Сделка или да?

Според редица политици и независими магистрати, запознати с работата и възгледите на президентския съветник Борис Велчев, той е добър професионалист, нормален човек и би бил несравнимо по-добър главен прокурор от Никола Филчев.

Всъщност, ако се погледне обективно, всеки би бил по-добър в сравнение с Филчев, който открито злоупотребяваше с власт и използваше поста си не за преследване на престъпници, а за лична разправа с неудобни политици и свои подчинени.

През последните дни из София усилено се говори, че най-важно е да не се обърка нещо и да не бъде осуетен избора на Борис Велчев за главен прокурор, защото кръгове в БСП около вътрешния министър Румен Петков имали други планове, защото Филчев все още държал лостове за влияние и прочее други страхотии.

Освен това е ясно, че ЕС и САЩ, които през последните години открито критикуваха прокуратурата, не само следят внимателно новия избор, но и са поставили конкретни условия. Както се разбра, президентът Георги Първанов, който окончателно пое лидерството в държавата при правителството на тристранната коалиция, е взел присърце задачата с новия главен прокурор. От управляващото мнозинство не крият, че са проведени консултации и се е стигнало до решението постът да бъде поверен на доц. Велчев. Политическото единодушие се прехвърли и във Висшия съдебен съвет, където не се появи никаква алтернативна номинация, която поне да създаде впечатление за състезание.

В публичното пространство се чуха мнения, че признанието за политическа сделка всъщност не е толкова лошо, колкото изглежда, защото не бива да се залъгваме, че по-голямо или по-малко политическо вмешателство има при избора на която и да е високопоставена фигура в съдебната власт. Така че далеч по-добре е сделката да е ясна, тъй като е ясно и кой носи отговорност.

Тъкмо защото това е вярно, не може да не се зададе въпросът защо тази политическа отговорност и произтичащите от нея обвързаности не бъдат легитимно закрепени. Проблемът не е дали Борис Велчев е добър или лош и дали намеренията на управляващите са почтени и добронамерени, а дали държавата се управлява от правила или зависи от личната воля и конюнктурните взаимоотношения на шепа политици, които в момента са на власт.

Както е известно, демокрацията е процедура. Най-важното за една здрава демократична система е да има върховенство на закона. Абсурдът на сегашния казус с избора на главен прокурор показва, че у нас няма съобразяване с правилата, а с произволната воля на група хора. По друг начин казано, авторитаризъм.

Вероятно предложенията на ДСБ за преминаване на прокуратурата към изпълнителната власт и избор на главния прокурор от парламента (тоест, отново с решаващата дума на мнозинството), изглеждат на пръв поглед прекалено рисковани. Конституционалисти от БСП, които са писали сегашната конституция и които ще пишат предстоящите конституционни промени, твърдят, че предлаганият от десните подход е неконституционен и не може прокуратурата да се подчинява на директната политическа воля на което и да е управляващо мнозинство. Тази позиция изглежда много принципна, но си е чиста фарисейщина и криене на главата в пясъка, тъй като през всички тези години виждаме, че нито прокуратурата е независима, нито изборът на председатели на върховни съдилища или на главен прокурор е независим от политически вмешателства.

Отделен е въпросът, че политическите договорености около кандидатурата на Борис Велчев минаха тихомълком, на тайни срещи на “тримата големи” (както политиците от БСП, НДСВ и ДПС наричат лидерите си) с президента Георги Първанов.

Официална информация нямаше. Само добре премерено изтичане на информация към медиите, колкото да се разбере, че  “големите” отговорно гледат на държавните си задължения. Ако попитате Първанов, Станишев, Сакскобургготски или Доган, обаче, те ще кажат, че не се бъркат в работата на независимата съдебна власт. И правилно. Защото ако кажат, че са се сговорили за кандидатура, това ще е директно признание за пристъпване на конституцията.

Да не говорим, че идеите на самия Борис Велчев за реформа в прокуратурата (ако въобще има такива) до този момент не са известни на обществеността. Професионалните му достойнства (или недостатъци) също са известни само на малцина граждани, които го познават и са работили с него. В същото време проблемът с престъпността и мафиотизирането на икономиката и политиката са най-сериозният проблем за България, но ние не знаем как Борис Велчев смята да подходи към него.

Скандал в медиите обаче няма как да се очаква, защото и те са независима четвърта власт точно толкова, колкото е независима и съдебната – някак си разпънати между “свободата и салама”, каквато е дилемата на Дон Кихот и Санчо Панса в нашенската колбасарска реклама.  

В момента не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че Борис Велчев наистина е свестен човек и ще свърши някаква работа или в най-добрия случай няма да се държи като предшественика си.

Половинчатите конституционни промени, които БСП, НДСВ и ДПС ще приемат под натиска на ЕС, предвиждат той да бъде изслушван един път годишно от парламента и да бъде сменен по предложение на депутатите, ако бъдат доказани някакви много тежки нарушения в работата му.