Шест предизвикателства за бъдещето на Европа

Бъдещето на Европа може да се планира и да се подготви, но не може да се знае предварително. Нашата утрешна история все още не е написана. Бъдещата структура на Европа е поставена на риск именно поради постигнатите успехи: безпрецедентното икономическо благосъстояние, петдесетгодишния мир, който обаче не остави равнодушни европейските граждани пред опасностите, заплашващи планетата. Светът - от Близкия изток до Африка и от Латинска Америка до Азия - се нуждае от Европа като политически субект с утвърдени ценности. Европейските граждани отдавна са разбрали, и то много по-ясно от своите политици, че една обща за Обединена Европа отбрана и външна политика няма да отнеме нищо на самите държави, а би представлявала интересите на колектива и би защитавала личното достойнство на индивида.

Съюзът със САЩ едва ли ще бъде достатъчен. Една цивилизация, която не е в състояние самостоятелно да определи своята линия на поведение и да гарантира собствената си сигурност със свои сили, е осъдена да загине. Европейското обединение, което възникна в период на криза, може и да се разпадне от друга криза. Единствено завършеният вид, които се очаква да придобие съюзът след осъществяването на реформите може да направи така, че неотменимата цел на разширението да не доведе до превръщането на ЕС просто в зона на свободен обмен.
Основни опори на реформата трябва да бъдат следните моменти: 1) общ устройствен план за съюза;
2)премахването на правото на вето (само този, който приема да бъде поставен в позицията на малцинство, наистина може да приеме съюза);
3)обща външна политика, сигурност, отбрана и обща позиции пред международните организации;
4) различни отношения на институционално равнище между Съвета, Комисията и Парламента в рамките на демокрацията и разделението на властите и на функциите;
5) ефективното прилагане на принципите за сътрудничество и пропорционалност;
6) склонност да се върви към обединение дори и без участието на всички държави членки.

Европейският конвент е ясен белег за институционната криза, която се наблюдава в ЕС от осем години. Това съвсем не е изненадващо, защото създаването на едно обединение на основата на съгласието, а не чрез война или династичен съюз, е нещо безпрецедентно. В този смисъл и Конвентът е една историческа възможност за Европа да направи своето обединение необратимо. Ако проектът, който Конвентът ще изработи, получи общото одобрение, много е вероятно междуправителствената конференция да реши да го приеме без промени. Ролята на Франция в това отношение ще бъде много важна, а така също ще бъдат необходими и съвместните действия на Италия и Германия.

Времето е малко, тъй като историческото ускорение на събитията, което преживяваме: дълбоки демографски преобразования, драматичните световни събития, сегашните и потенциалните войни и т.н. поставя на риск бъдещето на начинанието. Затова трябва да се действа решително и то сега.

По БТА