Севернокорейската криза крие по-голяма заплаха от багдадската

Една врата се затваря, но друга ти се затръшва пред носа. Тъкмо САЩ и световната общност започнаха да се готвят за война в Ирак, за да му попречат да се сдобие с ядрени оръжия, и ето че Северна Корея се появи изневиделица като още по-сериозна и близка заплаха.

Така е. Ако има някъде деспот, който да е от същата величина като президента Саддам Хюсеин, то това е зловещият Ким Чер Ир, за когото знаем малко, но чието облекло и външен вид, изглежда, са вдъхновили създателите на тираните-мегаломани от филмите за Джеймс Бонд.

Кризата обаче не е художествена измислица, а факт. Може би до няколко месеца Северна Корея ще може да се сдобие с ядрени оръжия, а вариантите за действие от страна на САЩ и на света са по-малко, отколкото в случая с Ирак.

Проблемът не е неочакван. Преди осем години администрацията на Клинтън успя да убеди севернокорейците да закрият програмата си за АЕЦ и да пуснат в страната международни инспектори. В замяна им бе обещан проект за 5 милиарда долара /3 милиарда английски лири/ за изграждане на два безопасни от военна гледна точка ядрени реактора и ежегодна доставка на 500 000 тона мазут. Проектът се финансираше от японците, южнокорейците и американците.

Натрупа се обаче огромно взаимно недоверие. Севернокорейците не позволиха да се извършат същински инспекции. Американците, след като предложиха моркова, размахаха заплашително голямата тояга. И тогава, през октомври, по неясни причини севернокорейски официални лица информираха Джеймс Кели - американския помощник държавен секретар, че те разработвали отделна програма за обогатяване на уран, която може да се използва за създаване на ядрени оръжия.

В отговор американците временно спряха доставките на мазут за страдащата от недостиг на електричество Северна Корея. Ким Чер Ир отвърна на удара, като реактивира замразения реактор в Йонбьон. Това може и да е само маневра в преговорите, но може да е и сериозна промяна в стратегията.

Защо това е толкова важно? Не е ли Северна Корея далечна страна, за която знаем малко? Не можем ли просто да оставим американците, японците и южнокорейците да си се оправят с това? Важно е и то по няколко причини.

Първо, Северна Корея не просто има вероятност да се сдобие с ядрено оръжие. Тя разработваше и насочващи се ракети, които могат да го пренасят на стотици мили извън нейните граници. И Япония, и съседната Южна Корея са нейни потенциални жертви.

Второ, Северна Корея е най-обгърнатата в тайна и тоталитарна държава в света. Ирак, за разлика от КНДР, се контролира от един диктатор. Режимът ще изчезне, когато Саддам си иде. Северна Корея се самоизолира от света за повече от половин век. Тя има малцина приятели и за разлика от Ирак - който е част от по-големия арабски свят - тя няма верни съмишленици. Поведението ѝ е своенравно и непредсказуемо.

Трето, Северна Корея бързо затъва. Това е провалила се държава. Съществуват добре документирани доклади за масов глад; икономиката ѝ е в ужасна бъркотия, нейният БВП е на светлинни години от този на капиталистическата Южна Корея.

Всички тези фактори изнервят нейните политически лидери; те имат повече от един милион въоръжени войници по границите си. Те отчаяно ще се стремят към икономически напредък и политическо оцеляване. Отчаяните хора са опасни. Единственият им коз в преговорите е ядреният им потенциал, но това е много важен коз.

Реакцията на американците и на света трябва да има предвид тези неща. Отговорът трябва да не разчита не толкова на риториката, колкото на традиционната, деликатна дипломация. Изявление на Доналд Ръмсфелд, че идната година САЩ са в състояние да водят две войни - срещу Ирак и срещу Северна Корея - не бива да бъде възприемано прекалено буквално, но не бива и да бъде игнорирано.

Ако по време на война с Ирак Северна Корея атакува Токио или Сеул, американците могат да мобилизират големи сили за ответен удар, без да спират битката си срещу Багдад. Но превантивната война е съвсем друг въпрос. Засега САЩ ще използват срещу Пхенян натиска, а не силата.

Американската стратегия ще вземе предвид факта, че заплахата от страна на Ким Чер Ир и Северна Корея е средносрочна, а не дългосрочна. През следващите десет до двайсет години Северна Корея със сигурност ще рухне, а с нея и комунистическият режим. Тогава голямата икономическа, социална и хуманитарна задача ще бъде постепенното ѝ реинтегриране с Южна Корея. Заради огромната си бедност, 60-те години разделение и сравнително многобройното население, обединението на двете Германии ще ни се стори лесно на фона на корейското.

А междувременно липсата на военно решение означава, че американците ще трябва да работят много по-тясно с руснаците и китайците, за да постигнат отговорно поведение от страна на Ким Чен Ир. Русия и Китай имат обща граница със Северна Корея. Те би трябвало да са още по-заинтересовани от Вашингтон Корейският полуостров да бъде зона, свободна от ядрено оръжие - стабилен и мирен.

Дори ястребите в Белия дом и Пентагона ще признаят, че Съединените щати не могат сами да играят ролята на световен жандарм; че тази международна криза може да бъде решена единствено чрез международен отговор. Америка, Русия и Китай - работейки заедно - могат да придумат, заплашат и от време на време да подкупват севернокорейците, за да ги накарат да се откажат от ядрения си избор. Америка, ако е сама, не може да направи кой знае какво, освен да ги подкупи.

Затова може би по-скоро Далечният, а не Близкият изток сега е тази част от света, която бележи завръщането към многополюсния свят, и поставя граници пред американската хегемония.

Бел. на Таймс: Авторът е бил министър на отбраната на Великобритания през 1992-1995 и външен министър през 1995-1997 г.

По БТА