САЩ може да поискат НАТО-овски развод с Европа

Ако не се промени НАТО-овската трансатлантическа връзка САЩ - Европа, Америка може да поиска развод и да се ориентира към обновяване на азиатските си съюзи. Европа не гледа по същия начин на глобалната заплаха от тероризма, както САЩ, предупреди проф. Джефри Саймън в лекция по време на международната конференция "Новите измерения на сигурността на България".

Ако връзката между Европа и Америка не се подобри, значението и влиянието на НАТО може да отслабне, каза още Саймън пред форума, организиран от Маршал клуб -България, Центъра за югоизточноевропейски изследвания, Европейски център за сигурност, фондация "Отворено общество".

Ако по времето на Студената война съюзниците от Пакта са познавали своя противник - СССР и Варшавския договор, и неговите възможности, без да знаят намеренията му, то сега те познават намеренията на новите си врагове - терористите, но не познават техните възможности, подчерта проф. Саймън.

Според лектора, разминаването между САЩ и Европа е започнало в периода след Студената война, когато ЕС е започнал да се надява "на славна епоха на мир и обиране на лаврите от този мир", въпреки кризите в райони извън НАТО, като тази в Босна например. През петте години до събитията в Косово, САЩ продължили да укрепват своя отбранителен потенциал, докато в Европа отбранителния бизнес позападнал, каза Саймън. Той обаче подчерта, че не споделя мнението на известния анализатор Робърт Каган, според който САЩ са способни да си решават проблемите само когато Европа е слаба.

Възможността за солидарна подкрепа при евентуално нападение - тоест задействането на чл.5 от договора за НАТО, винаги е действало като спояващ елемент между САЩ и Европа. Това и станало веднага след трагедията от 11 септември 2001 г., когато двете кули на Световния търговски център и Пентагона станаха мишени на тероризма, припомни Саймън. Фундаменталната промяна в живота на американците, че САЩ е в състояние на глобална война с тероризма, обаче не се споделя като психологическа нагласа от еврейските им партньори. Готовността на САЩ за предварителни удари срещу терористите, необходимостта от офанзивни операции липсват в представите на гражданите на ЕС, а това отслабва трансатлантическата връзка, предупреди Саймън.

Европа вече не е най-важната, най-значимата за дневния ред на сигурност за САЩ, каза още професорът, който съветва генералите от Пентагона. Според него, в новите условия европейските партньори на САЩ в Пакта вече не се чувстват удобно с последиците и ангажиментите по член 5. По думите на Саймън, разширяването на Алианса сега ще създаде допълнително натоварване в НАТО, което може да се отрази върху равнопоставеността на новите държави членки при взимането на решения.

Сега в пакта има една супер сила - САЩ, седем по-големи сили, седем по-малки и 4 мини-държави. Страните кандидатки, сред които и България, ще засилят присъствието на малките сили в Алианса и балансът ще се промени. Саймън постави въпроса за необходимостта от нов начин на вземане на решенията в НАТО - за прилагането на "мълчаливата" процедура, за да се избегнат съюзническите проблеми от Косово. Той разви и хипотезата за възможността да се промени принципа една държава - един глас.

Според Джефри Саймън, за да е дееспособен, Алиансът трябва да формулира и наказателни механизми срещу държавите, които не изпълняват ангажиментите си. За пример той посочи Унгария, която обещала по-висок процент от БВП за отбрана, но не го изпълнила.

Лекторът апелира за създаването на ефективен механизъм за взимане на решения и нова командна структура от бъдещите 26 страни членки в рамките на НАТО, съобразно новите предизвикателства.

Според Саймън, срещата на върха в Прага трябва да даде отговор на въпроса за промяната на НАТО като инструмент и да развие взаимоотношенията между двата бряга на Атлантика, защото разминаванията стават все по-големи, особено на фона на терористичните заплахи. Ако трагичните терористични събития или сериозният диалог между съюзниците не доведе до катализиране на нова трансатлантическа връзка между САЩ и Европа, може да се стигне до развод, предупреди той.

По време на дискусията в хотел "Шератон", която бе под патронажа на вицепрезидента Марин, Джефри Саймън призна, че не е подкрепял идеята за приемането на нови страни членки в НАТО преди реформирането на Алианса. Но ще работи за решението на американското правителство това да стане.

Призивът му към държавите-кандидатки бе да не разочароват своите партньори и да изпълняват дадените политически обещания. Пред журналистите Саймън посочи, че е много важно България да не прави като Унгария. Той похвали обществената подкрепа в нашата страна за армията и каза, че се надява въпреки социалните проблеми да не намалим разходите си по отбраната.

Запитан дали вече вижда на ръководни постове в България обучените в САЩ офицери, Джефри Саймън отговори: "Не. И това е едно от нещата, на които аз винаги съм се противопоставял. Мога да изброя редица примери за висши офицери от Унгария, които са американски или английски възпитаници. Същото е положението и в Полша. Обявих публично, а и тук казах пред обществеността, че като американски данъкоплатец се чувствам отговорен по отношение на офицерите, които обучаваме в САЩ, защото като американски данъкоплатец това ми струва 8 хил. долара годишно за всеки един обучен офицер."