Ширак назначи за премиер външния си министър от иракската криза

Френският президент Жак Ширак посочи Доминик дьо Вилпен за министър-председател, който да оглави ново правителство в отговор на унизителния провал на референдума за европейска конституция.

51-годишният Вилпен се издига от министър на вътрешните работи, за да замести Жан-Пиер Рафарен, който се оттегли след като в неделя гласоподавателите отхвърлиха призива на Ширак за ратификация на конституцията на ЕС.

Във вторник Вилпен пристигна в Елисейския дворец минути след като Ширак се сбогува с Рафарен с ръкостискане на стълбите.

Бивш външен министър, Вилпен е известен със защитата на френската позиция срещу водената от Съединените щати война в Ирак.

Дьо Вилпен е известен по цял свят като френският външен министър от времето на дискусиите около войната в Ирак, отбелязва европейският коментатор на Си Ен Ен.

Вилпен е отдавнашен поддръжник на Ширак и един от най-близките му съветници. Въпреки това анализаторите твърдят, че той е непопулярен избор.

Съставът на новия кабинет се очаква да бъде обявен в сряда, отбелязва Ройтерс.

Ширак ще направи обръщение към нацията във вторник вечер, съобщиха от офиса му. Очаква се той да оповести “пътната карта” на политиката на новото правителство, което по план трябва да управлява страната до президентските и парламентарни избори през 2007 г.

Вилпен беше широко обсъждан като наследник на непопулярния Рафарен, чиито икономически реформи и слаба политика по заетостта са сочени за основна причина за провала на референдума в неделя.

В кратко обръщение след като президентът прие оставката му, Рафарен обеща, че наследникът му ще работи за значително намаляване на безработицата в последните две години от втория мандат на Ширак, който може да му е и последен.

“Потвърждавам това обещание, дори ако спадът на долара и повишаването на цените на нефта го отложат с няколко месеца”, каза той.

След като бяха отчетени гласовете в цяла Франция и отвъдморските територии от неделния референдум, лагерът на “не”-то има 54.87%, а само 45.13% са гласували с “да”, според данните, оповестени от вътрешното министерство на Франция.

Според анализаторите загубата е унижение за Ширак, чиято страна – сред основателите на ЕС – е първата, която отхвърля договора. Ширак проведе мащабна кампания в подкрепа на конституцията.

Той е вторият френски лидер след ген. Шарл дьо Гол, който губи референдум от основаването на Петата френска република през 1958г.

“Френският народ нанесе сериозен удар в лицето на цялата система, която има наглостта да ни казва как да мислим,” заяви водачът на кампанията против конституцията на ЕС Филип дьо Вийер. “Конституцията вече е минало”, добави той.

Дьо Вийер и крайно десният лидер Жан-Мари льо Пен призоваха Ширак да подаде оставка, въпреки че френският президент каза, че няма да се оттегли.

Ширак заяви, че възнамерява да се срещне с европейските лидери в Брюксел на 16 юни и “да защити позицията на страната”. Той добави: “Франция ще продължи да изпълнява ангажиментите си и ви уверявам в това.”

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануал Барозу заяви в понеделник, че лидерите “трябва да направят повече, за да обяснят измеренията на това, което се случва и за изхода, който е единствено в ръцете на Европа”.

“Естествено, ще има и време за дискусии, но мисля, че едно нещо е сигурно: трябва заедно да се опитаме отново да върнем Европа на нейния път”,  допълни той.

Няколко европейски страни заявиха, че ще продължат своите референдуми за европейската конституция, въпреки че документът беше отхвърлен от Франция.

Предварителните проучвания в Холандия, която е насрочила за сряда своя референдум, предполагат, че лагерът на противниците води с 60 на 40 процента и печели от провала във Франция, смята Окли.

Британският премиер Тони Блеър заяви, че Европа има нужда от време за размисъл върху резултатите от Франция и че е прекалено рано да се каже дали Великобритания също ще проведе референдум.

Въпреки изхода от референдумите във Франция и Холандия, говорителят на Европейската комисия заяви в понеделник, че процесът на ратификация на конституцията ще продължи.

“Процедурата беше завършена в девет страни, които представляват общо над 220 млн. жители. Това е почти 49 процента от населението на ЕС. Комисията смята, че това е доста важна причина, поради която ратификацията трябва да продължи”, заяви Миколай Даужелевич пред АП.