Северна Корея: ще бъде ли разплетен ядреният възел?

Вашингтон заплаши да внесе въпроса за ядрената програма на Северна Корея за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН и тласка към инициативна стъпка в тази посока директорския борд на МААЕ.

При това САЩ уверяват, че стремежът им не е да бъдат наложени санкции срещу КНДР, въпреки че според уставните документи на МААЕ и ООН санкции могат да бъдат предприети, ако се установи нарушение на задълженията по Договора за неразпространение на ядрено оръжие.

Франция и Великобритания подкрепят прехвърлянето на проблема към Съвета за сигурност, Китай не възразява, а Русия се колебае, като предлага да бъде изчакана конкретната реакция на Пхенян в отговор на руската "пакетна" инициатива.

Вашингтон изглежда планира чрез Съвета за сигурност да се задейства нов преговорен механизъм, който да задоволи изискването на Пхенян за непосредствен диалог със САЩ и заедно с това да даде на американците възможност да заявят, че не са се поддали на някакъв шантаж. С тази цел САЩ правят опит да формират в рамките на ООН по-тесен форум, включващ "ядрената петорка", Япония, Южна Корея, Австралия и Южна Африка. Очаква се в тези рамки да бъде обсъдено руското "пакетно решение", което посланикът на САЩ в Москва Александър Вършбоу нарича засега асортимент от общи идеи. Морис Стронг - съветник на генералния секретар на ООН Кофи Анан, заяви след завръщането си от Пхенян, че позициите на САЩ и КНДР по уреждане на кризата се доближават и посредническите усилия на Русия биха могли да завършат с успех.

Според официалните изявления руските предложения предвиждат връщане към статуквото - рамковото споразумение между САЩ и КНДР от 1994 година, като се добавят писмени уверения за липса на враждебни планове от страна на САЩ и допълнителна икономическа помощ. По този вариант трябва да бъдат замразени, но оставени на КНДР наличните ядрени обекти в страната, а МААЕ да бъде обявена за техен гарант. Малко е вероятно подобна перспектива да задоволи Вашингтон, който се опасява от аналогични кризи в бъдеще, ако Пхенян предяви нови изисквания.

Пазарлъкът следователно ще се развие около възможните варианти за модифициране на споразумението от 1994 г., които да са приемливи и за САЩ, и за КНДР. Американците са готови да предоставят определени писмени уверения, че не предвиждат атака срещу КНДР. Става въпрос обаче единствено за повторение на съответната формулировка от съвместното изявление на САЩ и КНДР през октомври 2000 г., тъй като Вашингтон разглежда като неприемливи всякакви "договори за ненападение". Най-вероятно САЩ ще проявят готовност да подновят доставките на мазут и храни. Възможно е дори да склонят за някакво целево икономическо сътрудничество. Това показват изявленията на посланика на САЩ в Сеул, че Вашингтон е готов да не се ограничава с обикновената помощ от хранителни припаси за Северна Корея.

Въпреки това американците, изглежда, нямат вече намерение да спазват самото рамково споразумение - това бе фактически потвърдено от заместник-държавния секретар Джон Болтън. Вместо ядрени реактори, работещи с лека вода, САЩ са готови да предложат построяването на няколко ТЕЦ-а, използващи за гориво мазут или газ /обсъжда се вариант за газови доставки от Сахалин/. Американците ще настояват и за много по-задълбочени инспекторски проверки в КНДР, за изпращане извън страната на всички запаси от плутоний и обогатен уран, както и за демонтиране на основните ядрени обекти на КНДР /реактора в Йонбьон, завода за преработка на плутоний, неидентифицирания още обект за обогатяване на уран/. САЩ виждат като задача не само временното замразяване на натрупаното количество оръжейни ядрени материали, но и ликвидирането на мощностите за производството им.

Твърде малки обаче са шансовете КНДР да се съгласи изцяло да ликвидира ядрената си програма, доколкото няма международноправни основания за това. Възможно е там да проявят готовност да се откажат от строежа на нови ядрени реактори, да приемат съдействие за изграждане на топлинни енергоблокове, но вероятно ще се помъчат на всяка цена да запазят ядрения реактор в Йонбьон /а според американците това би им позволило в даден момент да възобновят производството на плутоний/. Малко е вероятно също така КНДР да предаде на МААЕ готовите си ядрени боеприпаси, ако разполага изобщо с такива. Вашингтон има и допълнителни изисквания към Пхенян: прекратяване на изпитанията и износа на балистични ракети с обсег над 300 км /изискване на режима по контрол върху ракетните технологии/, изтегляне на войските от границата с Южна Корея, подобряване на положението с човешките права /условие на десните консерватори, които критикуват Буш заради липса на достатъчна твърдост спрямо КНДР/.

Не се знае засега доколко са важни за администрацията на Буш всички тези "неядрени" изисквания. От една страна, съгласието на КНДР макар и с част от тях би позволило на Белия дом да заяви, че постигнатият от Буш резултат в преговорите е много по-добър от онова, което успя навремето да получи Клинтън. Това би дало възможност и за по-голяма гъвкавост по ядрените аспекти на сделката. От друга страна, хората на Буш може би съзнателно са прекомерно строги в изискванията си към КНДР, за да вкарат преговорите в задънена улица и да прехвърлят цялата отговорност на Пхенян. Тогава американската администрация търпеливо ще изчака икономическия колапс на севернокорейския режим. Не може да се изключи и това, че администрацията на Буш просто няма интерес да се постигне приемлива за КНДР спогодба и протака преговорите, докато бъдат приети повечето условия на САЩ.

Авторът е депутат от Държавната дума.
По БТА