Със своята "";война срещу тероризма"" Путин надхитри САЩ

Президентът Владимир Путин обеща да преследва терористите и отвъд границите на Русия, ревностно съперничейки на президента Джордж Буш. И той се включи в световната битка срещу тероризма.

Наблюдателите могат само да пожелаят късмет на Путин и Буш.

Тероризмът винаги е бил сила в историята и обществения живот, както и в дълбините на индивидуалната човешка мотивация - както още веднъж разбраха американците от събитията, разиграли се в района на Вашингтон.

Буш допусна съдбовна грешка, като обяви след 11 септември 2001 г. своята "война срещу тероризма". Това я направи война, която не може да бъде спечелена. В същото време тя съюзи САЩ с правителства по света, които потискат националистически, религиозен или етнически сепаратизъм, твърде често чрез методите на социалната и политическа несправедливост.

Грубото насилие в един от московските театри бе извършено в името на каузата на чеченската национална независимост. Нападенията в Ню Йорк и Вашингтон миналата година бяха дело на членове на международно движение, съставено от отделни личности, които мразеха и се страхуваха от Съединените щати и от тяхното влияние, и които действаха с неясни аргументи. Най-ярко сред тях се очертаваха религията и национализмът.

Националистите и сепаратистите са друг проблем, който теоретично подлежи на политическо решение, доколкото засяга условието, при които може да съществува политическа нация.

Исканията на чеченците могат да бъдат потискани дълго време с цената на тежки последици за чеченците, както и за руските стандарти за национална справедливост, военен морал и ефикасност - но тези искания ще продължат да бъдат отстоявани.

Войната между руснаци и чеченци се води още от 1783 г., когато Екатерина Велика провъзгласи, че Кавказ принадлежи на Русия и руските войски започнаха да налагат тази теза в район, който дотогава бе територия на племенни общества и племенна власт /каквито са и днес северозападните пакистански провинции, където се твърди, че е намерил убежище Осама бин Ладен и където господстват законите на племената/.

Чеченците и тяхното ингушко малцинство са били едни от онези, които са оказвали най-яростна съпротива на Екатерина. Те са воювали срещу завоевателите си до 1859 г., сражавали са се срещу руската окупация до 1917 г., били са автономен район и по-късно автономна република по времето на болшевиките, но са сътрудничели с германските нашественици по времето на Втората световна война. Тогава Сталин е депортирал много от тях в Централна Азия и им е било позволено да се завърнат по родните си места едва през 1956 г., след неговата смърт.

Когато през 1991 г. президентът Борис Елцин обяви края на Съветския съюз и покани всички народи-субекти на Русия "да искат толкова автономия, колкото могат да поемат", чеченският парламент се хвана за думите му и провъзгласи национална независимост.

Това се оказа независимост, с която чеченците не успяха да се справят. Те позволиха вместо нея да се възцари анархия, при която зачестиха отвличанията на хора, а бандите от контрабандисти и други престъпни групировки взеха до голяма степен властта в свои ръце.

Липсата на ред отвори вратите пред влиянието на ислямистите. Саудитска Арабия пропагандираше уахабитската разновидност на исляма в Кавказ, а Съединените щати не бяха недоволни от саудитската програма, която поставяше още една преграда пред Русия и нейния контрол върху петролните залежи в Кавказ.

Съединените щати оказаха подкрепа и на Грузия, намираща се близо до Чечения. Сега и тя е негласно застрашена от обявеното от Путин изнасяне на войната отвъд Чечения.

11 септември даде на Путин възможността плавно да нанесе контраудар по интересите на Вашингтон в Кавказ. Той обяви, че неговата война срещу чеченската независимост е част от голямата война на Буш срещу световния тероризъм. Ако, както настоява Буш, всички трябва да сме или "за" или "против" тероризма, значи всички трябва да сме против чеченските сепаратисти.

Това морално ангажира САЩ с най-кървавата и потенциално най-опасната вътрешна криза на Русия. Това разширява войната, но не срещу "тероризма", а срещу чеченските мюсюлмани, идентифицирайки Съединените щати като техния пореден враг.

Решението на Буш да определи "глобалния тероризъм" за враг на Америка може и да е било само цветист израз на онези, които пишат речите му, но то се отрази на решимостта на администрацията да обвърже атаките от 11 септември с нещо, което вече стоеше за нея на дневен ред: свалянето на Саддам Хюсеин и подкрепата за смазване на палестинското национално движение от израелския премиер Ариел Шарон.

Те не искаха да добавят към всичко това и руската война срещу чеченската независимост, но Путин го стори. Как американската администрация ще успее в крайна сметка да се справи с всичко това е въпрос, което би трябвало да си зададат американците, когато идната седмица отидат да гласуват.

По БТА