Съветът на Европа иска промени в закона за вероизповеданията

Българският закон за вероизповеданията съдържа ограничения, които са несъвместими с Европейската конвенция за правата на човека. Това става ясно от експертиза, направена по поръка на Съвета на Европа, с която mediapool.bg разполага.

Автори на два отделни анализа са проф. Р.А.Лоусън от Университета в Лайден, Холандия и от Малкълм Д. Еванс, професор по международно право в Университета в Бристол, Великобритания.

Аргументите "национална сигурност" и "политически цели" да отпаднат

Най-критикуван е чл. 7 от закона. Предвидената отмяна на регистрация на религиозна институция с аргументи, че тя се използва за "политически цели" или с мотив в интерес на "националната сигурност", според експертите създават проблеми. Посочва се, че те биха могли да оправдаят намесата на държавата в свободата на религията. Затова в анализа си проф. Лоусън пише: "Горещо се препоръчва отмяната на тези основания в чл.7".

Според юристите фактът, че нарушенията ще се установяват от Дирекцията "Вероизповедания" - орган на правителството, са още по-сериозен довод за загриженост.

Експертите са атакували и даденото от закона право на директора на вероизповеданията да налага глоби на религиозни лидери. Според тях този тип надзор също е несъвместим с Европейската конвенция за човешките права.

Създават се привилегии, държавата може да провокира напрежение

По повод преамбюла към закона, в който се отбелязва особеното значение на източното православие и Българската православна църква в живота на държавата, Малкълм Еванс отбелязва: "Съществуването на държавна църква и признаването на специална роля на определено традиционно вероизповедание в живота на държавата само по себе си е несъвместимо с Европейската конвенция за правата на човека".

Евроекспертите имат забележките и към чл.10 в закона, който признава Българската православна църква за юридическо лице "екс леге" - със самия закон, докато останалите трябва да се регистрират в съда. Това е създаване на привилегии за БПЦ и то за сметка на останалите религии, според едно от заключенията.

По повод забраната за признаване на друга структура, назоваваща се "Българска православна църква", която бе насочена срещу синода на митрополит Инокентий, експертите от Съвета на Европа са препоръчали държавата да не се меси във вътрешните работи на вероизповеданията, а да създаде условия за плурализъм.

От практиката на Европейския съд по човешките права произтича принципът за плурализъм: "Според Съда е възможно да възникне напрежение при ситуации, в които в дадена религиозна или друга общност може да настъпи разединение, Съдът смята, че това е едно от неизбежните последствия на плурализма. Ролята на властта при тези обстоятелства е не да премахва причината за напрежението като елиминира плурализма, а да гарантира търпимост между съперничещите си групи."/14 декември 1999 г., делото Сериф срещу Гърция/

Другата забележка на евроекспертите е свързана с предвидената в закона възможност Дирекцията по вероизповеданията в Министерски съвет да оказва давление върху съда чрез становищата, които ще дава при кандидатстване за регистрация на отделните църкви. Практиката на Европейския съд налага принципа държавата да не дава оценка на религия и убеждения.

По-рано днес председателят на комисията по вероизповеданията Лъчезар Тошев каза, че документът от 24 страници съдържа доста забележки, но не пожела да ги коментира, докато колегите му в парламента не се запознаят с тях.

Предложението на СДС за експертиза преди приемането на закона в края на миналата година не бе прието. Мнозинството го прокара като твърдеше че се е съобразило с експертизата, направена от Съвета на Европа по проекта, изработен в предишното Народно събрание. По него тогава са се произнесли обаче същите експерти, които и сега са намерили пропуски в новия закон - професорите Евънс и Лоусън. Новата експертиза показва, че техните препоръки не са били зачетени при приемането на новия закон, макар като цяло да се отбелязва, че той е по-добър от предишния проект.

Докладчик от ПАСЕ се среща с вярващи в парламента

По повод започващата у нас мисия на изпратения от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа наблюдател сенатор Доменико Контестабиле, Лъчезар Тошев заяви, че тя не произтича от експертизата на Съвета на Европа по закона за вероизповеданията. Сенаторът обаче идва у нас точно заради несъвършенства в този закон.

Той е назначен за докладчик по искане на Европейската демократична група заради това, че в някои текстове законът противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, както и на поетите от България ангажименти за присъединяване към Европейския съюз. Основните проблеми отново са създаването на привилегии в закона за Българската православна църква, липсата на равнопоставеност. Предложението на европейските демократи да се определи докладчик е мотивирано и от факта, че новият закон за вероизповеданията е приет без предварително да е изпратен за експертиза в Страсбург.

Утре сенатор Контестабиле ще разговаря с комисията по вероизповеданията в парламента, с директора на вероизповеданията, с представители на Светия синод на Максим и на Инокентий, с ръководствата на 10-те протестантски църкви и на мюсюлманите, на католиците и израелтяните.

След приключване на мисията сенатор Контестабиле ще изготви доклад, по който ПАСЕ ще излезе с резолюция за това дали България спазва поетите ангажименти за присъединяване в Европейския съюз в областта на религиозните права.