СДС няма да успее да спре законодателно нова коалиция ОДС

Внесените от СДС предложения за промени в избирателния закон, които биха попречили на Демократи за силна България (ДСБ) да се явят на изборите в коалиция под името ОДС, вероятно няма да минат в парламента заради съпротива от страна на управляващите.

Предложената от СДС поправка предвижда коалиция, участвала в предишни избори, да може да се регистрира в ЦИК със същото наименование, само ако в нея участват всички партии или коалиции от коалициите за предишните избори или ако последните са дали писмено съгласие за новата регистрация.

Решението за такива изменения в закона бе прието от 11 десни партии в неделя, в рамките на обединителните срещи, инициирани от СДС.

Ден по-късно лидерът на ДСБ Иван Костов обяви, че протяга ръка на БЗНС - НС, Демократическата партия и БСДП за съвместно участие на изборите в коалиция Обединени демократични сили (ОДС). Подписите на четиримата лидери стоят под името на коалицията, която участва в изборите през 2001 г. Разликата сега е, че Костов не е председател на СДС и че синята партия, която беше ядрото в ОДС, не фигурира в настоящите планове за новата коалиция със същото име.

Израз на паника и страх са исканите от 11-те десни партии промени в закона, коментира в понеделник зам.-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова. Тя добави, че зад тази инициатива прозира битката за това кой ще вземе синята бюлетина. Според Михайлова това е неморален опит чрез законодателството да се пречи на нормалния демократичен процес.

НДСВ не е готово за подкрепи забраната

Останалите политически сили оцениха внесените от СДС промени като опит за решаване на "лични драми" между двата сини лагера.

НДСВ, които влязоха в парламента през 2001 г. като коалиция, в която участваха Партията на българските жени и движение "Оборище" и не е сигурно дали ще се явят заедно на следващите избори, определиха идеята на СДС като неприемлива. Юристката Анелия Мингова обясни, че записването на това изискване в закон ще наруши равенството между политическите субекти в коалициите.

Една коалиция се формира за участие в конкретни избори и не обвързва влизащите в нея непременно да влязат отново в същата формация. Различно е положението с партиите, които са юридически лица и са свързани с трайна цел, докато коалицията е нещо мобилно, посочи Мингова пред репортер на Mediapool.

Депутатът от ДСП Четин Казак е на мнение, че внесената от СДС законодателна промяна е насочена срещу партията на Иван Костов. Той уточни, че проблемът не касае неговата партия, която винаги се явява самостоятелно на избори.

"Новото време" няма да подкрепи законодателство, свързано с "конкретни партийни интриги", заяви депутатът Борислав Цеков по повод идеята на СДС.

Гласовете от чужбина да не отиват в един район

По-скоро одобрение засега предизвика друга предложена от СДС промяна, която предвижда гласовете от чужбина да се разпределят пропорционално във всички избирателни райони по определена методика.

Според внесените от БСП поправки ЦИК трябва да определи два или три избирателни района, в които да се прибавят гласовете от чужбина.

Според Анелия Мингова от НДСВ има резон в идеята за разпределение на гласовете от чужди държави, защото те не трябва да се съсредоточават в един район. Как обаче точно да стане, трябва да се прецени от експерти. Важното е да не се подменя вота на избирателя, каза тя.

Асен Агов от ОДС определи като добра и положителна всяка подобна промяна, която създава по-добър баланс. Той изтъкна, че къде да се регистрира гласуващ в чужбина българин трябва да е въпрос на негов избор, а не да му се спуска отгоре.

Според ДПС по-добре е идващите отвън гласове да се разпределят пропорционално във всички избирателни райони, а не да се създава нов мандат, което би означавало да се вземат мандати от съществуващите. Четин Казак смята, че това е неприемливо за всички политически сили.

Идеята за създаване на нов мандатен район, където да се събират гласовете от чужбина, е на "Новото време".

Парламентът да не се разпуска до изборите

Парламентарни сили вероятно ще подкрепят и внесената от Коалиция за България законодателна промяна, която предвижда Народното събрание да не се разпуска до провеждането на парламентарните избори, а депутатите да запазят мандата си и по време на предизборната кампания.

Поправката цели постигането на равнопоставеност в закона между премиер, министри и депутатите, тъй като сега действащата уредба позволява само на членовете на кабинета да не излизат в отпуск и да запазват поста си докато участват в предизборната кампания, мотивираха се от БСП. По думите на Младен Червеняков промяната се налага, за да не нарушат депутатите конституцията с изтеглянето на датата на изборите в края на юни.

Съпротива обаче среща предложението на БСП неграмотните да нямат право на придружител в избирателната секция.

Левицата предлага още създаване на облекчен достъп до местата за гласуване и улесняването на начина на гласуване на хората в неравностойно положение.

Другите идеи на БСП са свързани с максимална регламентация на конкретните функции на избирателните комисии, за да се остави по-малка възможност с тълкувателни решения или методически указания ЦИК "да дописва закона".

От левицата предлагат предизборната кампания в БНТ и БНР да започва и да завършва с едноминутни клипове на партиите и коалициите, а хрониките за предизборните прояви да се разделят на блокове за парламентарни и извънпарламентарни сили. Депутатите смятат, че броят на диспутите трябва да се увеличи от два на осем за цялата кампания, както и че трябва да се предостави по-голяма свобода на националните, регионалните и частните медии в отразяване на кампанията.

Предложените от СДС предвиждат при отразяването на предизборната кампания от БНТ и БНР да няма встъпителни и заключителни обръщения, а само хроники и диспути.

Следващото предложение дава облекчена възможност на студенти и ученици да гласуват по настоящ адрес, при което се отчита по-голямата им натовареност по време на изпитните сесии, съвпадащи често с дните, в които се провеждат избори.

Друг параграф от внесения законопроект предвижда да се премахне възможността за наличие на белези, които биха позволили установяването на избирателя, гласувал с определена бюлетина.