Съветът за сигурност удължи до 15 юли мандата на силите на ООН в Босна

Съветът за сигурност на ООН гласува снощи резолюция, с която продължава до 15 юли мисията на световната организация в Босна и Херцеговина, съобщи АФП. Резолюцията бе подкрепена и от САЩ, които бяха заплашили, че ще бойкотират и закрият една по една всички мисии на световната организация в чужбина, изразявайки по този начин несъгласието си със започналия да действа от началота на този месец Международен наказателен съд (МНС).

САЩ искаха към закона за създаването на съда да бъде внесена поправка, освобождаваща американските военнослужещи в международни мисии от наказателна отговорност пред МНС.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан предупреди снощи държавния секретар на САЩ Колин Пауъл САЩ да не излагат на опасност цялата умиротворителна дейност на ООН. Той изрази мнението, че страховете на Вашингтон от съдебно преследване на американски войници са силно преувеличени. В много остро писмо до Колин Пауъл, копие от което получили в Ройтерс, Анан казва, че досега няма случай умиротворител от сили на ООН да е извършил престъпление, за каквото би следвало да бъде изправен пред Международния наказателен съд. Според статута на МНС под неговата юрисдикция попадат само престъпленията геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Преди гласуването на временното решение за удължаване мандата на силите на ООН в Босна и Херцеговина стана ясно, че членовете на Съвмета за сигурност едва ли могат да постигнат нещо повече от отлагане на проблема с американското участие в мисии на световната организации.

Според дипломати, участвали в заседанието, САЩ са изпаднали в изолация, като само Китай е заявил готовност да подкрепи тяхното предложение.

Посланиците в ООН на 15-те страни-членки на ЕС, които са ратифицирали договора от Рим за създаването на МНС, посочиха, че американското предложение е нарушение на статута, каза британският посланик в ООН Джеръми Грийнсток. Неназован европейски дипломат посочи, че държавите-членки на ЕС са "много, много твърди" в подкрепата си за МНС, който започна да функционира от понеделник, а договорът за него е ратифициран от 76 държави, отбелязва Ройтерс.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви вчера в Брюксел, че ЕС е готов да ускори разписанието за поемането на ръководството на полицейските сили на ООН в Босна, които наброяват около 1700 души.

Ако ситуацията в Съвета за сигурност на ООН е такава, че мисията е поставена пред край, ние ще бъдем готови да поемем отговорност за попълване на празнината до датата, на която бяхме решили да поемем тази мисия /1 януари 2003 г./, каза Солана пред журналисти в Брюксел. Мисля, че сме в позиция да ускорим процедурите, ако е необходимо. Много се надявам да бъде постигнато споразумение. Но мисля, че ще направим всичко възможно, за да не се създаде вакуум във важната мисия на Балканите, посочи Солана. Премиерът на Дания Андерс Фог Расмусен, чиято страна е ротационен председател на ЕС, изрази съжаление, че САЩ се противопоставят на МНС.

ЕС напълно подкрепя създаването на МНС и гледа на него като на голям напредък в развитието на международното право, каза на пресконференция в Страсбург датският премиер. Много съжалявам, че различните гледни точки за този съд застрашават цялата миротворческа роля на ООН, каза още Расмусен.

Белият дом обяви междувременно, че няма да се откаже от мисията в Босна, дори ако американската проекторезолюция да бъде отхвърлена от Съвета за сигурност и Вашингтон да наложи вето върху продължаването на мисията на ООН в Босна ЕСФОР.

"Ние няма да изоставим Босна", заяви говорителят на Белия дом Ари Флайшър, цитиран от Асошиейтед прес и АФП, като намекна, че има начин американските войски да останат в тази балканска страна. "Естествено ако наложим вето, това вече няма да бъде мисия на ООН. Има обаче начини да се намери решение да спазим ангажиментите си в Босна. Нашите военни там са добре подготвени и екипирани и не може да ставам дума за изтеглянето им, става въпрос за мандата", добави Флайшър.

От централата на НАТо в Брюксел очертаха възможната рамка, в която американското участие в мироопазващата мисия в Босна може да се запази и без постигане на пълно съгласие в Съвета за сигурност. Утре се свиква среща на 19-те, които ще обсъдят мандата на силите ЕСФОР. Според служител на НАТО 19-те страни-членки като цяло били съгласни, че мандатът на Дейтънското споразумение от 1995 е достатъчен, за да бъде продължена мисията ЕСФОР. Служителят обаче призна, че има известни съмнения за по-нататъшното участие на Германия. Германският контингент наброява 1550 военнослужещи от общо 18-хилядните сили на ЕСФОР. Причината за тази несигурност е, че следвоенната германска конституция изисква ООН да е дала одобрение за мироопазваща мисия.

САЩ наложиха в неделя вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която предвиждаше да се удължи мандатът на миротворческата мисия на световната организация в Босна и Херцеговина. Това стана, след като не бе изпълнено искането на Вашингтон да се внесе поправка, освобождаваща американските военни от отговорност пред МНС. САЩ обаче са съгласиха да удължат мандата със 72 часа, като този срок изтичаше в полунощ срещу четвъртък Нюйоркско време /07:00 часа на 4 юли/.

След наложеното вето, САЩ предложиха на ООН компромисно решение - всеки случай на изправяне пред МНС на участник в миротворческа мисия на ООН да бъде подчинен на резолюция на Съвета за сигурност, но останалите членове не Съвета за сигурност отхвърлиха предложение, тъй като то ще наруши принципите, заложени в Римския договор, с който се създава МНС.