Сегрегацията в българските училища и неграмотността на ромите стана тема на слушане в Хелзинкската комисия

Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа проведе слушане за проблемите на ромите в Централна и Източна Европа, съобщи радио Дойче веле. Така наречената Хелзинкска комисия посвети вчерашното си заседание на човешките права на ромите, като фокусът бе върху образованието. В слушането участваха българската посланичка в Съединените американски щати Елена Поптодорова, директорът на проекта за ромска интеграция в института "Отворено общество" в Будапеща Румян Русинов и Димитрина Петрова, директор на Европейския център за човешките права на ромите.

Според Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа близо 10 милиона роми живеят по света, като повечето са в Централна и Южна Европа. Общото мнение е, че повишаването на достъпа до образование на ромите е ключът за излизане от затворения кръг проблеми като постоянно нисък стандарт на живот и висока безработица.

Българската посланичка в Америка Елена Поптодорова подчерта,че в България продължава развитието на националната програма за интегриране на ромите, създадена от предишното правителство. Тя все още няма желания ефект, но по нея се работи и се изпълняват конкретни проекти. Елена Поптодорова даде за пример Софийска община, която взима заем от Банката за развитие на Съвета на Европа за жилища и благоустрояване на ромските квартали в София. Скоро ще започне и работата на Съвета по етнически и демографски въпроси по антидискриминационен закон.

Елена Поптодорова добави, че има случаи на неравнопоставеност на ромите и това е свързано с техния по-нисък социален, икономически и квалификационен статут. Тя изтъкна, че в България няма сегрегация в образованието и в училищата се дават специални указания, забраняващи създаването на класове само от ромски деца.

Според Румян Русинов от института "Отворено общество" обаче проблемът със сегрегацията съществува и поне 70 процента от ромите в Централна и Източна Европа посещават сегрегирани училища. България не прави изключение и децата са географски сегрегирани в т.нар. цигански училища в ромските квартали. Тези училища имат много ниско качество на образованието и децата се изолират от българските ученици. По този начин и в двете групи се насаждат предразсъдъци.

Политиката на скриване на ромските проблеми, която се водеше в последните десет години, в никакъв случай не помагаше и няма да помага на България по пътя ѝ за присъединяване към евроатлантическите структури, подчерта Румян Русинов. Той смята, че е израз на политическо късогледство да се оставят големи групи хора неграмотни, тъй като те стават все повече и повече и се превръщат в значителна част от българското общество.

Ромската общност не иска да тежи на обществото и има желание да се образова и интегрира, допълни Русинов.

По време на слушането представители на неправителствените организации настояха за предоставяне на равни възможности за образование на ромите. Като много успешен пример бе даден проектът на програмата за интеграция на ромите в град Видин. Там децата от ромското гето се разпределят в класове от останалите седем видински училища. Децата не само че се задържат в училище, но стават повече и постигат същите резултати като останалите български деца. Затова една от целите е подобни проекти да се насърчават и развиват от българското правителство в цяла България, докато се постигне десегрегация на образователната система.

Румян Русинов и Димитрина Петрова потърсиха съдействието на американската администрация за осигуряване на политическа, експертна и финансова помощ на България за изграждане на национална система за десегрегация.

Присъстващите на слушането пред Хелзинкската комисия подчертаха, че десегрегацията ще бъде от полза на всички страни от Централна и Източна Европа.