СДС предлага съдебен контрол за патриаршеския избор

Съдът да контролира избора на ръководство на Българската православна църква, предвиждат промени в Закона за вероизповеданията, внесени от СДС в петък в деловодството на парламента.

Поправките са провокирани от резолюцията на Парламентарната асамблея на Европа, според която вероизповеданията в България трябва да са с еднакъв статут, а държавата да не се намесва при вътрешни спорове.

СДС настояват да се въведе охранително производство при избор на ръководството в православната църква - т.е. съдът да проверява дали то е легитимно според каноничното право. В момента съдът регистрира ръководствата на всички вероизповедания след като разгледа документите за избор и легитимността на форумите им, а БПЦ е изключена от тази санкция заради регистрацията си екс леге като юридическа личност.

Лъчезар Тошев от СДС уточни, че ще се запази особения статут на БПЦ, чрез който тя по закон се признава за юридическо лице, но с промените ще се гарантира, че нейното ръководство е легитимно.

СДС настоява текстът в закона, забраняващ да има две вероизповедания с еднакво име да се замени с "идентично", което според Борислав Цеков от "Новото време" автоматично цели да услужи на синода на Инокентий.

Точно благодарение на този текст законът легитимира Светия синод начело с дядо Максим и лиши от право да се наричат "Българска православна църква" алтернативния синод на Инокентий, който не признава Максим и твърди, че е избран неканонично под натиск на бившата комунистическа партия и тоталитарния режим на Тодор Живков.

Въз основа на това прокуратура и полиция изгониха от храмовете алтернативните свещеници.

Тошев увери, че законът няма да действа със задна дата, но патриарх Максим все още не е регистриран в Софийски градски съд. Заради съмненията за фалшиви бюлетини и държавен и партиен натиск при избора му, той може отново да бъде атакуван пред съда.

Мирослав Севлиевски от "Новото време" заяви, че действащата практика не противоречи на препоръките на ПАСЕ. Нововремци, които стоят изцяло зад владиците на Максим и дори вече планират кой ще е следващия патриарх, прокараха в комисията по вероизповеданията защитна проектодекларация за закона.

Борислав Цеков пък е абсолютно убеден, че промените на СДС няма да минат прел пленарна зала и вероятно е прав, като се знае, че НДСВ, ДПС и БСП, по волята на премиера Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов заедно наложиха новия закон за вероизповеданията.

Макар и да не са императивни, препоръките на ПАСЕ не могат да бъдат игнорирани, смята Тошев. По думите му целта на СДС с проекта за промени е да предизвикат дискусия по препоръките в Народното събрание, така че законът за вероизповеданията да бъде в пълно съответствие с европейските стандарти.

Проектът на СДС предвижда още данъчни облекчения за дарители на църквите и същевременно освобождаване на вероизповеданията за получените дарения.

Този текст фигурираше още в трите законопроекта при приемането на закона за вероизповеданията през 2002 г. от този парламент, но тогава бюджетната комисия, ръководена от Иван Искров, ги отхвърли.

Друга поправка предвижда общините да получат право безвъзмездно да предоставят терени за строеж на храмове на регистрирани вероизповедания. Тошев аргументира идеята си с това, че религиозните общности не са бюджетни организации и не извършват търговска дейност.

Хората на Надежда Михайлова предлагат също съществуващите в момента над 1000 незаконно построени храмове да се узаконят безвъзмездно - без да плащат глоби и такси.

До 1 януари м.г. трябваше да се внесат таксите за незаконните строежи, но заради това, че са непосилно високи за вероизповеданията, не започнаха процедури за узаконяване. В общата бройка попадат храмове на различни вероизповедания - джамии, евангелски и православни църкви. От регионалното министерство били уверили, че засега няма да разрушават такива молитвени домове, но от СДС настояват проблемът да бъде уреден със закон.

Държавата да поеме здравното осигуряване на свещенослужителите, които са около 2000 души, предлага СДС, което е доста популистка идея. Според сините, свещениците не плащали здравни осигуровки, защото не били в трудово-правни отношения и са в бедстващо положение. По думите на Тошев свещениците били на по-особен статут, а не на трудов договор, което не е съвсем вярно. Факт е, че от години Светият синод на патриарх Максим, оправдавайки се с разкола и липсата на средства, не внася здравни осигуровки на духовниците. Заради такива случай във Видинско имаше попски бунт срещу митрополит Дометиан и закани за съдебни искове.

Повечето политически сили още не са запознати с внесения законопроект и нямат коментар по него.