СДС сондира коалиция с царя

Депутатът Светослав Лучников, смятан за морален гуру на синята партия, днес отново разбуни духовете с идеята, че СДС може да се коалира с НДСВ, ако царят скъса с БСП и ДПС.

Както обикновено, Лучников уточни, че изказва лично мнение. Точно като такова каза че го е възприел и НИС на синята партия, който припомни, че СДС е взел политическо решение да е опозиция в 39 -то Народно събрание.

Самият Лучников поставя няколко важи предусловия за коалиция НДСВ - СДС. "Първо, СДС в никакъв случай не трябва да стане прикритие на една фалирала политика на НДСВ. Защото има такава опасност, политиката на НДСВ да фалира, и то да търси просто едно прикритие със сътрудничество със СДС. Това не трябва да се допуска. Но аз още преди изборите направих призив към г-н Сакскобургготски да се ориентира вдясно, да престане да флиртува и да сътрудничи с БСП и с ДПС, тъй като смятам, че те не са национално отговорни партии, и да потърси едно здраво, искрено сътрудничество със СДС. На този призив досега те не отговориха положително", казва Светослав Лучников пред Радио "Свободна Европа".

Според него подобно предложение за коалиция би било реалистично, "ако е свързано с един рязък завой в досегашната политика на НДСВ", което в момента обслужва реваншизма на БСП. Другото условие е НДСВ да се освободи от опеката на ДПС.

Лучников припомня пред в. "Пари", че след изборите м.г. СДС е отказало да даде "декоративни фигури, които да служат само за козметично разкрасяване на управлението на НДСВ, без да имат реално присъствие в управлението". Според Лучников още през лятото на 2001 г. е била възможна "почтена комбинация с НДСВ", ако освен предлаганото външно министерство, на СДС са били дадени още едно икономическо и едно силово министерство. Това обаче не станало.

Има ли шанс НДСВ да поднови офертата си към СДС?

Съществува вариант, при който управлението дотолкова ще се е компрометирало, че дори няма да е необходимо царят да скъсва с БСП и ДПС, защото те вече предвидливо ще са се изтеглили от губещата комбинация.

Поне няколко обстоятелства биха допринесли за такова развитие. На първо място - проблемите в управлението, които до този момент по никакъв начин не изчезват, а се задълбочават. Макар правителството да прескочи един пик на срив в общественото доверие, нищо до този момент не показва, че е настъпила трайна стабилизация, тъй като липсват необходимите позитивни управленски резултати за такова развитие. Освен това не е задължително следващото разклащане да бъде предизвикано от съществен вътрешен икономически или политически проблем, а от странични фактори, като хода на делото в Либия, което, за съжаление, се превърна в медиен инструмент за сваляне и качване на правителства.

Когато правителството започне да се разклаща отново, БСП без съмнение ще подпомогне това - чрез насърчаване на стачки и протести (както стана със стачката на учителите), а защо не и като се опита да изтегли министрите си от кабинета. Другият сериозен ресурс на левите за натиск върху правителството е президентът.

В същото време отношенията в управляващата коалиция НДСВ - ДПС могат да се влошат допълнително, в зависимост от изхода на сделката за "Булгартабак". ДПС вече достатъчно ясно сигнализира, че е против единствения що-годе приемлив кандидат за покупката на тютюневия холдинг в лицето на Дойчебанк. Хората на Доган предупредиха, че могат и да излязат от коалицията, ако правителството не се съобрази с техните фаворити, които гравитират към Майкъл Чорни.

При развитието на подобни процеси НДСВ ще бъде принудено да търси спасителни варианти, още повече, че поканата за членство в НАТО ще е факт и България ще е поставена под силен международен натиск за изпълнение на конкретни ангажименти в политическата, военната, икономическата и правната област. Без съмнение западните партньори на България биха се чувствали най- комфортно с коалиция НДСВ - СДС.

Какво се случва със СДС и НДСВ в случай на коалиция?

На първо четене е почти сигурно, че при поставянето на въпроса за коалиция с царското движение, СДС ще се разцепи. Въпреки позитивния изход от Националната конференция на синята партия, новото ръководство все още не е успяло да си създаде достатъчно солидни ресурси нито на централно, нито на местно равнище. СДС няма ясна политическа стратегия отвъд декларациите, че е опозиция на управлението и едновременно с това гарант за членството на България в ЕС и НАТО. СДС трудно успява да се разграничи от идеологията на царското управление (доколкото НДСВ стриктно се придържа към изискванията на международните финансови институции). Заедно с това СДС много често демонстрира парламентарен консенсус с БСП и за хората е трудно да разграничат аргументите на левицата от тези на десницата. В настоящата ситуация СДС остава единствената сериозна дясна алтернатива в страната, но проблемът е, че не може да уплътни това присъствие като реална политика, послания и авторитетни фигури.

В този смисъл при евентуална коалиция с царското движение преди избори СДС рискува да прекрати собствения си проект за обновление, който едва сега започна. Ако тръгне на коалиция в настоящия си аморфен вид, СДС едва ли ще успее някога да изгради своята идентичност като действителна дясна алтернатива.

По отношение на НДСВ нещата изглеждат още по- объркващи. Ако от царското движение се извадят две съществени съставни части - гравитиращите към БСП и ДПС политически фигури и икономически групировки, от движението ще остане само царя. В най-чистия си вид конфигурацията СДС - НДСВ би била реализация на един устойчиво съществуващ през всички години на прехода, но провален през 2001 г. проект СДС - Симеон. В чистия си вид този проект вече не може да се осъществи най-малкото защото и двете страни знаят старата поговорка, че строшена стомна не се лепи. Не толкова нереалистичен би бил варианта Симеон да прочисти НДСВ от лица, структури и връзки, които не са приемливи както за здравословното политическо развитие на страната, така и за неговите лични амбиции да направи нещо добро за нея. При този (твърде нереалистичен) сценарий интересите на царя и на СДС действително могат да се припокрият. Този вариант, обаче, минава през предсрочни парламентарни избори, тъй като е невъзможно да се развие в настоящия парламент, където и Симеон, и Надежда Михайлова, имат проблем със собствените си парламентарни групи.