През септември ще стане ясно ще се отпуши ли съдебната реформа

Най-вероятно към средата на септември Конституционният съд ще се произнесе по питанията на Пленума на Върховния касационен съд (ВКС), свързани със структурната реформа на правосъдната система. Прогнозата направи председателят на ВКС Иван Григоров, който уточни, че на 16 юли се очаква конституционните съдии да допуснат за разглеждане петте конкретни въпроса на Пленума.

В четвъртък Григоров запозна съдиите от Софийския районен съд с въпросите, отправени от Върховния.

От отговора на КС ще стане ясно дали обикновен парламент ще може да преструктурира съдебната система и след това да пристъпи към приемане на нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс, като спази поставените от Европейския съюз срокове. С предишно свое решение от 2003 г. КС на практика блокира структурните промени в системата, посочвайки че това е в прерогативите само на Велико Народно събрание.

В четвъртък Григоров отново подчерта пред съдиите, че структурата на съдебната система в България е сбъркана, че българската конституция не формулира "по много приемлив начин" въпроса със съдебната система. "Именно за това конституционна промяна е неизбежна и тя ще се случи," категоричен бе шефът на върховните съдии. Той акцентира и на факта, че преди да се реализират каквито и да е законодателни промени, съдебната система трябва да се преструктурира.

"С питането до Конституционния съд се надяваме да подпомогнем и улесним политическата класа, която да вземе и своите решения още в началото на есента," каза още Григоров.

Пленумът на ВКС поиска преди седмица тълкуване на два текста от основния закон (чл. 153 и 158 ал. 3) като зададе един въпрос - Ще представлява ли промяна на формата на държавно устройство - с пет конкретни казуса за промени на текстове в конституцията:

- Съдилищата станат основен носител на съдебната власт и единствено те осъществяват държавното правосъдие;

- Прокуратурата се преструктурира, а правомощията ѝ са свързани само с поддържане на обвинението пред съда;

- Следствието се преструктурира, а служителите му участват в разследването като съдии по разследването;

- Прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика в борбата с престъпността и дейността им се наблюдава от парламента;

- Променят се структурата и начинът на избиране на Висшия съдебен съвет (ВСС). Членове по право стават председателите на върховните съдилища и ръководителите на прокуратурата и на съдиите по разследването. Останалите се избират с мнозинство от две трети от всички съдии и от парламента.