САЩ подеха кампания за по-голямо разширяване на НАТО

Съединените щати настояват за най-широко възможно разширяване на НАТО, за да покажат, че все още се интересуват от отбранителния съюз и да разширят сферата си на влияние на Балканите и отвъд тях.

Вашингтон даде ясни сигнали, че би искал Румъния и България да влязат в алианса и така очерта възможността до седем бивши комунистически страни да бъдат поканени да се присъединят към НАТО на срещата на високо равнище в Прага през ноември.

"Сега това стана модно", посочи високопоставен натовски дипломат. "САЩ имат голяма тежест и искат голямо разширяване. На това се гледа като на вот на доверие от страна на САЩ към НАТО."

Съвсем до неотдавна беше модерно коментаторите да пишат, че САЩ са пренебрегнали алианса във "войната срещу тероризма" след 11 септември и самовглъбеният унилатерализъм на доминиращия член на НАТО поставя под сериозно съмнение бъдещето на организацията като машина за водене на войни. Но и да са били прави, нещата сега вземат друг обрат. Първият заместник-държавен секретар на САЩ Ричард Армитидж обсипа с похвали трансатлантическия съюз миналия месец, нарече го "жизненоважен за свободата на света" и описа подкрепата му след атентатите срещу Америка като "фантастична".

Армитидж присъства и на конференция на източноевропейски държави в Букурещ, където каза, че Вашингтон "се стреми към възможно най-голямо разширяване" в Прага.

Американското становище е, че разширяването може да доведе до по-глобална организация, която да може да се справя с нови заплахи като тероризма и оръжията за масово унищожение, и да служи като мост към Русия.

Както писа неотдавна в редакционна статия Вашингтон Пост, това би могло "да гарантира, че интеграцията на Европа след студената война ще стане по начин, който насърчава американските ценности и запазва американското лидерство на континента".

Вероятно окончателният избор на новите членове ще бъде направен в последния момент, както стана през 1997 г. Тогава алиансът за първи път отвори вратите си за три бивши противника от водения от Съветите Варшавски договор от годините на противопоставянето през студената война.

Според дипломати малката бивша югорепублика Словения, подмината през 1999 г., когато бяха приети Полша, Унгария и Чехия, почти сигурно ще влезе.

Фактически сигурно е и влизането на балтийските републики Естония, Латвия и Литва, чрез които НАТО ще стъпи право на територията на бившия Съветски съюз.

Руският президент Владимир Путин, който застана твърдо зад Вашингтон и съюзниците му след 11 септември, смекчи враждебността си към членството на балтийците и ще се съгласи с нов форум за по-тясно сътрудничество с НАТО идния месец.

Словакия, която изглеждаше сигурна, може да бъде отхвърлена, ако изборите през септември върнат националистическо правителство, ръководено от бившия премиер Владимир Мечиар.

Другите две страни, които се стремят към членство, са Албания и Македония, но и двете се очаква да бъдат отхвърлени в Прага.

До неотдавна на Румъния и България също се гледаше като на страни, които ще трябва да почакат и които трябва да реформират въоръжените си сили, да ускорят икономическите реформи и да изкоренят повсеместната корупция.

Но сега те смятат, че тяхното време може да е дошло благодарение на тревогата след 11 септември от тероризма и непредвидимите страни.

Румъния и България ще послужат като мост между Централна Европа и единствената мюсюлманска страна членка на НАТО - Турция, която би могла да играе ключова роля при евентуална водена от САЩ операция срещу Ирак. Укрепването на югоизточния фланг на НАТО ще даде на Съединените щати опора на Балканите - район на етническо напрежение и организирана престъпност и потенциален източник на тероризъм.

Освен това все повече се утвърждава убеждението, че Черноморският район е стратегически свързан с Южен Кавказ и богатия на петрол и газ Каспийски басейн, и така се превръща в интерес за икономическата сигурност. "Динамиката след 11 септември хвърли светлина върху значението на района на Черно море за стратегиите на САЩ и НАТО в обширния район от Балканите до Каспийския район и отвъд", писа в доклад Владимир Сокор от фондацията Джеймстаун във Вашингтон.

Румъния и България подеха кампания за печелене на подкрепа сред съюзниците от НАТО, като лобираха особено настойчиво пред американски сенатори, а Букурещ похарчи 1 милион долара за неотдавнашната конференция на страни кандидатки.

Но генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън твърди, че макар да се набира инерция за голямо разширяване, ще успеят само онези, които изпълнят военните и политическите стандарти.

"Това ще бъде политическо решение, но не голата политика ще ги вкара вътре", каза той пред Ройтерс тази седмица. "Те ще трябва да направят ясен принос за военната ефективност на НАТО, за ценностите на НАТО или в противен случай вратата ще остане затворена."

Действително, мнозина все още се опасяват, че приемането на страни, които могат слабо да допринесат с военни възможности, ще превърне НАТО по-скоро в политическа организация, отколкото във военна сила.

"Страните би трябвало да бъдат поканени да се присъединят към НАТО само ако има убедителни военни, а не политически основания за допълнителни членове...", каза на неотдавнашно заседание сенатор Джон Уорнър, високопоставен републиканец в Комисията по въоръжените сили. "Според мен това тепърва трябва да се докаже за деветте страни, които се стремят към членство."

По БТА