САЩ казаха "да"" на България в НАТО

С 96 гласа "за" от 96 присъствали, американският сенат одобри разширяването на НАТО със седем държави, сред които и България. Само четирима сенатори не бяха в залата по време на гласуването на определеното за историческо разширяване на Алианса.

Външните министри и посланиците във Вашингтон на 7-те наблюдаваха от галерията на Сената продължилата около 20 минути церемония, с която завърши процесът на ратификация на разширението от страна на САЩ.

В кратките изявления на сенаторите преди финалното гласуване, разширението на Алианса със 7 източноевропейски държави бе сравнено с десанта на съюзническите войски в Нормандия по време на Втората Световна война.

Бе направен и паралелът, че днешното събитие става в навечерието на 9 май, денят на победата на съюзниците срещу Хитлер. В изказванията специално бе изтъкната ролята на бившия американски президент Роналд Рейгън за падането на комунизма в Европа, както и приносът на президентските администрации след него за процеса на демократизация на бившите социалистически държави.

"Сенатът се съгласява с ратификацията на протоколите на НАТО за приемане на България, Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия и Румъния", пише в приетата днес резолюция.

Новите 7 страни-членки на НАТО ще добавят към силите на Алинаса около 200 000 военни и бази, които ще могат да се използват за мисии из целия свят.

Шест от седемте държави, с изключение на Словения, участваха в антииракската коалиция - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.

Досега българският присъединителен протокол е ратифициран от Канада и Норвегия, а процедурата по ратификация е в напреднала фаза и в Германия.

Паси: Днес е изключителен ден

Днес е изключителен ден за България, извървяхме много тежък и труден път. Преодоляхме успешно едно от най-големите предизвикателства - гласуването в американския Сенат. Тази нощ ще имам основания да спя по-спокойно след 13-годишните усилия на България за членство в НАТО, заяви след церемонията българският външен министър. Соломон Паси заедно с заместник-председателя на НС Юнал Лютфи и посланик Елена Поптодорова присъстваха на тържествената церемония в американската столица.

Посланикът на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс също нарече днешното събитие "исторически ден за Америка, много важен ден за НАТО и прекрасен ден за България". Бърнс отбеляза пред журналисти заслугите на Паси за ратификацията на протокола за членство на България в НАТО.

Веднага след гласуването в Сената, се очаква Соломон Паси да участва в обед в Държавния департамент, даван от Колин Пауъл в чест на седемте първи дипломати на присъединяващите се страни. Седмината са поканени и на среща с американския президент Джордж У. Буш, на която ще присъстват и вицепрезидентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, Колин Пауъл и други висши служители в американската държавна администрация.

Сенатори не пропуснаха да посочат проблемните области за България

Преди гласуването в Сената, вчера се проведе задълбочен дебат, на който ключови сенатори демократи и републиканци единодушно изразиха подкрепата си за разширяването на НАТО.

Влиятелният сенатор-демократ от външната комисия Джоузеф Байдън посочи три области, в които има още какво да се желае от бъдещите членове на НАТО.

България беше спомената като проблемна страна и за трите: за липсата на ефективен контрол над търговията с оръжие - заедно с Румъния, за проблеми с ромското малцинство - заедно с Румъния и Словакия, както и за недостатъчна защита на класифицираната информация - заедно с Латвия.

В изказването си той спомена обаче, че страната ни още в миналото си се е противопоставила на режима на Холокоста и е спомогнала за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Байдън посочи, че сега България участва в операцията "Безгранична свобода" и други, доказала се е като един от най-лоялните съюзници на САЩ. Сенаторът отбеляза още, че България отделя по 2,5 % от БВП за отбрана, което е повече от някои действащи членове на пакта.

В по-мека форма критики към България бяха отправени и заради високото ниво на корупция в страната. Джон Войнович, републиканец от Охайо, обаче посочи, че България активно работи срещу корупцията и като пример заяви, че е създадена специална правителствена антикорупционна комисия, начело с правосъдния министър.

Сенатът поиска НАТО да се откаже от принципа на консенсусните решения

По време на обсъжданията републиканецът Пат Робъртс, председател на комисията по разузнаването, каза, че ще подкрепи разширяването на НАТО и ратификацията на присъединителните протоколи, но се обяви за промяна на процедурата за вземане на решения в НАТО. Робъртс се мотивира, че с приемането на новите седем страни в Алианса ще членуват 26 държави и така по-трудно ще се вземат решения с консенсус. Той предложи вътрешните решения в организацията да се гласуват и приемат от членовете с обикновено мнозинство, а стратегическите - с квалифицирано мнозинство.

Препоръката е израз на разочарование от противопоставянето срещу войната в Ирак, което САЩ срещнаха вътре в Алианса, отбелязва АП.

Според сенатор Джон МакКейн НАТО е била поставена в голяма опасност от френския обструкционизъм. "Смятам, че френското правителство води системна кампания за омаловажаване на американското лидерство в Европа и света", заяви той.

По предложение на сенаторите Уорнър и Уайдън в резолюцията за разширяването на НАТО бе включен допълнителен текст, който препоръчва американското правителство да пледира да се постигне изменение, с което в НАТО решенията да не се взимат с консенсус, а да се гласуват с мнозинство.

В друг текст бе предложено правителството на САЩ да пледира за изработването на процедура в НАТО, съгласно която членове на Алианса да може да се изключват, ако действат в противоречие с правилата на пакта.

При широка дискусия по тези предложения представители на администрацията в Белия дом се противопоставиха на премахването на консенсуса и изработване на процедура за изключване от НАТО. В крайна сметка се стигна до съгласие, че предложенията трябва да се отчетат и в 18-месечен срок да се внесат от американското правителство за обсъждане в централата на Алианса в Брюксел.

Новите в НАТО трябва да поемат отговорностите си във войната срещу тероризма

Сенаторът-републиканец Ричард Лугър, председател на комисията по външна политик, очерта очакванията на Вашингтон към бъдещите съюзници във войната срещу тероризма.

Лугър обясни, че макар мнозина да сочат разцеплението в НАТО по иракската криза, той не споделя тази оценка.

Всеки съюз има нужда от адаптиране, каза сенаторът. Той припомни, че САЩ имат много общо с Европа, "много повече, отколкото с която и да е друга част на света". По думите му тези общи интереси и ценности поддържат Алианса стабилен. Правителствата осъзнават нарасналите възможности, които НАТО предлага. Като лидер на НАТО САЩ нямат намерение да късат ангажимента си към Европа, отбеляза Лугър.

Ако се опитаме да разгледаме разделението на НАТО по иракската криза, трябва да направим още една стъпка и да се запитаме - дали ако Алиансът беше запазил единството си, можеше да предостави ефективни средства за военна операция? Можеха ли съюзниците, извън тези, които участваха, да имат волята и способностите да разположат военни сили в Ирак, които да имат принос за изхода на войната? С други думи, постигането на политическо единство в рамките на НАТО, колкото и да е важно, не гарантира, че съюзът ще има важно значение в борбата срещу тероризма, каза Лугър.

По думите му, в идващите години НАТО трябва да реши да участва в борбата със съвременните предизвикателства срещу сигурността. Ако не успеем да предотвратим големи терористични атаки, включващи оръжия за масово унищожение, НАТО ще се провали в най-фундаменталното си предназначение - да отбранява нашите народи и нашия начин на живот, каза сенаторът.

Той добави, че заедно с разширението Алиансът трябва да се преустрои така, че да се превърне в механизъм за споделяне на бремето и взаимна защита във войната срещу тероризма. "Америка е във война. Ние се чувстваме по-уязвими от всякога след края на Втората световна война. Имаме нужда съюзниците да се противопоставят на тази заплаха ефективно", каза Лугър.

Сенаторът напомни, че от 1999 г. досега е имало 10 изслушвания в сенатската комисия по външни работи по въпросите на разширяването на НАТО, като 5 от тях са били през последните два месеца. По време на тях сенаторите са получили уверения, че бъдещите съюзници правят обещаващи стъпки за усилване на способностите си в изграждането на тежки въздушно-преносими и десантни части, както и на използването на боеприпаси с прецизно насочване. Седемте нови съюзниците изграждат военни способности, които ще бъдат полезни в НАТО и мисията му на страж срещу тероризма. Първият тест ще бъде приносът на НАТО за мироопазването и хуманитарните задължения след войната в Ирак, каза още сенатор Лугър.