СДС е в началото на своята промяна

Госпожо Михайлова, десет месеца след началото на мандата на НДСВ имате ли съмнения кой управлява в сянка и съжалявате ли, че не приехте покана на Симеон Сакскобурготски за коалиционен кабинет?

Десет месеца след началото на управлението на новото мнозинство не само за нас, но и за хората в България е ясно кои политически сили участват в него. Практически спекулациите с темата дали БСП участва или не във властта приключиха след последните частичните местни избори в Русе. Там управляващите се явиха анблок срещу кандидатурата, подкрепена от СДС. Не омаловажавам присъствието на социалистите във всички нива на властта, включително в политическите кабинети. Отговорът на втората част от въпроса се изчерпва с това, което казах дотук. СДС пое ролята на гарант, че пътят, който беше поет по време на нашето правителство, няма да бъде подменен. За съжаление, десет месеца по-късно дори и най-оптимистично настроените хора видяха, че щедрите обещания на НДСВ за бързи и несимволични увеличения на доходите на практика се оказаха просто предизборен популизъм. В обиколките ни из страната срещаме разочарование и дори отчаяние. В смесените и високопланинските райони хората изнемогват и поставят много остри социални въпроси.

Може ли икономическата политика и въобще управлението на НДСВ да бъде определено като дясно-либерално, за каквото те имаха претенция - и по време на предизборната кампания, и сега?

Управлението има либерална и социалистическа насоченост, т.е. лява. Вижте подхода, който има правителството в решаването на въпроси от социалната сфера -той не е в откриването на работни места, специфично за дясното управление, колкото към раздаването на помощи. В повечето места, където бях, не само симпатизанти на СДС, но и представителите на етносите поставяха много остро този въпрос. Защото той не е свързан само с оцеляването, но и с достойнството на хората. Този пример дава една характерна, ясна и нагледна представа за това какъв тип политика води този кабинет.

Има ли СДС достатъчно аргументи в защита на тезата, че управлението на НДСВ е заложник на икономически групировки, създадени от бившата ДС, за да обслужват интересите на бившата комунистическа върхушка?

Самата тема е свързана с разнопосочните интереси на мнозинството, които са водещи във вземането на управленски решения на правителството. Вижте случаят с "Булгартабак" - изключително нагледен пример, или проблемите, които възникнаха с "Краун ейджънтс". Вижте как се развиха дебатите дори и по една такава важна тема като АЕЦ"Козлодуй". Не са тайна за никого различните интереси, които по същество са представени чрез различни лобита в парламентарната група на НДСВ. Това е наистина много смущаващо за една демократична държава. Ще добавя и още един акцент - темата за досиетата и Закона за класифицираната информация. Тази тема кореспондира колкото с миналото, толкова и с бъдещето на България. Не е случайно, че архивите на ДС бяха засекретени преди да бъдат отворени други, които засягат интересите на кредитните милионери, на хората, които източиха банките в периода на правителствата на Беров и Виденов. Това показва още веднъж, че правителството е заложник на интереси, които се оказват по-силни от заявените обещания в полза на България. Затова и гласът на опозицията в наше лице е толкова силен по тази тема. Ние не искаме съдбата на страната оттук насетне да се определя от хора с неясни цели и интереси, зависими от своето минало и поставени в ролята на заложник на определени кръгове.

След като две правителства на СДС пропуснаха шанса да отрежат пипалата на комунистическата мафия, ние не се ли лишихме завинаги от възможността да създадем нормална държава с действащи граждански механизми?

Съвсем почтено признавам нашите пропуски. По време на правителството на Филип Димитров разполагахме с крехко мнозинство и нямаше възможност за вземане на смели решения. Както се казва - колкото сила ни даваха, толкова упражнихме. По време на кабинета "Костов" също имаше пропуски. Отварянето на досиетата започна тогава, но истина е, че не успяхме да доведем нещата докрай. На практика комисията "Андреев" се опита да коригира това. За съжаление времето не стигна. За нас е важно истината за миналото на България и гаранциите за бъдещето да бъдат достатъчно ясни. Затова СДС ще сезира Конституционния съд. Ние имаме и готови предложения за промени в Закона за класифицираната информация. Но не виждаме желание в сегашната власт да открие архивите на бившата ДС. Както и интерес. Но ние ще опитаме с всички политически и парламентарни действия да защитим обществения интерес.

Убедена ли сте, че след срещата на премиера Сакскобурготски с президента Буш българското правителство е получило такава безапелационна подкрепа, за каквато говори правителството? Защото вие изразихте опасения, че някои процеси в БСП и публични изявления на нейни лидери наистина могат да провалят шансовете ни да евро и атлантическа интеграция?

Преди всичко аз считам, че с резултатите от посещението и срещите на премиера в САЩ трябва да бъдат запознати всички политически сили в парламента. Смятам, че информацията, която имаме, е крайно недостатъчна, за да бъдат направени точните и обективни изводи. Ако декларираният резултат от срещата е окуражаващ, аз като бивш министър на външните работи и участник в правителство, изградило на практика европейската и евроатлантическата перспектива за България, ще подкрепя всяко разумно действие на кабинета в посока на приближаване и покриване на критериите за членство в НАТО. Не може СДС да се дезинтересира от тази тема, само защото е в опозиция. Не е важен въпросът за "собствеността" на постиженията. Важно е да се постигне националният интерес. А той диктува България да стане член на НАТО с всички произтичащи от това права и задължения. Ангажиментите на страната ни към Алианса не се изчерпват със срещата в Прага. Тези изисквания, които ние изложихме под формата на меморандум до президента, министър-председателя и управляващите политически сили, са изключително важни и те засягат всички сфери на обществения живот - икономика, реформата на армията, ефективността на съдебната система, борбата с престъпността и корупцията.

Няма ли индикации, че философията на управление на НДСВ се доближава до монархо-комунизма?

Има признаци. Трябва де се направи много задълбочен анализ на това, което се случи в Благоевград по време на частичните местни избори. Очевидно, че появата на кмет като Лазар Причкапов, свързан с БКП, е много сериозен сигнал за тежките процеси, които текат в социалистическата партия и явно доказателство, че в нея има различни ядра, включително и такова, което не приема пронатовската ориентация на България. И то намери своя естествен отдушник в подкрепата на един кмет като Причкапов. Това е и един допълнителен знак за комунистическа носталгия.

Това не ви ли притеснява? След крайно десните националистически движения в Европа, неминуемо ще се появят и крайно леви. Можем ли да избягаме от тази обща вълна?

Мисля, че можем да избягаме. Но това е ангажимент и съпричастност на всички политически сили. Като лидер на СДС мога да кажа, че ние сме ангажирани и изпълнени с желание да поемем нашата част от отговорността. Защото е очевидно, че реформите са трудни и имат своята тежка социална цена. Но съща така очевидно е, че компрометирането на реформите по какъвто и да е начин, ще доведе до радикализация на обществото, а тя може да тласне хората към решения, които нямат нищо общо с демокрацията.

Какво показва, че СДС се променя не само вербално? Вашият призив да заговорите на хората на нормален, а не на партиен език, повторен неграмотно от лидерите ви по места, веднага зазвуча като клише?

Най-лесно е да осъдя хората. Важно е да можем да застанем пред тях, да говорим за най-тежките им проблеми и да приемем критиките им по отношение на нашето предишно управление. Единственият начин една партия или един лидер да бъдат харесани от хората, е когато те го усетят близък. А тази близост се създава с много срещи и откровеност. СДС е в началото на своята промяна и не бива да се сърдим на обществото, че толкова бавно ни връща доверието. Това не е драматично.