Северна Корея подкопава Договора за неразпространиение на ядрените оръжия

Признанието на ръководството в Пхенян, че Северна Корея продължава да работи тайно над програма за ядрени оръжия, е сериозна заплаха за Договора за неразпространение на ядрените оръжия /ДНЯО/. Този договор е основният стълб на всички дипломатически усилия чрез контрол над въоръженията да се сложи спирачка на по-наташното разпространие на ядрените оръжия.

Договорът за неразпространие позволява ядрени оръжия да притежават единствено пет от неговите страни-членки - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания. Но и те са поели задължение да полагат сериозни усилия за ядреното разоръжаване с крайната цел да се откажат напълно от ядрените оръжия.

Към ДНЯО са се присъединили всички държави в света с изключение на Индия, Пакистан, Израел, и Куба. През 1985 г. - вероятно под съветски натиск - членка на договора стана и Северна Корея. С това тя се задължи да не разработва свое ядрено оръжие.След като Индия, Пакистан и Израел решиха да останат извън договора и така си запазиха правото да притежават ядрено оръжие, продължаването на севернокорейската ядрена програма е първият случай, когато страна-членка на Договора за неразпространение в нарушение на този договор иска да стане стане държава, притежаваща ядрени оръжия. Оттеглянето на Пхенян от отказа да притежава ядрено оръжие, е лош пример, който и други държави могат да последват. В резултат цялата сграда на договора може да рухне. Заплашено е бъдещето на самата политика на неразпространение на ядреното оръжие.

Какво може да е накарало господстващата клика в Пхенян да иска да има ядрени оръжия. Една от възможните причини е, че тя търси застраховка за оцеляването си. Закрилата от някогашния Съветски съюз отдавна я няма. А поради интереса на Пекин от добри отношения със САЩ е съмнително дали Китай ще продължи да закриля в бъдеще дългогодишния си клиент. От друга страна правителството на Буш причисли Северна Корея към "оста на злото" заедно с Ирак и Иран. Предвид "доктрината Буш", която не изключва превантивни удари срещу враждебно настроени държави, е възможно Северна Корея да иска да гарантира трайно оцеляването си чрез притежанието на ядрени оръжия. Възможно е обаче също така севернокорейското ръководство да използва ядрената си програма като миза за преговори в покера с Вашингтон. В тази посока сочат неотдавнашните усилия на Пхенян за пакт за ненападение със САЩ.

Възможно е дори севернокорейското ръководство да иска да инициира широкомащабна политика на разведряване на отношенията с Вашингтон. В такъв случай признанието за тайно продължаваната ядрена програма би могло да е опит за изхвърляне на ненужен баласт. Целта би могла да е да се накарат САЩ да признаят правото на съществуване на Северна Корея и едновременно с това да я зачекнат от списъка на бандитските държави. Условието за това е Северна Корея да се откаже от програмата за ядрени оръжия.

Възможно е също Северна Корея да се опитва да използва сегашната концентрираност на американското правителство върху кризата с Ирак, за да наложи своето право да притежава ядрени оръжия и така да наложи в дългосрочен план обединението на Корейския полуостров да стане при условията на Пхенян. В такъв случай САЩ и международната общност би следвало да заставят в крайна сметка дори под заплаха с употреба на сила Северна Корея да се откаже от ядрената си програма. Това обаче няма да е лесно поради голямата ковнеционална военна мощ на Северна Корея, поради това, че столицата на Южна Корея Сеул отдалечена само на 35 километра от демаркационната линия, както и поради това, че американското разузнаване предполага, че Северна Корея вече разполага с едно или две ядрени оръжия.

Докато няма още яснота какво цели Северна Корея с признаването на своята ядрена програма, която е нарушение на договора за неразпространение на ядрените оръжия. Необходимо е най-напред чрез разговори да се сондира дали Пхенян наистина е готов да се откаже от ядрени оръжия при ефикасен международен контрол. Друга цел освен тази не може да има. Защото ако Пхенян не се съгласи да се откаже от ядрената си програма и други страни-членки на договора в средносрочен или дългосрочен план могат да престанат да се чувстват обвързани с отказа да притежават ядрено оръжие. Последицата от това била, че в скоро време ще имаме един свят с 15 или 20 държави, притежаващи ядрено оръжие - перспектива, неприятна и за Германия.

* - авторът е ръководител на изследователска група към Германския институт за международна политика и сигурност

По БТА