възможност да изпита много от предимствата на търговската интеграция в единния пазар. В края на 2005 г. 57% от износа на страната са ориентирани към пазара на ЕС на 25-те. С присъединяването на България обаче ще отпаднат и последните тарифни и нетарифни ограничения за търговията. Въздействието на членството в ЕС върху търговията зависи от способността на предприятията още повече да разширят достъпа си до пазарите на ЕС, особено за селскостопански стоки  и услуги (които не са включени в Споразумението за асоцииране). Неограниченият достъп до общия пазар разкрива значителни възможности за увеличаване на износа, както и за усвояване на някои ползи, произтичащи от икономии на мащаба. Всяко забавяне и ограничаване на този достъп би направило българските стоки по-уязвими, би затруднило проникването на българския износ на пазара и би облагодетелствало местните монополи (плод на национален протекционизъм), които в противен случай ще бъдат разбити в резултат на налагането на свободното движение на стоките.

ü      Един от основните проблеми, пред които са изправени българските фирми при този сценарий, е готовността им да отговорят на стандартите и изискванията на ЕС (напр. по отношение на защитата на потребителите, безопасността на храните, ветеринарно-санитарния контрол, безопасните и здравословни условия на труд, опазването на околната среда и др.). Ако България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., фирмите, които спазват стандартите и разпоредбите на ЕС, ще станат по-конкурентоспособни от останалите, което ще породи няколко последствия. Първо, фирмите, които отговарят на стандартите на ЕС, ще имат по-широк достъп до пазара на ЕС (както и до други пазари). Второ, фирмите, неспазващи изискванията, могат да станат обект на пазарни “санкции”, т.е. ще бъде оказван силен пазарен натиск за прилагане на стандартите на ЕС. Трето, очевидно много предприятия просто не са в състояние да направят нужните инвестиции, за да изпълнят изискванията на ЕС, каквато и да е датата на присъединяване. Фирмите, които не могат да понесат разходите за постигане на съответствие, ще бъдат изтласкани от пазара. Навярно този процес ще бъде свързан с плащането на тежка цена за адаптацията и ще доведе до временно понижаване на ръста на заетостта и доходите. Същевременно той ще създаде възможност за по-рационално преразпределяне на ресурсите за сметка на изкуственото поддържане на нежизнеспособни местни предприятия.

ü      По отношение на финансовия пазар присъединяването на България към ЕС според първоначалния график и изгледите за скорошно въвеждане на еврото като разплащателно средство вероятно ще имат положително въздействие върху виждането на портфейлните инвеститори за риска на страната и валутния риск. Това, както и свободният достъп на доставчиците на финансови услуги до пазара, би стимулирало портфейлните инвестиции и търговията на фондовата борса, което ще увеличи общата ликвидност на капиталовите пазари. Освен това българските фирми (главно големи и средни фирми) ще получат по-лесен и по-евтин достъп до кредитни ресурси от чуждестранни банки, както и до продажба на акции в чужбина, което е от огромно значение в светлината на ограниченията на кредитирането на българския банков пазар в настоящия момент.  

ü      Присъединяването на страната през 2007 г. предполага свободно движение на работна ръка и засилена конкуренция на пазара на труда. Много българи ще получат възможност да работят легално в страните от ЕС, които не са въвели ограничения, в това число и българите, които понастоящем работят нелегално там. За тези българи ще отпаднат рисковете, произтичащи от нелегалната заетост. Същевременно ще се създадат предпоставки за увеличаване на паричните преводи към България, което ще окаже голямо въздействие върху разполагаемия доход, спестяванията, личното потребление и инвестициите в България.

ü      Очаква се евентуалната миграция на работна ръка от България да има доста ограничен ефект върху ЕС поради ограниченията за достъпа до пазара на труда, въведени от повечето страни. Според доклад на Европейската комисия от февруари 2006 г. за ефекта от разширяването през 2004 г. върху свободното движение на работната ръка притокът на работна ръка от новоприетите страни към 15-те страни-членки е бил доста ограничен и е имал главно положителен ефект, доколкото работната ръка от десетте нови членки е допринесла за намаляване на недостига на работна ръка и за подобряване на икономическата дейност в Европа.

ü      Членството на България ще има положителен ефект (макар и много малък) върху БВП на Общността благодарение на по-широките възможности в областта на търговията и инвестициите. Като цяло за бизнеса в ЕС бързата търговска интеграция на България ще означава по-големи възможности за износ, по-ниска цена на постигането на съответствие (напр. когато това се налага по силата на търговски разпоредби), по-големи продажби и рентабилност.

ü      Прилагането на разпоредбите и стандартите на ЕС, както и трайната макроикономическа стабилност ще направят средата, в която фирми от ЕС вече работят в България или търгуват с нея, по-сигурна и по-позната. Освен това присъединяването на България през 2007 г. ще укрепи конкурентната позиция на фирмите от ЕС, които развиват дейност в страната, тъй като те вече са направили нужните инвестиции за прилагането на стандартите и разпоредбите на ЕС. Повечето от тези фирми са разработили бизнесплановете си с презумпцията, че България ще се присъедини към ЕС на първоначално определената дата (1 януари 2007 г.), и всеки друг сценарий най-вероятно ще повлияе отрицателно на тяхната дейност и рентабилност.

ü      Същевременно  пълното прилагане на достиженията на европейското право би направило бизнессредата по-предсказуема и стабилна, с което ще помогне на онези предприятия от страните-членки на ЕС, които планират (или търсят възможности) да инвестират в България. Това би било и силен стимул за многонационалните компании да включат страната в европейските си бизнесстратегии, което ще даде тласък на чуждестранните инвестиции и ще подпомогне икономическия растеж. Благодарение на по-широкия достъп до пазарите на ЕС България би могла да предостави по-добри възможности на чуждите капитали, особено в секторите енергетика, транспорт и благоустройство, в които осъществяването на най-значимите приватизационни проекти предстои. В това отношение изборът на време е от голямо значение.

ü      От друга страна, присъединяването вероятно ще наложи допълнителни разходи за постигане на съответствие и на българските фирми, и на фирмите от ЕС, които развиват дейност в страната. Тези разходи обаче са неизбежни във всеки един от разгледаните сценарии.

Както изглежда, и от икономическа, и от финансова гледна точка присъединяването на България към ЕС през 2007 г. е най-добрият вариант. Очевидно е, че ако страната се присъедини към ЕС през 2007 г., възможните ползи в икономическата област значително ще надхвърлят негативите, при това в много по-голяма степен, отколкото при другите сценарии, разгледани в настоящия доклад. Членството на България би имало положителен ефект върху БВП на страната и на Общността благодарение на по-добрите възможности за търговия и инвестиции. По-скорошното присъединяване на България ще окаже по-силен дисциплиниращ ефект върху икономиката, тъй като ще ограничи възможностите за независим избор във вътрешноикономическата политика и ще наложи строги критерии. Това ще осигури по-голяма предсказуемост и стабилност на бизнессредата, както и устойчивост на икономическия растеж на страната.

Регионален ефект

Настоящият доклад разглежда регионалното въздействие поради едно важно обстоятелство: ефективното членство в ЕС на една ключова страна в регион, известен с обща нестабилност, е важно събитие, което може да излезе извън границите на страната и да има значителни последствия за съседните страни и региона като цяло. 

ü      Пълноправното членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г., което е стратегическа национална цел, ще изпрати положителни сигнали в един регион, в който “европейската перспектива” е ефективен фактор за намаляване на конфликти и основно (ако не и единствено) средство за започване на реформи и насърчаване на демокрацията.

ü      Присъединяването на България в първоначално определения срок несъмнено би засилило позицията и влиянието на страната в региона и би укрепило позициите на умерените проевропейски настроени сили и социални групи в Югоизточна Европа. На последно място, но не и по важност, този сценарий би дал възможност на ЕС да продължи да работи с по-голям свободен капацитет по силно противоречивото (според общественото мнение) и трудно (от гледна точка на изискванията и графика) присъединяване на Турция.

ü      Самият факт на присъединяване на България без отлагане би бил положителен сигнал, който ще даде тласък за подемане на нови инициативи за европеизирането на региона: например разширяване на съществуващия митнически съюз между ЕС и Турция към всички страни от Западните Балкани или дори включване на страните от Югоизточна Европа в Шенгенското споразумение.

ü      С цялото си символично значение на заслужена награда за продължителните усилия, оценени по достойнство, и за постигането на стратегическата национална цел пълноправното членство на България от 1 януари 2007 г. определено би поставило началото на качествено нов етап в развитието на региона на Югоизточна Европа.

ü      На политическо равнище успешното присъединяване на България през 2007 г. би позволило на правителството да подпомогне новите страни-кандидатки от Югоизточна Европа в процеса на разширяване.

В регионален план присъединяването на България през 2007 г. може да се разглежда до известна степен като предизвестен напредък. В тази връзка подобно развитие най-вероятно ще послужи като катализатор на някои съществуващи трансгранични влияния, вместо да постави началото на нови.

Необходимостта от адекватно изпълнение на изискванията на ЕС и на преговорните ангажименти за осигуряване на привлекателна конкурентна среда, съвместима с тази в ЕС, борба с престъпността и корупцията и ефективно функциониране като надеждна външна граница на ЕС ще привлече в средносрочен план допълнителни финансови потоци, инвестиции в инфраструктурата и бизнесинтереси. Може да се очаква, че ще се появят западноевропейски корпоративни производствени центрове, за да покрият относително неразработените пазари в България, съседните балкански страни и страните от Близкия изток. В обратна посока може да се очаква поток от инвестиции от тези страни, които ще се опитат да навлязат в общия пазар на ЕС през по-добре познатата им бизнессреда в България. И двата процеса ще засилят съществуващия конкурентен натиск върху българските предприятия и поради значителния спад в количествата и производствените обеми има вероятност да се наложи преструктуриране и пренасочване на малки и средни предприятия в страната.

В областта на трансграничните услуги може да се очаква известно увеличение на разнообразието и обема на туристическите услуги, банковите операции и други парични трансфери, а също и широко развитие на услуги, имащи за цел ориентирането на чужди субекти в особеностите на различни сфери от обществено-икономическия живот в България. Същевременно засиленият граничен контрол на движението и стоките може да доведе до неизбежен спад в търговията с трети страни, нечленуващи в ЕС - като Русия, Турция, Китай и др.

Що се отнася до развитието на основната инфраструктура, своевременното присъединяване към ЕС (което ще осигури на България достъп до интервенции в инфраструктурата, подпомагани от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие) може да се счита за необходимо (макар и недостатъчно) условие за адекватно по-нататъшно развитие на транспортните участъци от Трансевропейската транспортна мрежа на българска територия, което допълнително ще засили конкурентоспособността на тези коридори спрямо съществуващите алтернативни маршрути през Сърбия и Черна гора, Гърция и Румъния.

Обществено мнение

По време на целия преходен период и на преговорния процес българските граждани изразяваха силна подкрепа за присъединяването към ЕС. Европейският проект успя да обедини общественото мнение около идеята, че България трябва да стане част от ЕС и европейските демократични ценности. Очакваният ефект върху общественото мнение в страната ще бъде подчертано положителен:

ü      Преди всичко присъединяването ще осигури стабилна подкрепа за членството в ЕС в дългосрочен план. Въпреки някои колебания българите са категорични, че членството в ЕС ще бъде от полза както за самите тях, така и за страната. Съвместно социологическо проучване на агенция “Маркет линкс” и Институт “Отворено общество” показа, че  72% от българските граждани одобряват присъединяването към ЕС (март 2006 г.). Много малък дял от гражданите считат, че членството в ЕС ще постави България в неизгодно положение. Почти никой от запитаните не споделя мнението, че Европа и страните-членки са против приемането на България в ЕС. Дори отявлените противници на разширяването не предлагат друга визия за бъдещето на България.  Данни на „Алфа рисърч” от септември-ноември 2005 г. показват значително увеличение на броя на българските граждани, според които членството в ЕС е единствената възможност за бъдещето на страната  (57%). Все повече граждани считат, че за България би било по-добре да влезе в ЕС още през 2007 г. (62%). Едва 16% са на мнение, че членството трябва да бъде отложено с една година (тъй като страната не е подготвена), а според 20% от запитаните отлагането трябва да бъде по-дълго. На практика в България не съществува антиевропейски проект.

ü      Според българските граждани членството в ЕС ще укрепи демократичните ценности и правовата държава, като въведе ред и дисциплина. Изследванията отчитат промяна в нагласите на различни обществени групи по отношение на очакванията, свързани с присъединяването на България към ЕС. Според редица публикации на Групата за европейски прогнози и изследвания към Институт “Отворено общество” от 2002 г. членството в ЕС се възприема като начин за подобряване на материалното състояние на отделния гражданин. Четири години по-късно, през 2006 г., евроинтеграцията се възприема като ред и дисциплина, с които българите трябва да свикнат. Според запитаните редът и дисциплина, наложени “отвън”, засягат и политическите партии. Независимо от желанието им партиите ще трябва да се реформират и демократизират, а това ще стане след приемането на България за пълноправен член на ЕС. Според някои от запитаните не само обществото ще трябва да се европеизира или вече се е европеизирало – през подобни процеси ще трябва да преминат и партиите. Хората са убедени, че институциите трябва да работят за членството в ЕС, без да са необходими натиск и настояване отвън (50%). Същевременно българските граждани твърдят, че страните-членки на ЕС и дипломатическите им представители трябва да засилят натиска върху институциите и политиците в страната (62%), както и че след присъединяването на България те ще разполагат с ефективни средства за това. Така членството в ЕС ще бъде мощен коректив не само на управлението на страната, но и на политическите партии.

ü      Налице са изцяло положителни очаквания за членството на България в ЕС. Според  съвместно проучване на агенция “Маркет линкс” и Институт “Отворено общество”, проведено през март 2006 г., българските граждани считат, че присъединяването на България към ЕС ще има положителен ефект. Положителните очаквания се свързват с общи представи като устойчиво развитие на страната (69%), политическа стабилност (68%) и икономическо развитие (67%). 

ü      Членството в ЕС ще гарантира и засили икономическия растеж. Българските граждани са категорични, че членството в ЕС засяга пряко преди всичко икономическото развитие на страната. Едва 6% от интервюираните подчертават, че членството няма да засегне тази сфера. Чувствителността на запитаните към икономическата проблематика намира израз в някои противоречиви очаквания. По-конкретно част от запитаните изразяват негативни очаквания за жизнения стандарт (27%) и икономическото развитие на страната (21%). Положителните очаквания са свързани преди всичко с увеличение на чуждестранните инвестиции (88% от запитаните). Това е преобладаващото очакване сред българските граждани за ползата от членството в ЕС. Други положителни очаквания са свързани с качеството на продуктите и защитата на потребителите (78%), ограничаването на организираната престъпност (74%) и борбата с корупцията (71%). Според 64% от анкетираните членството в ЕС ще окаже положително въздействие върху институциите в страната.

ü      Членството в ЕС ще спомогне за по-доброто възприемане на европейския проект като възможност за отделния човек. То ще даде положителен сигнал за по-добър живот и по-широки икономически възможности в собствената страна. Утопичният образ на богатия Запад от началото на прехода в България започва да отстъпва на реалистична преценка или колебания (“Трудно е да правим сравнения, нещата са твърде различни, има много за и против”). През последните години се наблюдава значителен спад в дела на българските граждани, изразяващи намерение  да емигрират в страна-членка на ЕС.  В личен план българските граждани свързват членството в ЕС с по-висок жизнен стандарт (30%) и свободно движение на хора (12%).

Можем да направим извода, че според българските граждани това е най-благоприятният и очакван сценарий. Една трета от интервюираните на възраст от 18 до 55 години смятат, че ще бъде избран именно този сценарий. Според  проучване на агенция “Маркет линкс” и Институт “Отворено общество” (март 2006 г.) интервюираните потвърждават, че той ще срещне най-голямо одобрение в българското общество (73%). В контекста на споменатата поддръжка за членството в ЕС (72%) 56% определят пълноправното членство от 2007 г. като най-добрия сценарий – това е групата на най-пламенните привърженици на присъединяването на България към Европейските общности. Пълноправното членство на страната в ЕС от 2007 г. ще има положителен ефект върху начина, по който гражданите възприемат ЕС като цяло (63%) и европейските институции (61%), както и върху  нагласите към българското правителство (60%). Евентуално отлагане на присъединяването би задълбочило и засилило евроскептицизма на българите  спрямо европейските институции (31%) и ЕС като цяло (30%).

Отрицателен ефект върху общественото мнение в България на практика няма да има. Наблюдават се само някои лични страхове. Неблагоприятните последствия в личен план се свързват със спад в жизнения стандарт (23%) и повишение на цените  (22%). Едва 22% от интервюираните не очакват никакъв положителен ефект от присъединяването към ЕС за самите тях.

Независимо че очакват сериозни ограничения и промени, които вероятно ще ги засегнат лично,  интервюираните са убедени, че проевропейският проект трябва да бъде доведен докрай, и изтъкват аргумента, че ЕС е добро средство за положителна промяна - преди всичко за управляващите и елита, но също така и за гражданите. Българите биха се почувствали емоционално засегнати, а също и разочаровани от европейския проект.

Положителен ефект ще има и за Европейския съюз. Присъединяването на България ще позволи на ЕС да обясни на европейската общественост, че разширяването не представлява проблем за страните-членки на ЕС. То ще покаже, че европейските институции могат да се справят с последното предизвикателство, а в периода след присъединяването на България и Румъния ЕС ще има възможност да задълбочи процеса на интеграция и да потърси нов подход към останалите страни, които се стремят към членство. Колкото и труден да изглежда този сценарий сега, той ще позволи на политиците в ЕС да тушират отрицателните нагласи към разширяването, като завършат петото разширяване, насочат усилията си към други неотложни проблеми и разширят влиянието си върху по-голяма територия.

Също така трябва да се отбележи, че България и Румъния са в подем, който ще се ускори с присъединяването им към ЕС. Жизненият стандарт на населението на двете страни ще се повиши, което ще има положителен ефект върху Европа като цяло. Освен това този сценарий ще смекчи отрицателните нагласи в страните-членки на ЕС в краткосрочен и дългосрочен план. Политиците в ЕС ще потвърдят силния си ангажимент към интеграцията и ще докажат, че България и Румъния няма да платят цената за отхвърлянето на Европейската конституция и вътрешните проблеми на страните от ЕС.

Изправени пред необходимостта от промяна на работните структури на ЕС,  Европейската комисия и ръководителите на страните-членки на ЕС в крайна сметка ще се спрат на процедура за вземане на решения с по-силен федерален елемент и така ще задълбочат връзките между страните-членки. В този смисъл разширяването няма да забави процеса на задълбочаване, а ще го ускори, като смекчи отрицателните обществени нагласи сред старите страни-членки.

Втори сценарий: Отлагателната предпазна клауза е активирана и България се присъединява към ЕС на 1 януари 2008 г. поради недостатъчна готовност за членство в областите:

Въпреки своевременното приключване на процедурите по ратификацията Договорът влиза в сила на 1 януари 2008 г., при условие че по препоръка на Европейската комисия Европейският съвет реши да приложи предпазната клауза за България и Румъния (чл. 39 от Протокола и чл. 39 от Акта). Ако решението се отнася само за една от двете страни, присъединяването ще се отложи за 1 януари 2008 г. само за тази страна.

Според предпазната клауза при наличието на безспорни данни, че степента на готовност за приемане и прилагане на достиженията на европейското право в България или Румъния е такава, че съществува сериозен риск някоя от тези държави да бъде категорично неподготвена да изпълни изискванията за членство към датата на присъединяване 1 януари 2007 г. в редица важни области, Съветът може да вземе решение за отлагане на датата на присъединяване с една година - до 1 януари 2008 г.

Решението за България Европейският съвет трябва да вземе единодушно, с гласовете на всичките 25 страни-членки, докато за Румъния е достатъчно квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете, за да се активира предпазната клауза. Съветът ще вземе решение на основата на продължителен мониторинг от страна на Европейската комисия на ангажиментите, поети от България и Румъния в процеса на преговорите за присъединяване, и по-специално на основата на мониторинговите доклади на Комисията, които трябва да съдържат безспорни данни за липса на готовност на двете страни, за да бъде задействана предпазната клауза.

Въздействие за България и ЕС в областта на превенцията на престъпността

Факт е, че членството в ЕС засилва вътрешните стимули за промяна в работата на съдебната система към по-висока ефективност и по-добра работа в правораздаването. Това ще се реализира с използването на различни възможности и критерии за поощрение и наказание (метода на “моркова и тоягата”) на представителите на съдебната власт след присъединяването. Независимо от конкретния сценарий, за разлика от положението, когато България е извън ЕС, членството ще означава по-високо поощрение за добра работа и по-строго наказание за лошо свършена работа за работещите в съдебната власт, както и съответно по-високо поощрение и по-строго наказание за работещите в другите власти. Очаква се системата за правосъдие и вътрешни работи да се реформира и функционира по-добре в рамките на ЕС, отколкото извън него.

Организираната престъпност в България би спечелила, ако присъединяването се отложи или изобщо не се състои. Причината е, че членството в ЕС ще окаже определен натиск в две посоки. Първата е непосредствено увеличаване на негативите за организираната престъпност поради по-голямата вероятност от залавяне и наказание в резултат на подобренията,  които неизбежно ще настъпят в работата на съдебната система с промяната на системата от поощрения след присъединяването. Втората посока на натиск е непосредственото намаляване на изгодата от организираната престъпност за сметка на законната дейност. Очакваният спад в сивия сектор ще накара лицата, занимаващи се с организирана престъпност, да избират дали да се занимават със законна дейност, или да останат в криминалния сектор, като и в двата случая печалбите им ще намалеят. Отлагането на присъединяването с една година би било в интерес на организираната престъпност, а маргиналното влияние на дейността на организираната престъпност върху общото благосъстояние на страната ще бъде цената, която ще плати България.

Отлагането на присъединяването би означавало, че организираната престъпност ще се радва на по-малки рискове и по-големи ползи една година повече, отколкото в случай на по-скорошно присъединяване. Това би означавало, че ще има по-голяма възможност за “предоставяне” на незаконни услуги в продължение на още една година. Голямото “търсене” на такива услуги, които се свеждат предимно до трафик на наркотици, емигранти или хора за сексуална експлоатация, е съсредоточено в ЕС. Отлагането с една година би означавало, че ефективността на борбата с тези престъпления в България няма да се повиши още една година и потокът от наркотици, емигранти и хора за сексуална експлоатация през България към страните от ЕС няма да намалее още една година. Затрудненията в сътрудничеството между европейските органи в областта на правосъдието и вътрешните работи и българските им партньори ще понижат ефективността на работата им. Освен това, при положение че организираната престъпност е пряко свързана с регионалната (предимно с други престъпни мрежи на Балканите), намалената способност на България да работи ефективно като външна граница на Европейския съюз ще има отрицателно въздействие върху самия него.

Полза за България ще възникне само в случай, че статутът на присъединяваща се държава-нечленка на ЕС допуска средства за борба с организираната престъпност, с които тя не би разполагала като членка на ЕС. Трудно е да си представим такъв сценарий.

Полза за ЕС от отлагането на България с една година би могла да се прояви само в една насока – организираната престъпност в България ще има за една година по-малки възможности да се интегрира с подобни кръгове в други страни от ЕС.

Въздействие за България и ЕС в областта на борбата с корупцията

Евентуалното отлагане на присъединяването на България към ЕС с една година би повлияло слабо на съществуващите корупционни практики, но може да окаже силно въздействие върху политическите стимули за толериране на корупцията. Ако приемем, че политиците плащат известна цена за това, че толерират корупцията, но и получават някои политически и други облаги от съществуването ѝ, решението за отлагане на членството на България поради недостатъчен напредък в борбата с корупцията би имало особен ефект върху сметките на политиците. Тъй като членството в ЕС е важна точка от  обществения днев