САЩ разочаровани от натиска на ЕС върху България за наказателния съд

Ние сме по-малко разочаровани от решението на България за Международния наказателен съд(МНС), отколкото от изключителния натиск, който беше оказан върху нея от Европейския съюз. Това заяви американският посланик Джеймс Пардю днес пред журналисти по време на конференцията "Присъединяване на България към НАТО:възможности за търговия и инвестиции".

Още м.г. Съединените щати предложиха на България, както и на други държави, подписване на двустранни споразумения, за да защитят гражданите си от юрисдикцията на МНС. По силата на приет преди време американски закон държавите, които не подпишат такива договори до 1 юли, рискуват да се лишат от американска военна помощ.

В петък България обяви, че се присъединява към общата позиция на ЕС за наказателния съд, което означава, че няма да подпише двустранен договор със САЩ.

Джеймс Пардю днес отказа да прогнозира дали е възможно специално за България да бъде направено изключение за военната помощ. Право да реши има американският президент, но той все още не го е направил. Предвидената за България военна помощ е около 19,5 милиона долара.

Свинаров: Ще получим военната помощ

България трябва да следва своята европейска идентичност, в това число и по темата за Международния наказателен съд, заяви президентът Георги Първанов. "Разбира се, САЩ може да реши каква да бъде съдбата на военната помощ, но смятам, че България трябва да остане на своята позиция", допълни той. Има неща, който не би трябвало да се измерват само с ресурса, който бихме получили, става дума за принципи, за идентичност, на нас не са ни излишни и тези 1 милиард 200 милиона евро помощ от ЕС, каза президентът Първанов в отговор на въпрос дали имаме аргументи да убедим САЩ , за да получим американската военна помощ от 20 милиона долара.

В същото време обаче министърът на отбраната Николай Свинаров беше категоричен, че не само ще вземем военната помощ, но и че тя ще бъде разширена.

"Основанията за тази категоричност ни дават разговорите с президента Буш, с министър Ръмсфелд и с министър Колин Пауъл", заяви той пред журналисти.

Запитан означава ли това, че очаква специални изключения за България, той обясни: "Да, така го разбирайте ...Да не забравяме, че резолюцията за продължаване на имунитета, която бе приета в Съвета за сигурност, беше подкрепена от България. Много още неща мога да ви кажа, ама не е моя работа".

На 12 юни България подкрепи резолюцията на ООН, която удължи с една година имунитета на миротворците на световната организация от юрисдикцията на МНС.

Министър Свинаров добави, че парите от военната помощ са били разчетени, както и тези по други фондове.

Помощта може да бъде замразена до членството ни в НАТО

Далеч не толкова категоричен беше зам.-министърът на външните работи Любомир Иванов.

Той припомни, че съществува възможност помощта да бъде замразена, до членството на България в НАТО, той като законът няма действие върху страните - членки на алианса. Възможно е и президентът Буш да използва правото си да изключи от обсега на закона страни, които са важни съюзници, каза още Иванов.

Нямаме твърда информация дали ще има изключение за България и за останалите поканени в НАТО страни, има информация за различни мнения в американската администрация, добави той.

Те много добре знаят нашата позиция, че настояваме да бъдем третирани като страна - членка на алианса. Надяваме се, че това ще бъде позицията, която ще вземе връх, но засега ще се въздържа от категорична прогноза, уточни Любомир Иванов, според когото е възможно Буш да вземе решението си и след 1 юли.

На въпрос дали е бил оказван натиск върху България за МНС, Иванов заяви, че от България се очаква да заеме позицията на Европейския съюз, особено след като е затворила и съответната глава от преговорите. Той каза още, че не би нарекъл това натиск.

Натиск от ЕС

"Това е българско решение. Върху България бе оказан голям натиск от страна на Европейския съюз. Бих казал, че ние сме по-малко разочаровани от българското решение, отколкото от изключителния натиск, който беше оказан върху вас", заяви Джеймс Пардю. Той добави, че въпросът с военната помощ все още се дискутира с българското правителство. По думите му САЩ се опитват да избегнат спирането на помощта.

В позицията на ЕС се защитава универсалният характер на юрисдикцията на наказателния съд, но в същото време се дава право на страните да подписват двустранни споразумения с Вашингтон по този въпрос при две условия - че изключенията ще важат само за представители на мироопазващи сили на трети страни и за държавни служители на САЩ.

Българският посланик във Вашингтон Елена Попотдорова заяви, че българската страна предлага поправка в американския закон - държавите с ратифицирани договори за членство в НАТО да се третират от САЩ както членките на НАТО. "За тази цел трябва да се набере подкрепа и поправката трябва да се направи преди 1 юли", заяви Поптодорова в предаването "Блиц" на Би Ти Ви и Радио Свободна Европа.

"Има и обещания на конгресмен, който да внесе поправката в Сената", каза тя и не изключи възможността военната помощ да не бъде замразена.

Първанов отказва да коментира за натиск на Брюксел

В коментар по същата тема президентът Първанов потвърди многократно заявяваната си позиция, че в случая с наказателния съд България трябва да следва своята европейска идентичност.

Запитан дали смята, че ЕС е оказал натиск върху страната ни да не приема предложението на САЩ за Международния наказателен съд, президентът отказа коментар за "натиска, от която и страна да идва той". Той посочи, че по-голяма част от европейските държави, с изключение на една-две, имат подобна на българската позиция за наказателния съд.

Държавният глава не очаква проблеми между България и САЩ. "Ние сме изключително добри партньори във всяко едно отношение", подчерта той и заяви прогноза, че България има добри перспективи да получи инвестиции от американски фирми в отбранителната ни промишленост.

На въпрос дали не трябва България все пак да потърси аргументи пред ЕС, за да не изпусне американската военна помощ, Първанов противопостави средствата, които ще дойдат от Брюксел по линия на предприсъединителните фондове. "Знаете ли, на нас не са ни излишни и онези 1,200 милиарда на ЕС. Освен това има неща, които не би трябвало да се измерват само с ресурса, който бихме получили. Става дума за принципи, става дума за идентичност", каза президентът.