Шефът на разузнаването няма достъп до информация на НАТО

Шефът на българското разузнаване няма достъп до натовска класифицирана информация. Това призна самият и.д. директор на Националната разузнавателна служба полк. Кирчо Киров пред журналисти, след като запозна депутати от вътрешната комисия с готовността на НРС за членството ни в НАТО.

Киров обясни, че бил в процедура на проверка, а не му бил отказан допуск. Той отклони въпрос от кога го проверяват с обяснението, че законовият срок позволява 2 месеца и 20 дни проучване. Киров е и.д. директор на разузнаването близо година.

Независимо от това, че няма достъп до тайните на пакта, а негови служители вече имат, полк. Киров обяви, че хората в НРС с достъп до натовска информация трябва да са ограничен брой и най-вече от ръководството на службата.

В момента изключителна ограничена част от служителите на НРС имали достъп до натовска информация, призна Киров и увери, че хората с достъп до "необходимото ниво на класифицирана информация" ще се увеличат в близко бъдеще.

Шефката на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова не се ангажира с прогноза кога ще бъдат готови нови сертификати за достъп до натовска информация специално за служители на НРС и заяви, че за цялата страна само около 100 души имат сертификат за работа с тайните на НАТО, а към 10 000 са с достъп до национална защитена информация. Още заемането на поста си, Маркова отклоняваше въпроса дали шефът на НРС има достъп до натовска информация.

Киров не познавал хора от НРС, свързани с КГБ

По думите на полк. Киров към България няма отправени обвинения, че не може да опазва класифицирана информация, а по-скоро това били "съвети как да унифицираме нашите стандарти с тези на алианса".

Един от тези "съвети" е да се гарантира опазване на натовската информация от изтичане към страни, които не членуват в алианса. Основното притеснение на партньорите е от възможността да секретна информация на пакта да попадне в Русия чрез хора в службите ни, свързани с бившите структури на КГБ и ГРУ.

Запитан дали от НАТО са постъпвали искания за отстраняване на бивши ДС-кадри от службите, Киров отговори, че "никога, нито пред мен, нито за мен, искам да подчертая това, такъв въпрос не е поставян и не е съществувал".

Той бе абсолютно категоричен, че не познава хора от НРС, които да са свързани с КГБ.

Името на полк. Киров, бивш служител на Първо главно управление на ДС, бе специално споменато в германските медии покрай шпионския скандал с арестувания разузнавач от БНД, разследван за изнасяне на информация за българка от НРС.

За бившата представителка на НРС в Мюнхен се твърди, че е била отзована по искане на германската страна заради скандала. Външното разузнаване на България е действало само в региони, където е имало български интереси, категоричен бе днес Киров, който определи шпионския скандал като "недоразумение".

На конференция във Вашингтон, посветена на предстоящото влизане на България в НАТО и сигурността на Балканите, въпросът за шпионския скандал отново е бил повдигнат, съобщи вчера пред БНТ главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. На упреците той отговорил, че от Брюксел са ни казали официално, че такъв скандал няма. Генералът визира констатация, че не е установено изтичане на натовска информация към трета страна при този случай.

На въпрос защо не е на форума във Вашингтон, където се обсъждат въпроси за специалните служби на присъединяващите се към алианса държави, днес полк. Киров каза, че не му е известно там да се обсъждат подобни теми.

За да се гарантира опазването на информацията, НАТО постави условие на България ДКСИ да получи пряк достъп до архивите на ДС, за да гарантира, че специалните служби са извършили добросъвестна проверка на кандидатите за работа с натовска информация.

Шефката на ДКСИ Цвета Маркова заяви днес пред Mediapool.bg, че е имало полза от препоръката, която отправи Брюксел. Вече имало случаи, в които членовете на Комисията са били допуснати лично да проверяват архивите на ДС, съобщи тя. "По-добре вървят проверките, изисква се търпение и промени в нагласите", коментира дипломатично Маркова отказа на МВР да пуска комисията до архивите, което предизвика ултимативен натиск от НАТО.

И Външното разузнаване иска да подслушва без съдебно разрешение

Разузнаването да подслушва без за това да е необходимо разрешение от съда, е поискал шефът на НРС от депутатите днес.

Самият Киров обясни становището на НРС по-общо. Според него в закона трябва да има "разграничение между ползването на специални разузнавателни средства при досъдебната фаза от това, което се прилага при оперативната фаза". В единия случай доказателствата се използват за доказване на престъпна дейност пред съда, а при втория - събира се информация, необходима за опазването на сигурността в държавата, поясниха депутати.

Според депутати шефът на НРС намекнал, че мотивът му бил да се избегне изтичането на информация.

Същото правомощие поиска за НСС и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Контраразузнаването събира информация чрез подслушване и филмиране, която е свързана със събиране на данни, които да се използват за анализи дали има заплахи за националната сигурност.

За разлика от контраразузнаването обаче НРС действа основно в чужбина и е странно защо иска да подслушва у нас, при това без санкция от съда. Не случайно депутати искат при реформата в службите да ги обособят по териториален признак - външни и вътрешни.

Запитан дали становището на полк. Киров за използването на СРС е свързано с изготвянето на нов закон за спецсредствата, шефът на вътрешната комисия Владимир Дончев заяви, че по този въпрос "има активност в изпълнителната власт".

Полк. Киров е настоял пред депутатите да се задвижи и въпросът със законодателното уреждане на статута на разузнавателната служба. След ликвидирането на Държавна сигурност, бившите Първо и Пето главно управление действат като НРС и НСО по нормативни актове, а не по закони.

Изрично изискване за членството ни в НАТО е дейността на специалните ни служби да бъде уредена със закон, който да гарантира ясни отговорности и правомощия, а също и възможност за граждански контрол над службите. Не е уреден и въпросът за финансовия контрол върху разходите на службите.

Киров е поискал от депутатите да отпуснат повече средства за бюджета на НРС. Става дума за 1 млн. 200 лв. за противопожарна охрана, поясниха членове на вътрешната комисия, но запазиха в тайна каква сума от хазната е предвидена за външното разузнаване.

"Все още въпросът с кадровия дефицит в службата не е решен", каза шефът на НРС и добави, че това общ проблем на множество институции. Трябват ни млади и добре подготвени кадри, не е решен и въпросът с обновяването на арабското направление, призна Киров.

Шефът на вътрешната комисия Владимир Дончев оцени срещата като полезна и каза, че са били получени задоволителни отговори на всички поставени въпроси за работата на НРС. По думите на Дончев от изслушването на полк. Киров е станало ясно, че в НРС текат "оздравителни процеси", свързани с подмладяване на състава, с работата по опазване на класифицирана информация и с международните връзки на службата.

Да има нови закони за НСС и НРС реши Съветът по сигурността при премиера през октомври. От изявления на вицепремиера Пламен Панайотов стана ясно, че се събират становища от ръководствата на службите и на силовите ведомства. Депутати твърдят, че готов проект до момента не са видели.