Сътрудничеството може да защити Турция и Европа от екстремизма

Анкара може да помогне за намаляване на ислямофобията, но трябва първо да установи своя собствена демокрация, пише в коментарна статия във в. "Файненшъл таймс" председателят на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM), Синан Юлген.

Ще осигури ли на Турция надигащата се ислямофобия в Европа входен билет за ЕС? Реджеп Тайип Ердоган изглежда мисли, че това ще стане и турският президент може да е прав, но по погрешни причини. На посещение в Сомалия, където Анкара осъществява широка програма за хуманитарна помощ, миналия месец Ердоган заяви, че Европа ще може да има успех в борбата с ислямофобията, само ако приеме Турция за член.

Становището му почива на твърдението, че съдбата на турско-европейските отношения ще е изключително важна в усилията за предотвратяване на по-нататъшно отчуждаване на мюсюлманското население в Европа. А както подчертаха реакциите миналия месец на кървавите атаки в Париж, Европа със сигурност се нуждае от по-съгласувани усилия за справяне с взаимосвързаните предизвикателства - радикализацията и ислямофобията, посочва авторът.

Ердоган смята, че Турция може да допринесе за постигането на тази цел, защото е единствената преобладаващо мюсюлманска страна със светска демокрация. Способността ѝ обаче да помогне на Европа да постигне по-хармонични отношения с мюсюлманското население ще се определя от това, каква ще стане. За да докаже валидността на аргументите на Ердоган и да окуражи други либерални демокрации, Турция трябва да покаже, че може да установи своя собствена версия на либерална демокрация, основана на върховенството на закона, с ясно разделяне на религията и държавата, подчертава Юлген.

При управлението на Ердоган обаче продължилият век стремеж да създаване на такава държава модел навлезе в критичен етап. Налага се разбиране, според което решението на миналите поколения управляващ елит да обвържат страната здраво със Запада е било погрешно. Според това виждане приемането на западния модел е откъснало страната от ислямското ѝ наследство и е подкопало способността ѝ да осъществи очевидното си предопределение на водач на ислямската цивилизация. Това разбиране подкрепя връщането на религиозната идентичност на Турция.

Турският премиер Ахмед Давутоглу се включи наред с други лидери в шествието в Париж в подкрепа на свободата на печата, но Турция продължава да слиза в световните класации по зачитане на личните свободи. Докато държавните агенции полагат усилия да овладеят потока чуждестранни джихадисти, възнамеряващи да се присъединят към "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, турски уебсайтове, поддържащи ИД, продължават да разпространяват откровени джихадистки послания.

Съвременната история, включително тази на Турция, показва колко безполезно е да се налага държавно виждане на едно многолюдно и разнородно общество. Това може да причини само повече обществено недоволство и напрежение. Турция може да изгради бъдеще на мир и благоденствие за гражданите си само, ако политиците ѝ проявят воля да положат основите на по-интегрирана и демократична държава. Обвързването ѝ отново с Европа е единственият път.

След трагедия с "Шарли ебдо" има още повече причини европейските лидери недвусмислено да прегърнат европейската мечта на Турция. Ако Турция не успее да укрепи основите на истинска либерална демокрация и допусне разделянето на религията и държавата да отслабне, усилията на Европа да направи исляма част от обществото си ще бъдат възпрепятствани. Самата Турция няма да може ефективно да отблъсква надигащата се вълна от екстремизъм в Близкия изток.

Европа, на свой ред, ще изглежда провалила се в искреността на основните си принципи, ако обърне гръб на единствените работещи усилия за свързване на западните и ислямските ценности. Именно от искреност се нуждае най-много сега Европа, за да се справи със злото на радикализацията и да приобщи собствените си мюсюлмански граждани, заключава авторът.