САЩ трябва да водят, а не да завладяват

САЩ се намират в изключителен момент от своята история, който се характеризира с превъзходството на тази страна в политическо, икономическо и военно отношение. За един период от 30 години обаче китайската икономика би могла да се развие точно, колкото нашата, ако не и повече. И индийската икономика би могла да се насочи по същия път, ако Индия престане да воюва с Пакистан и да пръска пари за въоръжаване. За 30 години и ЕС, продължавайки по пътя на политическото и икономическо обединение, на свой ред ще стане по-влиятелен. При това положение в един глобален и взаимозависим свят, САЩ би трябвало да изпълняват ролята на водач, а не на владетел. Америка ще бъде оценявана според това до каква степен е успяла да се възползва от този "вълшебен момент". Дали наистина се опитахме да ръководим света на 21 век? Дали не се опитахме да принудим народите да живеят според нашите представи? Или благодарение на лидерската си позиция, на собствения пример и метода на убеждението, не се опитахме да изградим собствен модел на света, доминиран от една суперсила?

Моят наставник, сенатор Уилям Фулбрайт, изрази мисълта, че най-доброто нещо, което Америка би могла да направи е да бъде пример, полезен от практическа гледна точка, но без да внушава чувство за морално превъзходство. Той каза също така, че ние би трябвало да превърнем нашето общество в модел за човешко щастие, да станем привърженици на социалната революция и да отидем по-далече от усилията си да помиряваме враждуващи светове. Фулбрайт каза, че би предпочел много повече да ни види в ролята на "солидарен приятел на човечеството, отколкото на строг и надменен негов учител".

Каква връзка имат тези мисли със сегашния момент? Означава ли това, че Америка не трябва да има силна армия? Не. Означава ли, че не би трябвало никога да не я използваме, дори когато силата би ни помогнала да спасим много човешки живота? Не.

Означава обаче, че би трябвало да сме достатъчно смирени и да си спомним, че много рядко в живота съществуват окончателни разрешения. Твърде често, следователно, начинът по който се прави дадено нещо, е също толкова важен, колкото самото нещо.

Трябва да признаем, че глобалната ни взаимообвързаност има както предимства, така и недостатъци. В един свят, изпълнен с политическо, религиозно, икономическо и социално разделение, взаимното отваряне един към друг ще увеличи собствената ни уязвимост и ще засили болката и отчуждението на онези, които се чувстват изключени от привилегиите на глобализацията.

В крайна сметка, за да убие 3100 души от 70 страни, включително и 200 мюсюлмани, на 11 септември 2001 г. Ал Каида използва именно отворените граници, свободата на движение, достъпа до информация, както и технологиите. Следователно въпросът е: каква е отговорността на Америка в тази нова фаза на превъзходство? По мое мнение отговорността ѝ се състои в това да изгради свят, който да погледне отвъд глобализацията към едно глобално интегрирано човешко общество, изградено на основата на споделените стойности и поделените предимства. Ние трябва да поддържаме институциите на глобалната общност, начело с ООН. ООН е все още една несъвършена организация в процес на изграждане. Тя обаче е единствената организация, която имаме.

В същото време трябва да си спомним примера на генерал Джордж Маршал и Плана Маршал, на сенатор Фулбрайт и Програмата Фулбрайт и да работим за изграждането на свят, в който да има повече приятели и партньори и по-малко терористи. Именно това е целта на помощите, които отпускаме на чужди страни, затова намаляваме външния дълг на бедните държави, борим се със СПИН-а и правим програми за изкореняване на неграмотността.

Целият ход на човешката история може да бъде видян като постоянна борба за преодоляване на разграничителните критерии, разделящи хората на такива, които са част от "нас" и такива, които не са. От незапомнени времена до падането на Берлинската стена през 1989 г. човечеството се видя в невъзможност да изгради една глобална общност на основата на сътрудничеството, в която различията между индивидите да бъдат приемани с радост, а не просто толерирани. По времето, когато бяха създадени Обединените нации, изграждането на глобално общество се оказа невъзможно заради студената война. След това, през 70-те години, Китай започна своя път на сближаване с останалия свят. През 1989 г. падна Берлинската стена. Следователно, имахме на разположение само 13 години, за да работим за осъществяването на мечтата за глобално интегрираната човешка общност. За реализирането на тази цел, трябва съвместно с други нации, да се борим за премахването на ядрените експерименти, предотвратяването на затоплянето на климата, за функционирането на Международния наказателен съд и за укрепването на договора за еразпространение на биологичното оръжие. Разочарован съм от факта, че сегашната американска администрация се оттегли от международните споразумения в споменатите области. Това е много лош знак за света и то точно в момент, когато имаме най-голяма нужда от съюзници.

Въпреки тези крачки назад обаче оставам оптимист. В последните 13 години ЕС се консолидира, ООН показаха повече способности за справяне с проблемите - на Балканите и в други места. Китай и Русия се приближиха към Запада и т.н. Общо взето съм убеден, че светът се движи в правилната посока, защото стана немислимо проблемите да се решават по друг начин, освен заедно. Всеки трябва да даде своя принос за да може това да стане възможно най-скоро.

По БТА